Дискусионен Клуб СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

Вместо Автобиография

Автор: Лъчезар Заркин

„Снемете всички шапки долу за тез,
що свалиха главите си,
за да пребъде Свободата.“
(Рилски бор)

Поетът – ехо, Георги Заркин, е роден на 03.03.1940 г. в село Бели Искър, общ. Самоков. Завършва основно образование в родното си село, а средно в Селскостопанския техникум в гр. Ихтиман. След това отбива военна служба в трудови войски, защото баща му, Атанас Заркин, в края на септември, 1944 година, заедно с още 67 достойни българи, са убити без съд и присъда в местността Черната скала, над Боровец.

След трудовата повинност, Георги Заркин започва да работи като зоотехник в гр. Самоков. Учи за вършва задочно кинематография. През 1961 г. създава семейство в гр. София, а през 1962 се раждам аз.

През същата година Георги Заркин пише дописки, придружени със снимки, които изпраща в местния вестник „Самоковска комуна“. Забелязан е и през 1964 година е привлечен на работа към вестник ‚Земеделско знаме“, София. Работи като фоторепортер и журналист.

Същата година, по повод на журналистическата си дейност, се запознава с Иван Тодоров – Горуня и е просветен в опита за преврат срещу Тодор Живков. След убийството на Горуня, създава група в родното си село заедно със Стойне Стойков и Георги Николов, с цел продължаване на бобрата срещу тоталитарния комунистически режим.

Те пишат и разпространяват позиви. Заловени са през 1966г. И Георги Заркин като ръководител на групата е осъден на 6г.строг тъмничен затвор в Стара Загора. Останалите са с по-малки присъди.

Попадайки в затвора, Георги Заркин отказва да работи, а постоянно пише разказа, приказки, поезия, драматургия в тетрадки. Една част от тези тетрадки са иззети от администрацията на затвора, а друга част са предадени на моите близки по време на свижданията. Те обаче са смятали, че тези творби нямат никаква художествена стойност. А и свижданията са били на три месеца веднъж.

Условията в затвора, при строг режим, са били ужасни. Опитват всячески да го вербуват, но това е невъзможно. Наказват го, затварят го сам в карцер, защото той освен творчество, пише и протестни писма, декларации срещу комунистическия режим и срещу нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия през 1968г.

Във връзка с тая окупация, Георги Заркин провежда 28-дневна гладна стачка в карцер, което е документирано от  ДС. Заради тези негови действия два пъти е съден в затвора и осъждан с вътрешни присъди. Съдебните процеси са пълен фарс. Мотивите са им повече от трагикомизни. Бил подкрепял контрареволюцията в Чехословакия, писал фашистка литература и създал в затвора национална младежка организация „Вулкан“, която е била с над 100 члена.Като двама от тях са все пще живи и здрави и могат да разкажат за Георги Заркин и „Вулкан“. Това са Божидар Манолов от Банкя и Петко Енгереков от Тополовград.

Комунистическата власт, като не успява да сломи Георги Заркин, чрез 6-ти отдел на ДС и лично чрез заместник-министъра на МВР тогава, Григор Шопов, преместват Заркин в затвора в Пазарджик, където са били създадени условия за убийства на затворници, и в последствие издаване на фалшиви  смъртни актове и организиране на бързи служебни погребения още в същия ден на убийството.

Приведен в Пазарджишкия затвор, Георги Заркин е изолиран в карцер в продължение на 2г. И 6 месеца. Абсолютен рекорд в затворническото дело. Извеждан е само за тоалетна сутрин, за 5 минути.

На враатата на килията, освен стандартното заключване, е бил поставен допълнителен катинар, ключът от който го е държал надзирател-убиец.

Близките му са уведомени, че е наказан и няма право на свиждане, писма и колети.При тези условия, на 07.08.1977г. двама надзиратели и двама криминални затворници влизат в килията на Георги Заркин и го убиват. А началникът на затвора стои и чака в коридора. Името му е Ангел Топкаров.

Но Георги Заркин победи тоталитарната система чрез своя силен дух, защото поетът е едно небесно тяло, което изгрее ли веднъж, не залязва.

Погледнато през призмата на Великия съд на историята, Георги Заркин остава предан боец в редиците на войнството, което огрява и вдъхновява дебрите на народната душа.

Той има дял в строежа на обществената съвест.

Винаги го съпътства вярата в доброто и по този начин се свързва с химна на бъдещето.

Истината и Любовта ще победят омразата и лъжата.

Георги Заркин приема съдбата си за неизбежна, защото усеща необходимостта да наложи своето творческо верою, като отрази общите чувства и настроения на българския народ.

%d bloggers like this: