Кой е най-големият враг на България днес?

Замисляли ли сте се за това кой е най-големият враг на България днес? А в исторически план?

Всяка страна си има врагове. Кои са били враговете на България в миналото и кои са те днес? Или само ние нямаме такива?

1. Врагове вътрешни и външниНека стане ясно, че когато говорим за враговете на един народ, те винаги биват вътрешни и външни, не само вътрешни, или пък единствено външни. С идването си на власт комунистите демонизират всеки, който не приема тяханата идеология, етикират го като „враг на народа“, така избиват десетки (или стотици?) хиляди. И понеже с тази пропаганда е било злоупотребявано и този термин „враг на народа“ е бил използван за едно голямо зло, днес никой не мисли и не говори за „врагове на народа“.

Днес живеем с идеята за това, че тоталитаризмът е отминал и повече такова нещо няма да се случи. Но това може да се случи отново. Войната в Украйна го доказа, ситуацията в Турция също. В България обаче за сигурността сериозен разговор не се води, доверието в институциите е сринато и всъщност всичко това обуславя една много подходяща атмосфера за развиване на подривана дейност, която има за цел да предизвика вътрешна революция или преврат. Ето, казах го. И пет пари не давам дали някой ще ме нарече параноик. Ако стане нещо такова, никой брюкселкрат няма да си мръдне пръста да ни защити. Отговорност за сигурността на Бълария би трябвало да носи държавата, в лицето на нейните различни инстититуции, но тъй като държавата е под контрола на хора, които не са под ничий контрол, реално никой не знае какво се прави и какво не се прави за сигурността и за бъдещето ни.

България е подложена на подривната дейност на своите основни вътрешни врагове за последните близо 30 години и това са хората, които са били бивши апаратчици на ДС-системата, както и техните производни. Отговорност носят и ВСИЧКИ, които някога са имали някаква власт – било то в Народното Събрание или на други позиции и не са я използвали за изобличаването и прекършването на ДС-мафията, която си създаде ДС-държава, ДС-медии, ДС-корпорации, ДС-религии и в края на краищата – ДС-“демокрация”. Междувременно, днешните младежи нямат спомени от комунизма, наивина са и са готови да бъдат завлечени в схемите на лукавите ченгета във всеки един момент.

А външните врагове? За това ще оставя да говори Никола Григоров, създателят на „Сите българи заедно”.

Въпрос: .…за мен бе истинско откровение с посочването на руската имперска политика като главен виновник за погрома над България през 1913 година. Допускате ли, че тази историческа истина е била крита съзнателно от нашия народ?– Естествено, тя и още се крие… Доказателствата за руската вражеска политика спрямо България са се укривали винаги. Но винаги нашите големи умове, нашите възрожденци са проумявали тази роля и са я разобличавали. И Левски го е казал, и Ботев го е казвал, и Каравелов, и Захари Стоянов, и Стефан Стамболов… Вазов също съзрява за тази истина, макар че в началото е бил много ревностен русофил, говорил е и е писал с преклонение за Русия… Но после, когато руските войски през 1915 година бомбардират Варна и Балчик, когато през 1916 година руската пехота и кавалерия се бият на Добруджанския фронт срещу нас на страната на румънците, когато друга 50 000-дна руска армия воюва срещу нас на Южния фронт в Македония, тогава и Вазов променя мнението си… Преди това през 1913 – 1914 година и Димитър Благоев, Георги Кирков, Христо Кабакчиев показват истинското лице на руската имперска политика, насочена срещу България. През 1919 година Васил Коларов публикува една брошура „Долу маските”, в която засяга тази тема; по-късно, пак той през 1934 година издава една книга, озаглавена “Авантюрите на руския царизъм”. И в съвременността могат да се намерят потвърждения за действията на Русия в ущърб на българските национални интереси. През 2006 година с новия договор за доставка на газ Русия, по думите на министър Овчаров, ни е ощетила с над 2 милиарда долара. Друго доказателство – Русия оказва политическа подкрепа на европейската сцена на сръбската терористична банда ОМО “Илинден” – като настояваше България да я регистрира като партия. С това Русия де факто подкрепя териториалните претенции на Сърбия за Пиринския край. След това – и сега в руските университети, напук на българските национални интереси и на историческата истина се преподава така нареченият “македонски език”, макар че руските учени прекрасно знаят, че македонска нация и македонски език няма. Въобще, Русия продължава да действа така, че България да бъде колкото се може по-малка и по-слаба… Руският цивилен агент Николай Демерик в началото през 1906 година казва: “Ние много добре знаем, че в Македония живеят българи и те са болшинство там, но ние ще направим така, че да станат малцинство”. През същата година руският посланик в Цариград – Зиновиев казва: “Русия няма да търпи Македония да бъде българска”!Дали се е променило нещо в руската политика оттогава досега?– Не, руската политика винаги е била в подкрепа на Румъния, на Сърбия, на Гърция и на Турция дори… Но никога в подкрепа на България. Дори когато България са я управлявали върли русофили.

2. Липсата на национална доктрина

Един от най-големите грехове на комунистите е, че саботираха свободното развитие на България. А на „десните“, че им позволиха това. Един народ без ясни национални идеали, а от там и доктрина, не може да бъде единен. А как да е единен, след като ДС-държавата в сянка извършва вече 30 години своята подривна дейност, чрез която вкарва в зависимост цялото общество: икономически, чрез овладяването на различните сектори на икономиката от фирми на ДС-агенти или техни сурогати – и политически, чрез постоянно потискане на истината за комунизма, осигуряването на безнаказаност за комунистите и прераждането им в модерна лява партия – социалисти. Такива хора не могат да дадат на народа ни нито национални идеали, нито национална доктрина. А това означава само движение от една зависимост в друга – България като аксесоар на тези, от които зависи – най-вече на Путинова Москва чрез техните непрестанни шантажи.

Най-големият враг или най-големите врагове на България днес са тези, които ни доведоха до настоящото положение: културален пост-комунизъм, безсрамна нео-марксистка пропаганда в училища и университети, системно контролиране на държавните и социалните структури чрез безброй зависими хора, обслужващи Москва или неолиберален Брюксел.Възможно е да греша. В такъв случай, някой би ли предложил друга, по-добре агрументирана позиция, ако обича?