Преди 27 години преживях бурно, устойчиво и невъзвратимо духовно обръщение, приемайки вярата в Исус Христос. Обръщението си мога да опиша едновременно и като фундаментална морална промяна, и като осезамо екзистенциално преживяване.

Основната, водеща кауза през всички тези години е бил призивът да споделя благовестието на Царството с повече хора и да подпомогна за това максимален брой хора да успеят, всеки в своята си транзиция от духовен мрак в духовна светлина. В резултат на откликването ми към този призив са били създадени църкви, изградени са били множество хора в тяхната вяра, активирани са призиви, дейности, които са били благословение на свой ред за стотици други хора. Най-вероятно животът на хиляди е бил променен по един или друг начин, в резултат от тази верижна реакция на предадено благословение. За което благодаря на Бог!

В процеса на развиването на тази дейност обаче, започнах да разбирам в колко несвободен свят живеем. Започнах да проумявам многото измерения на свободата и взаимовръзката между тях.

В ранните години на моето съзряване като личност и като служител на Евангелието, бях основно фокусиран (и моята дейност беше центрирана) най-вече около духовната кауза на Благовестието на Царството. Която е: ясното прокламиране на добрата вест за това кой е Исус Христос и какво е направил за човешката раса чрез Своята смърт и възкресение.

Никой, който е приел Божия призив да прокламира, поучава и прилага истините на Евангелието, било то в ролята на проповедник ангажиран професионално, или обикновен човек, който е посветил живота си в служба на Божието дело, не е сбъркал. Този призив и тази кауза имат вечно измерение и сами по себе си са достойни да посветим целия си човешки живот на това. Добрините, които човечеството е приело от проповядването на Евангелието, и в резултат на оформянето на християнството като световна цивилизация, са безбройни. Въпреки изкривявания и грешки на различните християнски крила и деноминации през вековете, един обективен прочит на историята ясно показва, че везните натежават в полза на християнството, произлязло от корените на юдаизма, и допринесло за цивилизоването, човешкия прогрес, за мира и хуманността на земята.

Поради което и аз самият считам за привилегия и радост факта, че посветих повече от четвърт век именно на тази кауза и дейност – въпреки съпротивата от българската държава и непризнанието от страна на официалната протестантска църква. (За жалост, към днешна дата и едната и другата институция не се ползват с уважението на българите и обществото – и държавата, и официалната църква станаха символ на посткомунизма и ДС корупцията).

Има обаче една важна промяна, която започнах да осъзнавам през последните няколко години. Нужно ми беше време преди да осъзная за какъв вид промяна става дума, нужно ми беше пространство, откъсване от субкултурата, в която съм функционирал за дълго време и преминаването през лична “пустиня” – време на премисляне, претърсване, критичен анализ, криза, изследване, преразглеждане и прегрупиране спрямо бъдещето.

Една нова кауза постепенно започна да променя, допълня и разширява моя личен мироглед, възприятие на Божия призив и света. Засега мога да я опиша най-семпло като каузата на свободата.

В процеса на преследването на конкретните цели свързани с делото на Благовестието: проповядване, посаждане на църкви и прокламирането на библейските истини, започнах да осъзнавам, в своята младежка наивност, в колко враждебен свят живеем, където се предполага да извършвам тази дейност. Колко рисково може да е решението да мислиш и действаш свободно.

Започнах да осъзнавам и да научавам за различните измерения на свободата и взаимовръзката между тях: духовата, личната, политическата, икономическата.

Забелязах и това, че не всички вярващи непременно разбират каузата на свободата, както и мисълта, езикът, културата и дейностите, които са част от нея.

След като семейството ни заживя постоянно в Съединените щати, известно време след това, започнах да осъзнавам, че паралелно на всичко друго, което правя, върви един процес на мой личен растеж и осъзнаване на силата и важността на свободата във всичките й измерения. Започнах да осъзнавам това, което може би само мислещи за тези неща хора, наблюдаващи и търсещи отговори хора осъзнават – що се отнася до Америка, а именно: че историята на тази нация е историята на най-голямата свобода, която някога човечеството е познавало.

Лорд Актън, може би най-великият историк на 19-ти век, е казал следното: “Не може една идея да бъде разбрана правилно, ако не бъде разбрана правилно историята на тази идея.”

Колко вярно само!

Друг един велик мислител, учен, философ и Божий човек, Блез Паскал е казал следното:

“La mémoire est nécessaire pour toutes les opérations de l’esprit”

“Паметта е нужна за функционирането на разума!” Блез Паскал, Pensées (Мисли) 1670 г.

Съвременното образование, включително чисто академичният подход към историята като предмет, не набляга на прочита на историята от гледна точка на каузата на свободата.

Но за мен това е единственият прочит, който осмисля самият предмет, а и живота като цяло.

Създаването на еврейската раса, влизането в Обещаната Земя, създаването на Америка, битката между християнската и ислямската цивилизации, създаването на Третата Българска Държава, великите военни конфликти на 20-ти век, Студената война, и войната днес срещу ислямския тероризъм – не са ли всички те израз на сблъсъка между тиранията и свободата?

А ето и един библейски исторически пример, който илюстрира според мен добре това, което казвам: 70-те години след възстановяването на втория храм в Ерусалим, Неемия прие призива да се завърне в Ерусалим и да съгради стената на града.

Приятели, без силна стена, храмът е уязвим!

Ездра служи на каузата на духовното просвещение и връщане към истините на Бог, Неемия на каузата на свободата и като цяло – на националната кауза на Израел. В края на деня може да се каже, че и трите са свързани в едно. Но за много години не осъзнавах разликата между тях.

Каузата на свободата засяга осигуряването на сигурност и живот както на екзистенциално, така и на всяко друго ниво. Виждате ли, не може да има духовно просвещение, ако чужд завоевател може лесно да нахлуе, да срути храма и да разруши начина на живот на хората в християнската цивилизация (с всичките им вътрешни различния и нюанси). Каузата на свободата е причината и за цивилизационния сблъсък с Исляма днес. Ислямът е тоталитарна, завоевателна идеология, с култови религиозни елементи, а не религия с военнизирани елементи. Разликата е огромна. 1,4 милиарда души живеят под опресията на този “исполин” на нечестието. Според експерти над 260 милиона души са били избити физически по целия свят в резултат на настъплението на Исляма за последните 1400 години.

Другият духовен “исполин” на нечестие е системата и духът на комунизма във всичките му превъплъщения.

Каузата на свободата е каузата на защитата от външните врагове, но засяга също и вътрешното устройство на един народ, след като веднъж се е сдобил със суверенитет: правото на живот, свободата на словото, вярата, частната собственост, върховенството на закона. Националният суверенитет не може да е за сметка на индивидуалните свободи, свободата и справедливостта в едно общество.

Нямам всички отговори за това как ще служа конкретно занапред на каузата на свободата. Свободата преди всичко е начин на мислене, чак след това свобода на изказ и свобода на инициатива. Днес може да е активно просвещение и издателска дейност, утре може да е инициативен комитет, политическа кампания или граждански действия, служещи на свободата.

Това не означава, че ще спра дейността си като проповедник, влагащ време, усилия и енергия в делото на Бог, което засяга духовното просвещение на отделната личност и общности, с които работя в ролята си на духовен авторитет, ментор, приятел и съслужител.

Каузата на свободата налага обаче едно разширяване на нашето мислене, една нова рамка и перспектива. Тя не конфликтира с призива за духовното просвещение и традиционните църковни дейности. Но мисля, че би било правилно, ако кажа, че не може пък да бъде тълкувана или дефинирана през призмата на църковната култура и конюнктура.

В историята нееднократно се е стигало до напрежение между духовното просвещение и служещите на каузата на свободата.

Сам Исус беше неразбран като реформатор, Който дойде не само да изкупи човешката раса от греха, но и да ни освободи от ненужни стари храмове, помещаващи мъртви ритуали, а не реално спомагащи за връзката между Бог и човек.

Ап. Павел излезе от режим на активно проповядване на Евангелието и посаждане на църкви и прекара значима част от живота си в търсенето на възможност да повлияе на римския император. Павел беше човек, воден от каузата на свободата, а не само от нуждата за духовно просвещение, посаждане на църкви и проповядване на Евангелието.

Уилям Уилбърфорс, Ейбръхам Линкън, Сьорен Киркегор, Солженицин, както и титаните на българската свободна мисъл Паисий Хилендарски, Славейков, Каравелов, Ботев, Левски, Методий Кусев, Йовчев, Михайловски – гласовете служили на каузата на свободата в историята са твърде много да бъдат всички те изброени тук и сега. Те не са вече между нас, но ние сме тук и нашето потомство ще бъдат тук като и ние си заминем.

С голям мир в сърцето си, аз съм казал “да” на Господ Исус и съм готов да служа на каузата на свободата според Неговото водителство и нуждата на деня.

Моят призив към вас, скъпи братя и сестри, чиито живот е бил повлиян от моето служение и дейност през годините, е:

  • да позволите на това послание, идващо от сърцето ми, да ви покаже картината, която то има за цел да разкрие.
  • да НЕ позволите на ограничено мислене да ви ограби от новото духовно начало, което Той желае да даде на Тялото Христово, когато прегърнем заедно каузата на свободата и каузата на духовното дело.
  • да намерите начин, ако във вас отеква гореизложеното, да се свържете с мен, за да потърсим начини, по които заедно можем да служим на каузата на свободата, всеки според спецификите на това, с което Бог го е надарил – в България или в която и да е страна, където Бог ви е поставил!

Благодаря ви и нека Бог да благослови България, българския народ и делото на благовестието!