Дискусионен Клуб СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

Свобода пълна, свобода човешка

Копнежът да живеем като свободни хора е част от нашата човешка природа. Никой не се ражда със желанието да е зависим, да е роб или да живее живот ограничаван от друго човешко същество. Т.е. желанието да сме свободни е вродено в нас. То е толкова силно, че борци за свобода през вековете са станали известни с призивът “Свобода или смърт” като кулуминационната точка на тази човешката аспирация.

Тези от нас, които вярват в Създтелят и в частност тези от нас, които имаме християнски мироглед, основан на Библейското учение, възприемаме това желание за свобода и като право, което ни е дадено от Бог по силата на Неговото творение.

Хора, които отричат ролята на Бог като Създател, но осъзнават и приемат колко неразделно от човешката природа е това право и от там и желанието, предпочитат да говорят за свободата просто като “човешко право”.

Има обаче и една друга група от хора, които имат съвсем друг поглед на нещата. Това са властолюбците, които вярват, че те са всъщност, които дават права на останалите хора. Властолюбието, от гледна точка на библейското учение, е едно от нечестивите, неморални пожелания на плътта и едно от проявленията на греховната човешка природа. Грехът живее във всички хора, следователно никой не е застрахован от този грях. Хора, вкусили от властта над други хора, в една или друга степен, ако не са осъзнали тази човешка слабост и не живеят в страх и смирение пред Бог, неизбежно се срасват с властта, мисленето и поведението им се променят, както и способността им да преценяват себе си, другите и останалия свят. Така се ражда семето на деспотизма и желанието за контрол.

Сам Бог има власт, която никой не му е дал. Той е Суверен и този негов суверинитет е един от атрибутите на неговата божествена природа.

Но това само по себе си не е добра вест. Добрата вест е, че Бог е Любов, че е Добър и Справедлив. Това е същността на божественото учение за Бог и Неговото Царство. Той има власт да създава, твори, спасява и съди. Той е самодостатъчен, той не може да бъде подкупен, той не се изкушава от власт, няма комплекси, които да избива, той решава и съди справедливо и обективно. Той е Бог.

Човек не е Бог и не може да понесе твърде много власт, без това да го “развали” отвътре и да го вкара в гордост, заблуда, похот, зависи, съревнование и други подобни.

Именно за това всяка власт, която Бог дава на хората, Той дава в контекста на подчинение спрямо Него и Неговото Слово, както и в контекста на духовни авторитети, които (не в неограничена мярка) представляват Неговата власт в живота на поверени тям хора. Това се отнася за властите, които Бог е поставил в семейната структура, както и в обществото.

Не е Божията воля който и да е човек да живее живот на опресия, експлоатация или потъпкване на човешкото му достойнство. Божествено право за един, човешко за други, но най-вече неотменимо за всички нас, вярващи и невярващи – това е основата на едно общество, което иска да бъде свободно.

Здравейте и добре дошли в блог, който засега съм нарекъл просто Liberty!

Аз съм Георги Бакалов, вашият домакин и това място за мен е “свята почва”. Защо ли? Понеже всичко, което публикувам тук идва от моето сърце, от най-дълбоките части на моята душа…а материалите, които не са мои (а те ще са много), са също от хора, за които свободата е свещенно (свято) право, дадено и поверено ни от Създателя.

Моят основен призив е да просвещавам, да предизвиквам мисъл и да вдъхновявам действия, които могат да обобщя най-добре с израза “каузата на свободата”.

Отне ми доста време преди да стигна до място на осъзнаване на значимостта, която свободата има лично за мен, за всеки човек, за обществото и за Бог. След четвърт век стремеж към това да опозная Бог, Неговото сърце и ум, както и себе си, а и ближния си, стигнах до осъзнаването на нещо, което мисля, че винаги съм знаел дълбоко в себе си. А именно това, че моят основен призив е да просвещавам хората относно каузата и принципите на свободата, да предизвиквам свободната мисъл, да вдхъновя хора и групи от хора към предприемането на действия в името на каузата на свободата.

За дълги години не осъзнавах нещо, което можах да видя чак след болезнен период на отделяне от средата, която бях възприел като моя. Осъзнах, че в тази среда винаги се оказвам (рано или късно) като “чужд сред свои”. В тази среда споделях основните духовните истини, християнски ценности и принципи, но намерих малцина, които виждаха или искаха да видят фундаменталната важност на казусът на свободата. Наречете я сред църкова, протестантска, без значение. Религиозните институции на различните течения и деноминации се различават много, но и си приличат много (само те си мислят, че не е така). В края на деня осъзнах, че почти никой от хората, с които общувах за години – приятели, наставници, хора авторитетни…не мислеше или поне не мислеше в такава степен за важността на свободата за живота.

Осъзнах, че съм “заклещен” между два свята: западният, който е пост-християнски и пост-модернистичен, забравил откъде е дошъл и основата на свободата, върху която се гради неговият просперитет; и източният, в който малцина познават какво е свобода в смисъл на индивидуални свободи, свобода на словото, пазарите, религията, върховенството на закона, частната собственост.

Осъзнавам добре, че никога няма да не се чувствам като “чужд сред свои си” на Запад, който чрез своя морален упадък и хедонизъм, е сякаш обзет от някаква лудост, настояващ да се откаже от бремето и призивът на световно лидерство и цивилизационно превъзходство. Осъзнавам също така, че никога няма да не бъда “чужд сред свои си” на Изток, където сякаш невидима пелена е замъглила умът на повечето от хората и те не могат да се преборят с робските манталитети наслагвани в тях за десетилетия или дори столетия, кондицирали отделната личност да не вярва в себе си, в своя призив и роля в изграждането на по-добър свят и общество. Напротив, повечето хора на изток са кондицирани да очакват техните права (както и всичко друго значимо) да им бъде спуснато “отгоре”, ще рече от властимащите, онова мистично тяло наречено “държавата”.

Осъзнавам, че свободата не е дадена, за да служи на моят духовен призив. Осъзнавам, че моят духовен призив е да служа на каузата на свободата.

Та, какво означава всичко това (за тези от вас, които харесвате планове, точки, подточки и конректика)?

Намиране на правилната форма или форми.
Ясното артикулране на основните постулати на каузата на свободата към конкретните аудитории (вярващи, невярващи, българи в България, българи извън България, малцинства и етноси във и извън България).
Коалирането на отделни личности и организации за каузата на свободата
Изработването на съгласувани стратегии и действия имащи за цел напредването на каузата на свободата.
Днес, във време, в което свободата е застрашена от привидното безсилие и дезориентация на запада, както и настъплението на тирании от един ли друг вид, е добре да си припомним, че огън се бори с огън. Най-доброто, правилно и нужно послание, дух и действие, които могат да спасят нашата цивилизация, а от там и света, е провокирането, култивирането и активирането на мислене и дейности на каузата на свободата.

Най-силното оръжие срещу фанатизмът на джихадистите, властолюбието на Путин и такива като него, е разпалването на духът, мисълта и културата на свободата. Това е моят призив и това е, което определя всички мои усилия, настоящи и бъдещи! Това е сливане на духовната и националната кауза, които само хора с конюктурно мислене са си позволили да разделят. Време е за цялостно, интегрирано, холистично възприемане на духовни истини, родолюбие и свободолюбие. Това ясно ще маркира и контрастира тесногръдието, партизанщината, дребнавостта и религиозността.

Ще завърша с думите на българският възрожденец Любен Каравелов, от които извлякох и наименованието на този блог пост:

В брой 33 на в. Свобода, ние изпратихме до нашите читатели писмо, което е адресирано до българския народ от „Централен комитет за мир и свобода“ в Женева, в което ни питат: Какво искат самите народи, които населяват Изтока? Какви са техните желания? Кой е най-силният копнеж в сърцата им? Да отговори човек на тия въпроси е също толкова лесно, както е лесно да кажеш, когато си гладен, че искаш хляб. Когато си жаден, че искаш вода. Българите искат свобода, свобода пълна, свобода човешка, свобода американска! Л. Каравелов, в-к Свобода, 15.08.1870 г.

%d блогъра харесват това: