Дискусионен Клуб СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

Правото на живот – кой и как е отговорен да го защити

На 06.03 от 18,30 часа Дискусионен Клуб „Свободна България“ проведе месечното си събиране, като на него присъстваха  разнородни възрастови групи, хора с различни интереси. Можеха да бъдат наблюдавани – младежи, хора на средна възраст и не на последно място и нашите приятели от Съюз Истина. Темата, върху която дискутирахме,   бе подготвена двадесетина дни предварително (т.е.  изборът ни не бе повлиян от напоследък случилите се събития с лекаря от Пловдив, който застреля крадец в дома си). Самата тема се оказа доста дискутабилна и предизвикваща.

Иначе казано, говорихме за: Правото на живот – кой и как е отговорен да го защити

Нашият говорител бе Радо Илиев, който от самото начало формулира ясно модела, по който бихме искали да протичат събиранията ни, а именно – като дискусии, а не  лекционен формат.

Той започна с това, че отговорността за нашия личен живот (как ще го изживеем и какви решения ще вземем) зависи конкретно от нас самите. И в този контекст възниква и въпросът за защитата на това наше право. Понеже, ако сме сътворени със свободна воля, като същества, които могат да поемат отговорност, тогава нашата първа задача би трябвало да е – да запазим живота си, т.е. отново опира до нас самите. Вярно е, че има и органи на реда, но не би трябвало да разчитаме главно на тях, а на себе си. И ние наистина имаме служби, които би трябвало да се занимават с това – да ни защитават и пазят, но от опит знаем, че те се използват повече за политически поръчки, и не функционират по предназначението си.

Ако обаче ние сме отговорни за това да защитим живота си, семействата си, тогава би трябвало да имаме правото да притежаваме оръжие.

Как си представяме прабългарите? – бе един от първите въпроси на водещия? Изяснихме, че прабългарите, според изследванията на учения Геза Фехер, са били хора, които са разбирали от битка.

Говорихме и за Левски –  оказва се, че нашите идеи за него и за други наши възрожденци са много неправилни, понеже Левски например е бил личност, която доста добре е разбирал от оръжия, битки, бойна техника. Така е и с Илия Йовчев, който към края на 19 век създава Първата християнска казарма, или както той самият я нарича „Сливенско стрелково-гимнастическо дружество“, прочетохме и Уставът на тази казарма, която е била предназначена за християни – за да бъдат подготвени да защитят Родината си. Военното дружество на Йовчев, което е стартирано и поддържано с лични средства на дарители – негови и на други хора – е притежавало кавалерия и пехота, имали са много строги правила, които всеки е трябвало да спазва.

После идва времето на комунистическите атентати, което е ясно свидетелство за пълното обезценяване на човешкия живот –  отличителна черта на комунистическия режим. Комунистите обезличават човешкия живот като цяло по всякакви начини. Тогава именно като съпротива на това обезличаване и обезценяваме, на унищожаването на живота, се ражда Горянското движение. Тези хора се противопоставят на комунистическия режим. Едно от нещата, които горяните правят, много важно при това е, че те се въоръжават и съпротивяват.

Английският философ Джон Лок казва за агресора, който след като създава ситуация на война, при която той сам се поставя извън закона, тогава, в този случай, може напълно легитимно да му бъде причинена всякаква вреда, включително да бъде убит, при което няма никаква необходимост от преценка на съразмерността на употребената за това сила и причинените чрез нея вреди.

Продължихме с това, че страната ни, като цяло, е преминала през всякакви етапи на чуждо потисничество в своята история, които почти винаги са се свеждали до това, че се е появявал някой по-въоръжен, по-силен, по-многоброен, като народ, който е поробвал българите. Вземал е надмощие над живота и територията им.

Интересно е, че когато се наложи да защитаваме родината си, като нахлуе враг на нашата територия, тогава почти всеки приема за нормално да защити страната си с оръжие в ръка. Но същите хора имат проблем, като заговорим за правото на притежаване на оръжие. Ние имаме отговорност пред Бога да се погрижим за собствения си живот и за този на нашите семейства. Тук обаче идва въпросът – Как защитаваме живота си? Също и този – Доколко, според нас, е важно човек да бъде защитен?

Ако искаме да сме живи, трябва да бъдем защитени – бе единият от отговорите.

Трябва да бъдем защитени от агресия и от всичко, което вреди на нас и на семействата ни.

Очакванията ни към полицията и органите на реда  – да ни защитават – са напълно оправдани, намесиха се други, понеже ние самите плащаме на тези органи и те би трябвало да си вършат работата.

Мненията на хората бяха разнородни и богати на конкретни  примери.

Проф. Панайотов цитира максимата:

Глупостта е безгранична, а разумът – ограничен. Така че по неговите думи – най-важната защита, която човечеството трябва да изгражда, е срещу собствената си глупост, а това става чрез образование и възпитание.

В тази посока възникна въпросът –

След като глупостта е безгранична, трябва ли мислещите хора да живеят, съобразявайки се с глупостта? Или – доколко са мъдри мъдрите, след като са съгласни да живеят според правилата на глупостта?

Някои хора от Съюз Истина веднага отговориха, че при хората от тяхното поколение, целият им съзнателен живот е минал под „крилото“ на подобна глупост, понеже по времето на комунистическия режим държавната власт бе най- големия престъпник, и то добре организиран като такъв. Но на повечето хора е известно, че именно те, членовете на съюз Истина, някои от които са преминали през репресиите на лагерите, ОПРЕДЕЛЕНО НЕ СА хора, които са се съобразявали с правилата на комунистическия терор.

Да, животът е ценен и човек трябва да има право да защитава себе си и семейството си, дори с оръжие, ако се наложи – бе и нашето, и тяхното заключение.

Краси Партовски коментира по темата, че

Човек трябва да има право да притежава оръжие. Не само да го притежава, но и да може да го използва. Този, който е дошъл да краде, да причинава вреда, припомни той, е човек, решен на всичко. С такъв човек ти не можеш да имаш някакъв диалог, да говориш с него, да го разубеждаваш, нито пък ще имаш време да звъниш на полицията, по простата причина, че тя ще дойде много късно, ако въобще дойде. През това време може всичко да се случи. А дотогава престъпникът няма да стои и да чака полицията, а веднага ще реагира. И то много агресивно. Така че, ако ние самите не се защитим, няма кой да ни защити, това е самата истина – завърши той. Нещата наистина са сериозни, понеже хората, които са тръгнали да вършат престъпления, са готови на всичко.И ако самите ние не вземем някакви мерки да се защитим, може да се случи всичко. Защитата на живота ни е наша лична отговорност.

Към края на дискусията се роди въпросът – Какво можем да направим?

Отново от г-н Партовски бе отбелязано:

Kаквото и да решим да направим, ще ни е много трудно, понеже голяма част от престъпниците са под покровителството на властимащите. И затова битката ще е срещу това дали въобще да се разреши на хората да имат лично оръжие, понеже ако няколко криминално проявени биват гръмнати, много други такива ще се замислят дали въобще да тръгват да правят каквото и да е, щом съществува непосредствена опасност за тях. Но сега те се чувстват тотално ненаказани и затова правят каквото си искат, знаят, че няма да има последствия….Затова, ако няколко такива биват гръмнати, мнозина ще се замислят дали да правят каквото и да е престъпление.

В края на вечерта поговорихме за отделните начини, по който можем да популяризираме темата за правото на защита на живота ни, за притежаване на оръжие. Също така как да въздействаме на по-високо ниво и да предизвикаме някаква позитивна промяна в тази посока. И как сами да успеем да се защитим.

Дискусията завърши с обичайния коктейл, по време на който хората имаха възможност също да поговорят по темата на отделни малки групички.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

%d блогъра харесват това: