Концлагерът Белене – продължение на пътуването до там – 3 юни 2023 г.

С оглед на пътуването ни до Белене на 03.06.2023г., темата на дискусията ни на 06.06 бе на тема: “Концлагерът Белене”.

Наши гости този път бяха писателят (и наш добър приятел) Борислав Скочев, който е и автор на най-пълното изследване за концлагера в Белене – “Концлагерът Белене 1949-1987”.

Господин Величко Велев, който на времето е бил най-младият лагерист в Белене, въдворен там само на 18 години не успя да дойде, надяваме се това да се случи следващ път. Господин Велев е и бивш горянин, който е бил част от Рилското горянско движение.

В самото начало д-р Даниела Беличовска представи концлагерът Белене, като разказа за пътуването ни до там.

Г-н Борислав Скочев даде важни и интересни пояснения за това, че лагерът е бил съставен от няколко обекта, основно пет, но е имало и още обекти, изнасяни на различни места извън лагера, в зависимост от вида трудова дейност, която се е практикувала там.

При самото построяване, хората са живеели в плетарки, и землянки, изградени от върбови клони, кал, бамбук, царевични листа и буквално са се сривали в рамките на две години от лошите условия . А бетонните сгради, построени през 1959 г., които се виждат там, в началото, не са били обитавани от лагеристите, а там са се сушили треви, билки, събирани от затворените и са били в помощ за селскостопанската дейност.

После гостът ни разказа за историята на различните периоди, за да ни стане ясно какво е представлявал лагерът през следващите години. Имаше и истории на хората, как са били въдворявани, как са се държали с тях.

След това и г-жа Естер Вълкова от иснститута БЕНИ (Българо Еврейски Научен Институт) бе поканена да представи книгите: “Одисеята на един анархист” и Досие на Обект № 1218

“Те са лежали в Белене, стари анархисти, устояли, стигнали до 80-90 години. Спомени, абсолютно автентични, без лъжа, без преувеличаване. Аз ги познавах и двамата. Вече са покойници, а книжките са редки, понеже са издавани в някъде в Благоевград, 50-100 бройки.”

Прочете откъси от книгите. Страшно бе да се чуят истините за глада и мизерията, на които са подлагани, а също и как са подбирани, за да влязат там:

“След смъртта на масовия убиец Георги Димитров, докараха много хора, които не бяха плакали, други се бяха смели, а трети не казали кой се смее и кой плаче. На тези хора им викахме гробари.

“За мен най-тъжна група бяха недоволни селяни, осмелили се да попитат защо им взимат волчето, коня и магарето.”.

Както винаги бе интересно и вълнуващо, имаше и дискусионна част, а пълният запис с всичко, което те разказаха, може да видите веднага след този текст.