Д-р Стефан Клечков – живот отдаден на България и националните идеали

Петър Драгулев

На 8 септември 1944 година Червената армия окупира България. Зад паравана издигнат от съветските нашественици българските комунисти извършиха невиждан по своята жестокост геноцид над българската интелигенция. За времето на окупацията (8 септември 1944г. – 15 декември 1947г.) безпричинно и без какъвто и да е повод „вътрешните тройки” на националния предател Георги Димитров избиха тридесет и пет хиляди български интелигенти, а след това 140 „състави” на противоконституционния т. нар. „народен съд” смазаха политическия, военния и стопанския елит на България. Една от най-свидните жертви на това чудовищно варварство е главният ръководител на Държавната младежка организация „Бранник” и областен управител на Беломорието д-р Стефан Рачев Клечков – един патриот с изключителни заслуги към България.

Роден е в Габрово на 20 октомври 1901 година в бедно семейство на ветеринарен фелдшер. Завършва финанси в България, а след това учи право и защищава докторска дисертация по международно право в Италия. Получава това солидно образование благодарение финансовата помощ на габровския индустриалец Пенчо Бонев, с чийто син заедно учат в Италия. Стефан Клечков има двама братя и една сестра. Братята му (Георги – р.1898г. и Христо – р.1907г.) също са завършили право.
Той е сред водачите на студентските вълнения срещу Ньойския диктат. Хората от неговото поколение ще го запомнят как с превързана глава неотстъпно води протестиращите студенти, без да се страхува да влиза в конфликт с полицията. По време на следването си в Италия д-р Стефан Клечков се запознава с друг голям родолюбец, талантлив публицист и народен трибун – д-р Никола Минков. Двамата съидейници стават неразделни приятели. Имат сходна съдба. Като народен представител д-р Минков е съден от Втори състав на т. нар. „народен съд”, който го оправдава. Ден преди да бъдат обявени присъдите, обаче, извергът Трайчо Костов заповядва д-р Никола Минков да получи смъртна присъда. Убит е на трагичната дата 1 февруари 1945 година. В началото на 30-те години на миналия век около списание „Нация и политика”, издавано от д-р Стефан Клечков (редактор) и д-р Никола Минков (директор) се създава кръг от млади интелектуалци, бъдещите млади политици на родината ни, които се наричат „Млада България”.

През 1938 година д-р Стефан Клечков е назначен за областен управител на Стара Загора, а преди това за кратко време е бил областен управител на Пловдив. Навсякъде д-р Клечков показва забележителни качества на ръководител и администратор. През 1940 година чрез Крайовския договор с Румъния България си връща Южна Добруджа. Тогава д-р Стефан Клечков получава високо доверие. Той заминава като пратеник на Цар Борис ІІІ да приеме областта обратно в пределите на България. И тук докторът по международно право се справя отлично. Създава българска администрация на присъединената област, урежда сложни имуществени въпроси, свързани със заселванията и безпроблемно присъединява областта към родината.
Доказал се като неподкупен администратор, принципен, високо морален човек и истински патриот през април 1941 година д-р Стефан Клечков поема ръководството на Държавната младежка организация „Бранник”. Назначен е за неин главен ръководител по настояване на Премиера проф. Богдан Филов. „Бранник” е създаден със закон приет от ХХV Народно събрание на 29.12.1940г. Организацията обединява младежите на възраст между десет и двадесет и една години. Възпитава ги в дух на патриотизъм и вярност към родината, Царя и Бога изразено с изписване три пъти буква „Б” – „Бог, България, Борис”. Обетът на бранника е следният: „Аз съм бранник и моето сърце принадлежи на Царя на българите и на моя народ. Обречен съм да бъда страж на родината, творец на нейния живот и да я пазя всякога и от всеки, който пречи на нейния възход”. Под ръководството на д-р Стефан Клечков „Бранник” става мощна организация способна да възпитава българската младеж в патриотичен дух. Дейността на бранническите дружини се изразява в организиране на сказки, в устройване празненства, физкултурни и туристически занимания, в трудови прояви, в организиране на летни станове и курсове. След идването си на власт комунистите обявиха „Бранник” за фашистка организация единствено, за да оправдаят масовите репресии над българските патриоти.

В 1942 година д-р Стефан Клечков е назначен за областен управител на Беломорието и завинаги свързва съдбата си със страданията на тази изконна българска земя. В периода (1942 – 9-ІХ-1944) под негово ръководство Беломорието се превръща от изостанала гръцка провинция в район с най-бързо развиващата се икономика на Балканите.
Всестранното стопанско развитие и благоустрояване на областта включва строителство на пътища и ж.п. линии, изграждане на мостове, изготвяне на кадастрални планове и регулации на много населени места. Пускат се газгенераторни уредби в градовете Кавала, Ксанти и Саръшабан. Значителна работа е извършена и по изграждане на водопроводна мрежа, водоснабдителни строежи и др. Особено внимание се отделя за селското стопанство, облагородяване на земята, разработват се планове за комасация. Откриват се училища, читалища, възстановяват се църкви.

В резултат на тази политика българското правителство е изразходвало 47 102 232 169 лева. Присъединяването на Беломорието към България по същество не само, че допринася значително за стопанското развитие на областта, но и предпазва населението да бъде покосено от гладната смърт, която тогава върлува в окупираните от Германия и Италия гръцки територии. За този стопански възход огромна заслуга има д-р Стефан Клечков.
Но скоро след изтегляне на българската администрация от Беломорието същите онези подстрекатели от ЕЛАС, както при Драмския метеж, предизвикаха гражданска война в Гърция и тя обезсмисли онова, което българите бяха сторили за икономическия възход на областта. Друг е въпросът, че в тази братоубийствена трагедия загинаха или преминаха през лагерите и затворите хиляди наши сънародници. Връх на националното унижение на българите е фактът, че терористите от ЕЛАС, които дойдоха у нас като политически емигранти, получиха народни пенсии от българската държава като Активни борци против фашизма.

На 8 септември 1944 година регентът проф. Богдан Филов подава оставка. Слиза от политическата сцена достойният български политик, който заедно с Цар Борис ІІІ, спаси България от пожара на Втората световна война. Два дни по-късно в Беломорието пристига комунистическият Зам. премиер с образование „трето отделение” Добри Терпешев, за да отвори най-позорната страница в цялата българска история. В Ксанти д-р Стефан Клечков заедно със съобщението за оставката на проф. Богдан Филов получава покана той да бъде назначен на негово място. Рано сутринта на следващия ден, докато се подготвял да пътува за София, чул по радиото написаната в Москва програмна реч на превратаджията Кимон Георгиев. От нея научил за срамното деветосептемврийско национално предателство.
На 18 септември 1944 година той тръгнал за София заедно с единия от братята Чалбурови (тютюнотърговците братя Чалбурови са прототипи на братя Мореви от романа „Тютюн” на Димитър Димов). За по-безопасно решили да минат през Турция, но при Саръшабан автомобилът им е спрян от гръцки партизани. За Чалбуров се застъпва един от партизаните, който някога бил работил при него, а д-р Стефан Клечков е задържан и предаден на българската милиция. След почти месец успява да се обади на близките си, че се намира в Хасковския затвор. На 13 октомври с. г. се среща с тъста си. Казва, че ще го убият и иска да се прости със съпругата си. Когато на 15 октомври с. г. тя идва, той вече не е в Хасковския затвор. Предаден е на българоубийците от ЕЛАС. Без каквото и да е съдебно решение на български или международен съд един български държавен служител от висок ранг е предаден на нелегалната, терористична групировка, която в момента воюва против България. Предаден е, за да бъде убит.

Една от първите инициативи на отечественофронтовското правителство е предаването на административната власт в населените места на Беломорската област и спешно сформиране на гръцки управи. Българските комунисти бързат да предадат на ЕЛАС патриоти посветили живота си на националните идеали и с гърдите си защищавали българщината.
На 26 октомври 1944 година Добри Терпешев, Сава Гановски и Димитър Нейков сключват споразумение с ЕЛАС за незабавно изтегляне на българската администрация и българската армия, като предоставят на червените терористи цялата територия на Беломорието. Заедно с нея преотстъпват огромно количество държавно и военно имущество, както и тютюневите складове на българските тютюнотърговци. Предават на ЕЛАС петнадесетина служители на Областната администрация, между които е и д-р Стефан Клечков. Протоколът на това безумното национално предателство се съхраняваше в Народната библиотека, но в средата на седемдесетте години изчезна.
Убийците избират публичната екзекуция на д-р Стефан Клечков да се извърши в Драма, за да напомня на гърците за Драмските събития. Но бившият областен управител няма нищо общо с тях. Те се случват на 28 септември 1941г., а той е назначен за областен управител на Беломорието през 1942г., след като на 10 октомври 1941-ва предшественикът му Илия Кожухаров подава оставка.

Кръвопролитията в района Драма Доксат са провокация на гръцката нелегална съпротива. Отговорност за тях носят както ЕЛАС така и андартите на Андон Чауш. През цялото време „бели” и „червени” партизани воюват помежду си, но щом се появят българи, гръцките партизани се обединяват за съвместни действия против тях. Вулгарна и нелепа провокация против родината ни е и твърдението, че България е можела да спаси евреите от Беломорието, но не го е сторила. Тази грозна лъжа продължава да се разпространява и днес с единствената цел да се омаловажи и забрави истината, че Цар Борис ІІІ и българският народ не допуснаха петдесет хиляди техни сънародници от еврейски произход да бъдат изпратени в лагерите смъртта – нещо, с което друг народ и друг държавен глава не могат да се гордеят.

Една нощ около 1 март 1943-та в Ксанти пристига група офицери от Гестапо, за да организира депортирането в Кюстендил, Горна Джумая и Дупница живеещите на територията на Беломорието евреи. Извикан е и областният управител д-р Стефан Клечков, който, обаче, отказва да им съдейства. Избухва скандал. Д-р Клечков изпраща телеграми до кметовете на градовете в областта да не предприемат никакви действия. Призори съкрушен се прибира вкъщи и през сълзи казва: „Никой не може да им помогне. Върховната власт в „новите земи” държат германците”. Защо не може да им се помогне? Беломорието по това време е изцяло под немска юрисдикция . Евреите, населяващи областта не са български граждани, защото Беломорието е дадено на България само за временно администриране до края на войната. Дни след това се получава писмо от Министъра на вътрешните работи Габровски да бъдат депортирани само евреите, които нямат българско гражданство. Д-р Клечков разбира ,че личният гинеколог на бременната му съпруга д-р Левиев, който е български гражданин, е откаран вече в Кюстендил. Веднага заминава за там и установява, че 37 български евреи неправилно са депортирани. Успява да ги спаси. С един строшен автобус ги връща в Ксанти.
В противовес на поведението на д-р Клечков по еврейския въпрос са действията на гръцките власти. Когато германските окупатори събират евреите от Беломорието, за да ги депортират местните гръцки власти активно им сътрудничат. Гръцкото марионетно правителство даже не протестира, а одобрява депортацията. След войната, обаче, българите ще бъдат клеветени, че са предали на нацистите евреите от „новите земи”, а за антисемитските действия на гърците нито дума.

Д-р Стефан Клечков е убит от на 13 февруари 1945 година край старото гробище на Драма след „присъда” на незаконен трибунал на ЕЛАС. Подложен е на нечовешки изтезания. Заравят го прав до шията в земята. Изваждат му очите и накрая го застрелват. Къде му е гробът никой не знае. Преди да го екзекутират успява да предаде на един българин писмо до брат си, в което му пише: „Бягай! Това са зверове. Няма да оставят жив никого от нас”. И точно така се случва. Без никакъв повод на 14 април 1945 година габровските комунисти арестуват Христо Клечков и още същия ден го убиват без съд и присъда. Убиват го единствено затова, че той е брат на д-р Стефан Клечков.
След сриването на Берлинската стена роднините на убития областен управител завеждат дело за издаване на смъртен акт. В хода на делото се разкрива едно огромно престъпление на съдебната клика около тогавашния министър на „правосъдието” д-р Минчо Нейчев. Към заседаващите в София десет състави на т. нар. „народен съд” те прибавят още два (Единадесети и Дванадесети съдебни процеси) и привличат като подсъдими 251 обвиняеми. Повечето от „подсъдимите” (а може би всички) са вече мъртви и обявени за „безследно изчезнали”. Осъдени са единствено, за да им бъде конфискувано цялото движимо и недвижимо имущество. Сред тях е и д-р Стефан Клечков, но когато отиват да секвестират имуществото му разбират, че той живее под наем и притежава само една голяма библиотека. Съдът издава присъди без да има обвинителни актове. Как тогава е образувано наказателното производство? Официалната справка, която роднините получават е противоречива и невярна. Днес никой в правосъдната ни система не може да посочи за какви престъпления д-р Стефан Клечков е съден. Най-голямото национално унижение, обаче, е фактът, че позорните присъди на противоконституционния т. нар. „народен съд” все още не са отменени.

Такава е трагичната съдба на родолюбеца д-р Стефан Клечков, който винаги е поставял националните идеали над своите лични интереси. Два месеца преди съветската окупация, когато напълно е ясно, че за България идват тежки времена на него му предлагат дипломатическа служба в Япония.Той отказва, решен да изпие докрай горчивата чаша на своя патриотизъм.
(В статията са използвани материали от: Йончев Д. „България и Беломорието”,1993г.; Гочев Я. „Габровци патриоти управляват българското Беломорие 1941-1944г.”)