Дискусионен Клуб СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

Пътуване до Белене

 На 19 май 2018 год., от 11 часа на остров “Персин”, се проведе ежегодното възпоменателно събитие в памет на жертвите от лагера “Белене”. ДК Свободна България посетихме остров Персин и присъствахме на събитието.

От официалните лица там бяха – Андрей Ковачев, евродепутат, имаше и представител на БЗНС, чийто баща е лежал в Белене, беше и заместник областният управител на Ловеч, Митрополит Григорий, кметът на Белене, журналистът Христо Христов.

Ние от Дискусионния Клуб за първи път стъпихме на този остров и това наистина дълбоко ни разтърси! В такива моменти обикновено човек има усещането, че никога, никъде и пред никого не би могъл да изговори онова, което е преживял, но все пак, нека се вслушаме в споделеното от някои хора от ДК:

 

Адиел Илиева:

Посещаването на такова злокобно място като остров Персин ме накара да си представя всички истории и книги за тези лагери, които съм чела. Те оживяха в съзнанието ми, представих си ги в реалност. Това ме накара да се отвратя, но ме и съкруши. Осъзнах колко е важно да почитаме невинните жертви на извратения режим, в който са се случили да попаднат тези хора.

Глория Петрова:

Днес лагерът Белене е нещо като антипод на Едем – много повече духовно „място“, отколкото физическо. Както в началото Господ посади Райската градина някъде между Тигър и Ефрат и постави в нея Адам и Ева, и ги благослови, така в средата на миналия век колективното безбожие е поставило и проклело хиляди хора на един остров на река Дунав.

Днес и Едем, и лагерът Белене са неоткриваеми, невидими. Едем е останал може би в някакво друго измерение, съвършен и недостижим за падналата човешка природа, а Белене живее като незарастваща язва в паметта на малцина.

На мястото на Лагера са останали шепа порутени постройки, грозно стърчащи и лъхащи на смърт. Когато си там много повече чувстваш и преживяваш, отколкото виждаш. Защото Белене е духовно място….

Но Персин е и природен парк. Онова черно петно, прозиращо от миналото, е заобиколено от невероятно красиви зелени пейзажи – мочурища, приютили десетки редки животински и растителни видове, които внасят цвят и съживление. Най-низкото у човека е заобиколено, в опит сякаш да бъде маскирано и заличено от най-красивото от Твореца.

Лагерът Белене не е от онези модерни и зашеметяващи или антични и проникновени забележителности, от които веднага се „тагваме“ в социалните мрежи. Той служи за категорично напомняне, че всеки от нас има избор, що се отнася до собственото ни духовно състояние и влиянието ни в обществото – да теглим хората към концентрационния лагер Белене или към райския Едем.

Поликсения:

Лично при мен ето как бе усещането:

Когато влизах там, донякъде бях радостна и с голямо очакване, защото толкова години съм слушала от дядо, баба, майка ми и много други хора за този лагер.. и ето – най-накрая щях да вляза там, да усетя, да изпитам, да видя…

Това, обаче, бе само до портала. Още със стъпването на моста върху мен дойде голяма тегота. Гледах красивата природа и за най-голям ужас не можах да открия нищо свежо там, нищо вдъхновяващо. Напротив, само скръб, смърт и тъга наоколо… Сякаш някой ми стегна примка около гърлото и душата и завърза тежък камък. Исках да издишам всичко това и не можех…

Слушах различни истории за мъчения, за начина, по който са се държали с хората, за отчаянието и безнадеждността и се питах – как ли щях да се чувствам, какво ли щях да правя аз, ако бях попаднала тук?!

Това бе най-тъжното място, което съм снимала някога…

Вътре в целия двор усещането беше коварно! Как можеш да се чувстваш когато знаеш, че всеки сантиметър под краката ти е напоен с човешка българска кръв и не много надълбоко под теб е пълно с човешки кости?!  Как?…

Час по-късно не можех да си помисля за храна, както и за нищо нормално и човешко… До мен в автобуса пътуваше едно момче, чиито баща е бил там, и по други лагери и затвори, той също разказваше много…

Само в небето откъм града виждах малко светлина и порив на Слънцето… И вярвам, че в духовния свят има светлина за народа ни. Но обикновено слънцето изгрява след дъжд. Дъждът от нашите сълзи, покаяние, молитви, които да се излеят пред Бог, докато се случи.

 

Огнян Чипев:

След видяното и преживяното вчера в Белене, мога да кажа, че комунистическият режим брутално се е поругал с най-стойностното в нацията ни и днес пост-комунизмът продължава да го прави. Нацията ни е разединена, хората са объркани, обезверени. Едва дишат. Картината е тревожна!

Бог да ни е на помощ и да има милост над народа ни!

 

Стефка Младенова:

От вчерашното ми ходене до Белене, останах с потресаващи преживявания.

Всичко започва, с преминаването  през  голямата желязна врата, зад която се открива о в Персин. Гледката и атмосферата  създаваха усещането на заточение и безнадеждно- ст. Тръгвайки от брега на р. Дунав, към вътрешността на острова, където беше мястото за поклонение, и където са били извършвани всички издевателства над толкова невинни хора, можех да усетя агонията, на която са били подложени, благодарение на безумната идеология на комунизма, те са отвърнали с твърдост и устояване, доколкото им е било възможно.

Отивайки на мястото, ме впечатлиха надписите, върху две паметни плочи, едната от които поставена върху мемориала, издигнат в памет на жертвите, и тя гласеше: „В памет на всички невинни жертви, страдали тук, на остров Белене! Поклон!“

Всички невинни жертви. хора без реална вина, са били подложени на такива нечовешки изтезания.Част от надписа от другата плоча гласи:

„Истината за лагера Белене ще остане в паметта на българските поколения, като по-рано от гранит опора, срещу тиранията.“

За да помним че страданията са високата цена на свободата.

Мисля си че истината не може да бъде опора ако тя не е разкривана, и говорена такава каквато е, за да остане в паметта на бъдещите български поколения, и да не бъде допуснат повече такъв геноцид.

 

Мъка…Срам…Позор…Безбожие…

Като че ли няма какво повече да бъде добавено! Освен едно:

Няма да забравим, ще помним!

И ще разкажем за вас!!

%d блогъра харесват това: