Дискусионен Клуб СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

Солженицин за правото на въоръжена съпротива

В своята книга Архипелаг Гулаг 1918 – 1956, руският дисидент споделя съжалението на попадналите в Гулаг за това, че не са организирали въоръжена съпротива срещу ордите на Сталин.

„Как само по-късно изгаряхме в лагерите и си мислехме: ”Какви биха били нещата, ако всеки оперативен работник от силите на сигурността, когато излезе през нощта, за да направи арест, не беше сигурен дали ще се върне жив и ще трябва да се сбогува със своето семейство? ”

Или, ако през периоди на масови арести, например в Ленинград, когато арестуваха една четвърт от целия град, хората просто не бяха седнали на местата си, като пребледняваха от ужас при всяко хлопане на вратата на долния етаж и на всяка стъпка на стълбището, но осъзнаваха, че няма какво да губят, и смело бяха устроили в залата на долния етаж засада от половин дузина хора с брадви, чукове, вили или каквото и да било друго …

Органите щяха много бързо да претърпят недостиг на офицери и транспорт и, независимо от жаждата на Сталин, проклетата машина щеше да спре!

Ако … ако … Не обичахме достатъчно свободата. И още повече – нямахме никаква представа за реалната ситуация … Ние си заслужихме чисто и просто всичко, което се случи след това.”

Александър Солженицин, Архипелаг Гулаг 1918 – 1956. „

Александър Солженицин, Архипелаг Гулаг 1918 – 1956

%d блогъра харесват това: