Как албанската мафия корумпира Европа

От Гавин Мортимър

През май 2000 г. един френски вестник публикува статия, в която се казва, че “Албанската мафия корумпира Европа”. Le Parisien съобщава за официален документ на Интерпол, в който се описва “перфектно организирана” престъпна мрежа от Албания, чиито пипала се разпространяват на запад. Наркотиците, проституцията, търговията с оръжие и нелегалната имиграция са били стълбовете на този синдикат, който е бил тясно свързан с италианската и турската мафия.

В доклада на Интерпол се отбелязва, че 40 % от дилърите на хероин, арестувани в Австрия през предходната година, са албанци, а Le Parisien напомня на читателите си, че неотдавна мрежите за проституция в градовете Ница, Тулуза, Страсбург, Мец и Нанси са били ръководени от албанската мафия.

Месец след репортажа на вестника във Франция е публикувана книга, озаглавена “Албанската мафия – заплаха за Европа”. В нея се описва тревожно едно престъпно предприятие, което “вдъхва голямо уважение дори сред могъщите мафиотски фамилии в Сицилия”.

Макар че 90-те години на миналия век не са били добро десетилетие за сицилианската мафия, преследвана яростно от италианските власти след убийствата през 1992 г. на двама високопоставени съдии, за албанските престъпници това е било изгодно време заради войната в Косово. Член на американския дипломатически корпус в Косово разказва на авторите на книгата, че в замяна на пари и контрабанда Армията за освобождение на Косово (АОК) е предоставила на мафията “политическа легитимност”.

Това е помогнало на албанската мафия да разшири сферата си на действие, така че до 2000 г. тя е контролирала повече от 70 % от пазара на хероин в Австрия, Германия и скандинавските страни, сводничела е на хиляди проститутки в цяла Европа и е организирала изключително доходоносни кражби, често извършвани от бивши полицаи или ветерани от АОК. Във Франция проблемът все още е в начален стадий, но развитието му е неизбежно – предупреждават авторите.

Проблемът наистина се задълбочи през следващите две десетилетия и се ускори през 2010 г., когато Съветът на Европейския съюз одобри безвизово пътуване до ЕС за албанските граждани, година след като страната подаде молба за присъединяване към блока.

Скоро албанците се насочиха на запад, първо към Германия, а след това, когато Берлин започна масово да отхвърля исканията им, към Франция. През 2017 г. във Франция бяха подадени 7630 молби за убежище – с 66% повече в сравнение с 2016 г. – което накара тогавашния министър на вътрешните работи Жерар Коломб да посети Тирана през декември същата година в опит да убеди албанското правителство да засили контрола върху хората, напускащи страната.

Дипломатическият му опит се оказа безрезултатен. През 2018 г. броят на молбите за убежище нарасна до 8 261, от които само 6,5 % бяха удовлетворени (в Обединеното кралство 55 % от молбите на албанците са удовлетворени). По това време френското правителство вече разбираше кой стои зад изселването и в доклад, публикуван от Министерството на правосъдието през есента на 2018 г., се подчертаваше ролята, която играе мафията.

Основните отрасли на мафията са кражбите с взлом, наркотиците и контрабандата на мигранти. В доклада се дават някои примери. Петима албанци между ноември 2017 г. и октомври 2018 г. са извършили 98 кражби с взлом в 11 региона на Франция, като са задигнали 423 000 евро.

Същевременно търговията с наркотици е била базирана в градове в Източна Франция. Бизнесът процъфтявa и полицията във Франция работи на пълни обороти, за да разбие добре организираните мрежи за производство на хероин и кокаин, ръководени от албанците.

Междувременно френското министерство на правосъдието определи нелегалната имиграция като разрастващ се клон на албанската мафия. През 2018 г. французите разбиха 18 албански мрежи за контрабанда и извършиха 83 ареста, но въпреки усилията им мафията продължи да трафикира хора от Азия и Близкия изток в Европа, “особено във Великобритания”.

По-голямата част от контрабандата по това време се извършва с камиони, но след като британските и френските власти затягат сигурността на пристанищата в Ламанша, албанците започват да търсят алтернативи. Защо не с лодки от отдалечени участъци на крайбрежието?

Първите пресичания са осъществени през есента на 2018 г.; отначало само няколкостотин, но след като мафията осъзнава колко е лесно и колко благосклонни са британските власти към тези, които излизат на брега – до голяма степен заради Закона за съвременното робство на Тереза Мей от 2015 г. – флотилия от лодки започва да пресича Ламанша.
Миналата седмица Дан О’Махони, командир на заплахата от тайния канал, изтъкна това пред Комисията по вътрешни работи: “Нарастването е експоненциално и смятаме, че това се дължи главно на факта, че албанските престъпни банди са се утвърдили в Северна Франция”, обясни той.

През 2019 г. 1 843 мигранти са преминали с лодки, през 2020 г. – 8 466, а тази година до края на октомври са преминали 39 430 души. Сред този брой са 12 000 албанци, 10 000 от които са самотни мъже, повечето на възраст между 18 и 35 години. Някои от тях може би възнамеряват да търсят законна работа, но много от тях са във Великобритания, за да работят за мафията.

Те са създали процъфтяваща бизнес империя в континентална Европа и сега искат да направят същото във Великобритания. Те вече са на път да го постигнат. Както съобщи в. “Сън” през 2019 г., албанците са постигнали “почти пълно превземане на британската кокаинова индустрия на стойност 5 млрд. паунда”.

В рубрика във вестника тази седмица депутатът Дейвид Дейвис заяви, че през последните две години полицията в неговия избирателен район Хъмбърсайд е “провела шест операции, насочени срещу групи, свързани с албанци, заподозрени в престъпления, вариращи от престъпления с наркотици до измами”. Дейвид Дейвис смята, че кризата трябва да бъде преодоляна при източника ѝ – в Албания.

Това трябва да стане и ако правителството на Албания откаже да сътрудничи, ЕС трябва да преразгледа кандидатурата на Албания, защото Le Parisien през 2000 г. беше прав: албанската мафия корумпира Европа. Може би тя вече го е направила.