Дискусионен Клуб СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

Aктивизъм и просвещение в свободното общество

2018-02-14 12.53.59На 06.02 бе проведено редовното месечно събиране на Дискусионен Клуб „Свободна България“. Темата на нашата дискусия бе – „Баланс и връзка между активизъм и просвещение в свободното общество.“ Обсъдени бяха ключови теми като – Свобода, Просвещаване, Родолюбие, Граждански активизъм. Говориха г-н Георги Бакалов и г-жа Даниела Беличовска. Ето някои основни акценти от мислите, които г-н Бакалов сподели с нас на тема „Баланс между Активизъм и Просвещение“:

Свободата започва с мисълта. Свободният човек е мислещ, рационален, който се стреми към здравомислие, обективизъм, той е изследващ нещата човек. Зависимите и лесно манипулируеми хора са импулсивни, реакционистични, невежи и търсещи задоволяване само на своите екзистенц-минимум нужди.

Отделните хора възприемат различни идеи за смисъла на човешкия живот. Ограничените личности са най-често плод на културата на невежество, която формира единствено зависими и първосигнални личности, а те, на свой ред, са предпоставка за просъществувавнето на тоталитарни идеологии и модели….

През последните години сме били свидетели на различни видове протести и активизъм. Ясно, пост-комунистическото общество е имало и винаги ще има нужда от такава готовност като част от механизмите за израз на народния глас. Докъде обаче ни доведе склонноста ни да мислим за активизма и протестите като единствен механизъм за промяната? До днешното положение.

Защо?

Понеже основната нужда (според мен) е нуждата от Просвещение относно историята, есенцията и практичното приложение на свободата.

За жалост, комунистите обсебиха речника на свободата и промиха мозъците на едно цяло поколение, ако не и на две. Изключително важно е да осъзнаем това, понеже всъщност тук става дума за най-основната цел на Просвещението.

Периодът на Възраждането, според г-н Бакалов, е ключов в нашата история, понеже именно тогава:

Нашите Възрожденци са имали една много ясно цел – СВОБОДАТА, днес това не е така. Тогава те са говорели за Свободата и не са имали предвид някакви романтични, художествени идеи за нея. Те са имали виждали свободата в смисъл на:

  • възстановяване на националният ни суверенитет;
  • правото на народа ни да се самоуправлява чрез институции и закони, създадени от самите нас за самите нас;
  • правото свободно да градим общество, което следва традициите на нашата собствена култура, език и националност.

Нека е ясно обаче и нещо друго – класическото разбиране за Свободата като народовластие и върховенство на закона, ерго – републиканският идеал, който Васил Левски описва кристално ясно в своите писма, не е сам по себе си оригинален. Той се формира, в следствие на запознаването на нашите възрожденци с историята на свободата, идеите на свободата и историята на народите, които са свободни, в частност – Американската република.

Съвременното образование, включително чисто академичният подход към историята като предмет, не набляга на прочита на историята от гледна точка на каузата на свободата.

Ето цитат от Каравелов във в-к Свобода, от 15.08.1870 г.

„В брой 33 на в. Свобода, ние изпратихме до нашите читатели писмо, което е адресирано до българския народ от „Централен комитет за мир и свобода“ в Женева, в което ни питат: Какво искат самите народи, които населяват Изтока? Какви са техните желания? Кой е най-силният копнеж в сърцата им? Да отговори човек на тия въпроси е също толкова лесно, както е лесно да кажеш, когато си гладен, че искаш хляб. Когато си жаден, че искаш вода. Българите искат свобода, свобода пълна, свобода човешка, свобода американска!

„Америка…“ – тема, потулвана още от времето на Каравелов. Останала е задълго тема- табу. А присъства неизменно в неговите вестници.

В програмната статия на „Свобода“, проследявайки съдбата на мнозина европейци: „…ние видиме, че хиляди люде се преселяват ежегодно в Америка. И защо? – Да търсят лична и национална свобода.“

В статиите му американският свещеник е „и учител, и съдия“ и в своите проповеди не противопоставя естествените науки на Христовото учение, с което подпомага народното развитие. Подготвя се Програмата на БРЦК, в която изповядваната форма на управление е Федерация, и председателят Каравелов пояснява високо в своя вестник: „…по образеца на Североамериканските щати или по образеца на Швейцария“.

То е като рефрен в неговата публицистика.

Първият брой на вестник „Независимост“ за 1873-74 година е белязан с началото на пространния очерк „Георг Вашингтон“.

Очерците за Джордж Вашингтон, Бенджамин Франклин и Джанюариъс Макгахан, както и други текстове не са включвани в досегашните издания на писателя…

Комунистистите осъзнаваха силата на пропагандата и промиването на мозъци.

Докато избиваха невинни и свободни българи, те наложиха със страх от терор своята „Народна Република“, написаха своя някаква си измислена „Конституция на Народната Република“ и дори провеждаха избори-фарс, в които хората „гласуваха“ за ОФ или за БКП.

Проблемът с невежеството относно свободата

  1. Днес и на Запад се оказваме в незавидното положение, по-голямата част от хората там не познават и не разбират историята на свободата. Това е вярно основно за Европа, но и за младите хора в Америка. Общества, които не са запознати с класическата идея за свободата, са общества готови да приемат тоталитарни идеи и форми на управление.

  2. Западни левичари винаги е имало. Днес те имат твърде много власт, която са иззели уж в името на „демокрацията“. Западното ляво е използвано от комунистите още по времето на Ленин, който е наричал хора на Запада, симпатизиращи на болшвиците – „полезни идиоти“. През 1947 г. Лудвиг Фон Мизес, пише за „полезните наивиници“ на Запад в своята книга „Планиран Хаос“.

  3. Руските и нашите комунисти разбират всичко това и го експолатират безсрамно.

В този смисъл истинският активизъм за в бъдеще е де факто Просвещението, или иначе казано битката на истината с идеологията на лявото – било то западно или източно.

Истински „десни“ хора, или иначе казано класическите либерали, не се опитват да наложат каквото и да е нещо с протести. Протести, стачки, безредици и всяването на хаос в обществото, имащи за цел да наложат исканията на някакви маси, това са похватите на левите. Класическите либерали („десните“) предпочитат винаги да водят с мисъл, да има дискусия, разговор в обществото, между различните страни. В някакъв момент в България трябва това да стане ясно. Трябва да приключи този момент на протестърство и да се качи обществото на друго ниво. Трябва да бъдат отхвърлени хаоса и уличните протести като израз на едва ли не „истинското дясно“. Това е смешна и жалка идея, имайки предвид историята на свободата, на класическия либерализъм.

Повече от ясно ми е, че България е пост-комунистическо общество и изглежда в дадени моменти на левичарите или каквито и да е самозабравили се политици, трябва да се припомни, че има такова нещо като „народен гняв“ и те трябва да не го забравят. Но като цяло това не отразява културата на истински „дясно“ мислещите, или иначе казано, истинските радетели на свободата в едно общество. Трябва да не спираме да убеждаваме със силата на аргументите, а не с аргументите на силата.


Като продължение на темата за просвещаването, Даниела Беличовска засегна въпроса с възникването и началото на модерната философска мисъл у нас.

Поради изолацията, в която сме били като народ, неща като философия, т. е. науката на мисълта, може да се каже, че почти не са съществували в нашата традиция.

Ние виждаме, че през 19 век е текла мисъл в нашите възрожденци, но тя е била мисъл основно доминирана от идеята за свободата в смисъл на национален суверенитет.

Д. Беличовска сподели, че чак през втората половина на 19 век се заражда модерна философска мисъл в България, като преди това за наличие на философски идеи би могло да се говори при Йоан Екзарх „Шестоднев“, при автори от отделните книжовни школи, в определени наши възрожденци и т.н.

Но за представители на модерна философска мисъл у нас се считат Петър Берон („,Панепистемия“ , 7 тома) Иван Селимски и Васил Берон с неговата „Логика“.

В седемтомното съчинение, което е от над 5000 страници и излиза през 1867 г. на френски език, П. Берон си поставя за цел да обобщи знанията и достиженията на медицината, естествените науки, философията и хуманитарните дисциплини.

Като вече утвърдени наши автори, в които със сигурност бихме могли да идентифицираме развита философска мисъл Даниела представи – Стоян Михайловски и Илия Йовчев. Ето извадки от техни разсъжения, които бяха цитирани:

Стоян Михайловски „Метаполитика:

Който е заробен вътре в душата си, той не може да бъде свободен в постъпките си, в отношенията си с хората….Робът, еманципиран ненадейно, освободен изведнъж да действа както си ще, ще сее наоколо си робско заслепение, робска развала, робска психика, робски упадък. Той не може да даде друго, освен това, което носи в себе си – душевна болка, той не може да не заразява. …

Свобода външна няма и не може да има без свобода вътрешна….

За една нова България са потребни преди всичко нови българи, т.е., нов външен живот е невъзможен без обновление отвътре.

….

В страната ни се подвизават грамадно количество улични политикани, т.е. хора, търсещи политическа плячка.

България е класическа страна на заблуждението. Действителността не съществува за младия политикан, когато тя пречи на неговите химери. Той е свикнал да прецежда истината, да пресява същината и да отхвърля това, което му противоречи….

Ако управляващите знаят, че всеминутно са контролирани от обществената съвест – те ще бъдат въздържани и умерени в делата си. Ако те обаче знаят, че обществото е духовно сляпо, некадърно да упражнява никакъв политически надзор, те ще своеволничат, вилнеят, беззаконстват.

В страна като България, където народът сто пъти е давал неоспорими доказателства, че не е способен по един сигурен и безметежен начин да си избира свестни управляващи, а напротив – поверявал е своите жизнени интереси на злоумишлени престъпници. В страна, където тълпите могат да издигнат своите минутни любимци до най-високите стъпала на държавната йерархическа стълба, но не са кадърни да им дадат дълготрайна подкрепа, а правителствата са принудени да търсят подкрепа от банки, чужди държави,…подкупни рицари на ножа, търговци на перото и жълта преса, спекуланти с божието слово…В такава страна не може да се каже, че има неопетнени политици. Има по-скоро политици, които не са имали случай да се опетнят.

Свободата носи живот у народи, които са я получили постепенно, успоредно с тяхното културно развитие. Свободата е смъртоносна за народи, които са я получили изведнъж, при пълна липса на политическо възпитание. Свободата не е цел. Целта на живота е нравствено и духовно усъвършенстване. Свободата е средство, оръдие, сечиво. Това сечиво не бива непременно ползотворно, ползата от него зависи от начина, по който ще си служим с него. То може да ни облагодетелства, може и да ни съсипе….

Обновлението на обществения ред трябва да върви след обновление на духовете.

Нищо не е така неморално както власт без отговорност.

Първата от всички свободи е да се откъснем от апатията, безразличието, инерцията….

Илия Йовчев – Изкуството да се живее

Изкуството да се живее заслужава да стои редом с най-изящните изкуства на света. Това е изкуство да знаеш как да използваш ресурсите на живота по най-добрия начин, да извличаш доброто от всяко нещо. Да се живее щастливо е голямо изкуство!

Щастието не е като един голям и хубав бисер, то се състои от куп малки и обикновени бисери, които събрани заедно, образуват едно привлекателно цяло! Щастието е съставено от удоволствията на малките приятности, които са пръснати по обикновените пътеки на живота! Щастието е удоволствието, което ти доставя извършването на обикновените ти задължения по верен и почтен начин.

Висшата цел на ученето

Ученето променя пределите на нашия свят отвъд ограниченията на опитностите ни. То разширява умствената ни активност. Ученето размножава приятелите ни. То е ключът към съкровищницата с богатствата на миналите векове, ученето ни среща с мъдрите личности от миналото и настоящето. То сваля звездите за нас и ни открива тайните на вселената. Разширява умствения ни простор, за да можем да видим повече от безконечния кръгозор около нас.

От останалите участници в дискусията бяха зададени много интересни въпроси, които заедно обсъдихме, например за това дали по някакъв начин виждаме все пак изход от това почти безнадеждно положение, в което се намира страната ни, по-скоро песимисти ли сме или оптимисти. Адиел Илиева сподели, че тя самата не е нито песимист, нито оптимист, а реалист, тя има контакт с много млади хора на нейната възраст и ето какво е нейното мнение по въпроса:

В ежедневието си се срещам с много връстници. Наблюдавайки младите хора, мога да кажа, че голяма част са оскъдно информирани относно историята ни, те нямат адекватна представа за състоянието на народа ни в момента. Не се срещат често хора, които да са запалени за промяна или дори заинтересовани за това, което се случва. Всеки с амбициите си – търси развитие в чужбина, и България остава на по-заден план.

Въпреки това, наистина се виждат тези отличаващи се хора, които полагат усилия най-малко историята да се запомни. Наистина се срещат и такива младежи, които биха предпочели да допринесат с живота си в България, отколкото да следват в чужбина.

Бих се нарекла реалист относно състоянието на народа ни. Картинката не е красива, но не е изключено и малкото различни хора да запалят пламъка в останалите. Всичко зависи от това, дали като нация ще се осъзнаем и дали бихме поели отговорност за последствията, които сами сме си докарали.

Накрая на дискусията стана дума и за наличието на този пословичен протестърски манталитет у хората- когато хората реагират с граждански активизъм, без да са просветени в основни истини и без да е изградено у тях някакво знание и убеждение.

Вечерта завърши с обичайния коктейл и интересните разговори продължиха.

Каним всички вас да се присъедините към нашите дискусии, като ни гостувате в една от нашите зали на ул. „Веслец“, 26, всеки първи вторник на месеца, от 18,30.

%d блогъра харесват това: