Дискусионен Клуб СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, АМЕРИКА!

Предстои националният празник на Съединените Щати. Имаме ли нещо общо ние като българи с четвърти юли и с Америка по принцип?

Какво е означавала „американската мечта“ за народа ни по времето на нашето Възраждане и в годините след това?

Американската мечта, по думите на Вера Бонева, е свързана с този много близък до възрожденските идеали по времето на Каравелов свят. Още през първата половина на 19. век българите са силно впечатлени от ускореното развитие на американската държава, от свободата и демократичния модел на политическо устройство там, поразени са от бурния напредък на американската промишленост през втората половина на 19.век. Съединените щати са описани от повечето наши книжовници и просветители като едно райско кътче, Обетована земя, която в техните визии от мечта вече се е превърнала в конкретна цел, модел за подражание, който будните ни възрожденци се заемат да популяризират в българското общество, и то вече не водени единствено от любопитство, или любознателност, а от твърдото намерение да пренесат и реализират на практика тези работещи американски модели в различните сфери на живот у нас – образование, политическо устройство, институционално изграждане, икономика, книжовна дейност.

Интересът на българските писатели, общественици и просветители към Америка е подчертано яснозаявен в учебниците, статиите, книгите, които те публикуват през този период. Такива автори са: Ботьо Петков, Петко Рачов Славейков, Иван Богоров, Любен Каравелов, Димитър Манчов, Димитър Маринов, Илия Йовчев, Стефан Бобчев, Йоаким Груев, Неофит Бозвели, Константин Фотинов, проф. Иван Шишманов.

Темата за Америка през 60-те и 70-те години на 19. век присъства във всички наши учебници, някои от авторите са – Неофит Бозвели, Йоаким Груев, Иван Момчилов, Тодор Хрулев и др. Уроците в тях запознават с климата, територията, особеностите в географското разположение на САЩ – описани са реките, планините. Дадени са важни подробности за икономическите центрове и търговските пристанища в Америка. Авторите представят пред българските деца фермерския тип земеделие в САЩ. Разглеждат се особеностите и спецификите на населението в отделните щати.

В годините преди 1878г. и особено след това, в училищата в страната ни, за период от време, са използвани американски учебници, преведени от мисионерите и адаптирани за нуждите на първите мисионерски училища, те са поискани обаче и за обикновените държавни учебни заведения, тъй като са били изключително подходящи, освен това не са съществували други по това време. Това са учебниците „Анатомия, физиология и хигиена“; „Алгебра“, „Училищна философия“, „Физиология“, и по Астрономия. Част от тях са останали в училищата и през 90-те години след Освобождението, тъй като са оценени като научна литература с много високо качество.

В страната ни се изгражда траен интерес към историята на САЩ, във всички български учебници по история, пишат авторите на „Българите и американците“, са поместени уроци за историята на САЩ. Темите, които просветителите ни разглеждат са: Откриването на Америка и значението на този факт в контекста на световната история, Американската революция и гражданската война между Севера и Юга. Същите теми разглежда и периодичният печат през този период. Автори, в чиито произведения темата за Америка присъства много често са: Любен Каравелов, П. Р. Славейков, Стефан Бобчев, който превежда на български книгата „Биография на Бенджамин Франклин“. Българската възрожденска интелигенция, и мислещите българи като цяло, акумулират знания за миналото на САЩ, изграждайки си правилна представа за принципите и устройството на американската държава.

Според нашите възрожденци образованието в Америка е качествено, защото е основано на гражданска свобода и демокрация, то предлага продуктивна професионална реализация.

В публицистиката на Любен Каравелов статиите за Америка заемат не малка част. Известният наш възрожденец разглежда въпросите за американското стопанско развитие, достойнствата на американското образование, икономическият напредък в САЩ, значимите личности – които акценти присъстват като глобални теми в текстовете му. На тях са посветени не една статии. Високите постижения на американската индустрия например, Каравелов отдава на качествената и работеща изключително добре образователна система, по този повод той казва:

Като гледаш всичко това, не може вече да се чудиш на онзи успех на промишлеността в това чудно господарство, което днес стои в това отношение по-високо от всички други господарства по света.

И още в този аспект:

Преселниците, жителите на градовете, с една дума обществата, не чакат правителството да се разпореди и да удовлетвори техните желания, но сами се организират и отварят училища. Понякога още преди самото правителство да получи известие, че в тая или оная местност са се заселили хора, то тия хора са се погрижили за образованието на децата си.

Във вестник „Независимост“ пък е публикуван очеркът за Бенджамин Франклин, чиито живот и дело Каравелов отново издига като пример за подражание.

Ключова личност – неоспорим авторитет за автора е и Джордж Вашингтон. Затова в същия вестник, от 1873г., възрожденецът посвещава няколко броя на тази личност, като в шест отделни части, озаглавени „Георг Вашингтон“, открива пред читателя моменти от детството му, неговите заслуги в историята на САЩ, подробно описва битките, които Вашингтон води и тактическите ходове, които предприема, силата на характера и мъдростта му по време на Американската война за независимост. Именно в този очерк Каравелов употребява библейската фраза Обетована земя, отнасяйки я до Америка. По неговите думи, за преселниците:

Северна Америка е била оная обетована земя, която е била в състояние да им даде мир, свобода и щастие.

[Каравелов, Л. За воспитанието въобще. Знание, бр. 19, от 15.10.1895г)

И още:

Не е лесно за човека да остави своето отечество, своето огнище, своите роднини и приятели, гробовете на своите прадеди; но ние виждаме, че хиляди хора се преселват ежегодно в Америка, И защо? За да търсят лична и национална свобода – заявява публицистът.

Свободомислието, което американският народ притежава, е начинът да бъде превъзмогнат този дълбок страх от притеснители, заложен у българина, който му пречи да се издигне и да отвоюва свободата си. За да имаме свободна и просперираща държава като Америка, ние трябва да последваме техния пример в борбата им за независимост, убеден е Каравелов

В Америка, ние вярваме, че 50 вероизповедания и 50 народности живеят заедно, наричат се американци и съвместно защитават своите общи интереси и всичко произлиза от това, че самият народ е глава на себе си, той създава закони по своя воля, които неговите управители са длъжни да изпълняват буквално.

[ Каравелов, Л. Америка – оная обетована земя (публицистика). С., 2012г.)

Интересът на Петко Славейков към Америка е траен, постоянен и дълбок. Основните източници, откъдето той черпи информация за тази страна, са мисионерите, от излизащите на френски език книги на американски автори, които писателят превежда на български, от разкази на свои приятели, един от които е Илия Йовчев, и от американски списания, които Славейков следи. За близостта му с американските мисионери свидетелства и поканата в работния екип, който превежда Библията на новобългарски език. Двамата сина на Славейков – Иван и Рачо са изпратени от бащата да учат в Робърт Колеж, който авторът респектира като най-престижна за времето си и с доказано високо качество на обучението и преподавателския екип просветна институция. Общуването и разговорите, които води с мисионерите, и с д-р Лонг специално, са оценени високо от нашия възрожденец. В едно свое писмо до сина си Иван, който по същото време се обучава в Робърт Колеж, Славейков споделя искреното си съжаление за невъзможността си да се види с д-р Лонг:

Много ми е мъчно, че не можах да намеря време да дойда още веднъж в Робърт Колеж да си поговорим по-надълго с д-р Лонг. Ще се помъча обаче да продължа да поддържам една преписка с него…

Според М. Стоянов, Славейков е канен на празненства в колежа като официален гост, а пък той самия, от своя страна, във вестника си редовно пуска положителни отзиви за дейността на учебното заведение.

През 1869г. в печатницата към в. „Македония“ излизат няколко преводни книги, които свидетелстват за трайния интерес на автора към темата за Америка. Това са заглавията: „Алманах на Бедния Ричард“, на Бенджамин Франклин; „Черти от американския живот“; „Белий папагал, или сцени от американския живот“; „Париж в Америка“. Тези книги представят пред читателите по-детайлно определени аспекти от американската действителност, които според Славейков би трябвало да послужат като модели за нас.

За възрожденеца Америка като пример за прогресивно развитие стои на първо място. Фундаментално важно по думите на Славейков е свободата, която самите американци са успели да си извоюват, това тяхно свободолюбие не единствено на думи, а и категорично заявено чрез действията им, публицистът издига като модел за подражание пред съвременниците си:

Като обявиха в програмите си, че свободата е природно, ненасилствено и неотменимо право на всеки човек, американците привлякоха вниманието на европейските народи и след страшен и благодетелен подвиг излязоха победители.

Изграден на принципа на свободата, американският обществено-политически модел привлича погледа на нашите възрожденци.

Народът на Съединените щати – казва авторът – има за принцип, че всеки човек познава най-добре своя собствен интерес и никой няма право да се меси в работата на другия, освен ако делата му не вредят на обществото. На този принцип е съградена свободата в Америка.

Преди всичко трябва да се отбележи, че законите в Америка дават съвършена свобода на цялото население да напредва в наука, изкуство и търговия. И не само да се учи, но и да упражнява способностите си. Няма да сбъркам, ако кажа, че в Америка има свобода. А под думата „свобода“ американецът има предвид, че той има право и разрешение да учи това, което намира за полезно и след като се е учил, той има право да упражнява своите способности (умствени и физически), за да постигне своите цели. Той има право да мисли, да изпитва, да решава, независино дали това се отнася за наука, граждански въпроси, религия. американецът има свободата да вярва каквото той намира за добре, това, което той счита за достойно, без да е заплашван заради това. В Америка има съвършена свобода на съвестта. (в. Македония“, 1871г.)

Ако метнем поглед през океана и дойдем в Съединените държави на Америка, ние ще намерим едно поразително доказателство за онова, което искаме да докажем. Там, където няма невежи хора, то и злочестините и сиромашията са по-редки. Всеки, който е приготвен от училището за добра работа, може да си спечели, ако иска, добро положение. Рядко се срещат хора, страдащи от мъките на нямането!…

Никъде другаде няма по-голяма свобода в политическо и религиозно отношение. Никъде няма по-малко фанатизъм, никъде няма по-голямо почитане на законите и мира! (Славейков, П.Р. Народното просвещение. Македония, 1871г.)

Една от ключовите личности в нашето Възраждане, Илия Йовчев, е като че ли най- много свързан с Америка. Още от самото начало авторът изпраща дописки до цариградските вестници “Македония”, “Напредък”, Право” и сп. “Читалище”, в които представя пред българския читател живота, нравите, политическото устройство, социалните отношения, образованието в Северна Америка. Заедно с това, превежда статии от в. „Македония“ и ги публикува в местните американски вестници “Ютика Морнинг Хералд”, “Онейда коммюнити”, “Хамилтън Монтли” и др.

Йовчев е първият български журналист сред нашата отвъдокеанска емиграция и първият кореспондент на български вестници в Америка. Българинът си поставя за цел да запознае американските читатели с тежкото положение на народа ни, намиращ се под османска власт и да предизвика съчувствие към съдбата ни.

Казах вече за превъзходствата на Америка и че тая страна е по- съвършена и по-образована от нашето отечество. Голяма тайна обаче е, че възпитанието и образованието на тоя народ са плод на съзнателно разбиране и изследване на превъзходствата на това. Хората тук естествено обичат да са над съперниците си, обичат да имат тяхното уважение и респект… Такава ревност е дар Божий и следствието от нея е благополучието на хората. Истинското величие и превъзходство на някой човек тук не само, че го има, но е и добре оценено.

В “Родолюбец” авторът публикува поредица от статии и анализи върху американската народопсихология, озаглавени „Американският дух“. Всяка една част носи името на същностна черта, която е определяща в душевността на американското общество. Тези ключови характеристики, основни доминанти в психологията на хората отвъд океана, превръщат Америка в това, което е в момента. За редактора на „Родолюбец“ тези черти са: Свободолюбие и чувство за независимост; Решителност и предприемчивост; Честност и правдолюбие; Щедрост. Визирайки като пример американското свободолюбие, Илия Йовчев дава подробни сведения и за пуританите:

Щом слязоха тези пуритани на американския бряг, сред зима, изнурени, изгладнели, на скалисти места, покрити със сняг, обградени от противници-диваци, пак първата им работа бе да съставят следната Конституция: „В името Божие, ние, чиито имена са приложени отдолу, лоялни поданици на ужасния ни господар Цар Джеймс, по милостта Божи цар на Велика Британия, Франция и Ирландия, Защитник на вярата…, сме предприели едно пътешествие, за да установим първата колония на северната част на Вирджиния, за славата Божия, за напредъка на християнството и почит на нашия цар и отечество. Чрез настоящата Конституция ние взаимно се съединяваме в присъствието на Бога и един на друг в едно гражданско и политическо тяло, за да действаме за спазването и постигането на гореспоменатите цели…

Никой друг народ не е положил основите на своята държава върху свободолюбието така, както американския, и никой друг народ не е градил после на тях толкова много, както те. Самото създаване на Америка е дело на хора, чиито духове са били напоени със свободолюбие. Онези, които потеглиха с жените и децата си, първите заселници, направиха това, понеже не можеха да се примирят с никакви политически и религиозни владичества, които върлуваха в Европа. Те бягаха, за да спасят свободата на съвестта и убежденията си…

(Илия Йовчев, Родолюбец, 1888г.)

………………..

Такава свобода и независимост, която има един цял народ, за да се развива и усъвършенства, както това се практикува в Америка, няма да видите никъде другаде. Понеже повечето народи се задоволяват само с това да заменят чуждите владетели със свои, на които предават управлението на страната си, а после пъшкат под гнета им, или вече така привикват с теглото си, че стават безчувствени и безразлични към нещастното си положение.

Американците обаче не са така – те са развили решителност и предприемчивост, които са неразделни части от тяхното чувство за независимост и са толкова важни както за извоюването на свободата им, така и за нейното опазване.

Всъщност, свободата и независимостта не могат да се придобият веднъж завинаги и да останат ненакърними. В зависимост от това с какво темпо се развива човечеството и върви напред, с такъв ритъм могат да се разширяват и кръговете на свобода и независимост, в които то живее. Затова хората трябва да поддържат своя решителен и предприемчив дух, за да осигурят своя напредък. Американците правят това както никой друг народ по света. Но това се дължи и на свободолюбивия дух на първите заселници, с който бе родена Америка.“ В. (Родолюбец, 1898г., бр 347 до 388.)

…………………..

Американците като млад и пъргав народ и сравнително най-успешен в света, и най-добре уреден във всякакво социално отношение, между многото им благородни чувства, най-забележително е всеобщото им благоволение към хората.Те постъпват човеколюбиво не само към хилядите пришълци, които всеки ден пристигат в Америка от различни страни на света, но простира щедростта и благоволението си навред, където разбира, че има нужда да се помогне. Могат да бъдат посочени безбройните благодеяния, които те правят на човечеството, без разлика на вяра, религия и народност. Изтънченото им хуманно чувство и изобилните им богатства правят американския народ най-благороден и човеколюбив…

Като разказваме всичко това за Америка и чувстваме сравнителното си нищожество като народ, в това отношение, то ние сме в състояние да кажем, че бихме приветствали каквото и да е учение – протестантизъм ли ще е , будизъм ли ще е, брахманизъм, или каквато и да е друга вяра, ако става дума за вяра – само и само да ни избави от сегашното безчувствено и убийствено умствено разложение…

Справедливостта изисква обаче да отбележим, че главният подбудител на благородните чувства на американския народ са религиозните му убеждения. (Илия Йовчев, Родолюбец, 1888г.)

…………………..

Силата на силните и народните ни слабости

Призната и кристализирала истина е, че „Не е силна мечката, а мечкарят“, който е съумял да я впримчи и хване, и е проврял халка през носа ѝ, за да я води и разиграва за неин позор. Тази поговорка често се употребява, когато се говори за неколцина управници и целят народ, когато народът е непросветен и не знае как да упражнява правата си, за да не се поддава да бъде тиранизиран и разиграван като мечка. Значението на тая поговорка е най-силно там, където народът е прост, а управниците му са тирани. … Колкото повече обществото се развива и народната маса става все по-съзнателна за правата и силата си, толкова повече тиранията на властта се ограничава. На народа си препоръчваме да осъзнае правата и силата си, които са му дадени от Конституцията..! Българите не бива да забравят, че са свободен народ! И те са отговорни, ако позволяват да бъдат разигравани и измъчвани от шепа хора, които са узурпирали правата им. Следващият кратък текст от Американската Декларация за независимост трябва да стане и наш ръководен принцип както за народа, така и за управляващите: Ние смятаме, че видни от само себе си са истините: всички хора са създадени равни, а техният Създател ги е дарил с някои неотнимаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие. И за да гарантират тези права, хората си учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните. Според нас, щом една форма на управление се окаже пагубна за поставената цел, Народът има правото да я видоизмени или премахне и да учреди ново правителство, поставяйки основите му на такива принципи и организирайки властта му по такъв начин, каквито му се виждат най-подходящи, за да гарантират неговата сигурност и щастие…

(Илия Йовчев, в. “Родолюбец”. от 01.06.1898г.)


Използвана литература

1.Йовчев Илия, вестник „Родолюбец“, от 1888 – 1889г. и от 1898г.

  1. Славейков П.Р., в. „Македония“, от 1871г.
  2. Каравелов, Л. Америка – оная обетована земя (публицистика). С., 2012г.
  3. Каравелов, Л. За воспитанието въобще. Знание, бр. 19, от 15.10.1895г.
  4. Бонева, В. Американската мечта в българското възрожденско общество.

%d блогъра харесват това: