„КРАЯТ УВЕНЧАВА ДЕЛОТО“ – 80 г. от спасението на българските евреи | 07.03.2023 г.

В началото на март наши гост-говорители бяха от БЕНИ институт – Българо-еврейски Научен Институт. Господин Елко Хазан, директор на института, бе възпрепятстван, но сред нас бяха Естер Вълкова, историк и писател и Георги Мъндев. Естер, господин Хазан и авторски колектив издадоха “Енциклопедия на еврейските общности и синагогите в България” – много ценен труд, за което сме благодарни, че ни подариха един екземпляр, намиращ се в нашата читалня.

Господин Георги Мъндев е инженер, занимаващ се с много обществени дейности, той ни представи цяла документална изложба и първи започна своето изложение, споделяйки, че е колекционер и като такъв преди години, съвсем случайно попада на архива на Екзарх Стефан, а преди няколко месеца се запознава, пак неочаквано, и с неговата племенница, която остава много доволна, че всичко е съхранено. Възнамерява да издаде книга със спомените на екзарха, а двамата да издадат книга с кореспонденцията му.

Именно това колекционерство го свързва и с БЕНИ, тъй като Екзарх Стефан е бил един от основните, големите спасители на българските евреи. „Така се свързахме, защото това е памет, която трябва да съхраняваме.“

Г-н Мъндев бе приготвил и прочете част от записките на екзарх Стефан, посветени на семейството. Една от неговите мислим на които наблегна, беше: „Без здраво семейство, няма здрава държава.“

Ето и някои избрани цитати от темата „Семейство и държава“:

„Ако някога, някому попаднат тия ми бедно написани редове, нека знае, че те са писани от любов към истината, вдъхновявана от любовта ми към народа и Родината ни и от най-горещото ми желание да станем това, което Бог е благословил да бъдем – Земя-рай, народ просветен и благоденстващ, духовно и материално, държава народовластна, културно издигната и международно почитана като модел от ред и законност, от свобода и мир.“

„Трудолюбив, пестелив, честен и храбър е народът ни и при все това несретна е съдбата му и тъжна е земята му. Колко пъти изпречват пред паметта ни мъдростта: Ум царува, ум робува. И неспирно съм се питал – Ще дойде ли и у нас някога умът да царува. Да царува значи – разумът да владее и народът да добрува.

С какви надежди в своите възрожденски песни, България е пяла:

„ Бой, Бой искаме ний
да победим врага зли,
мир и правда да царува
българин да добрува. „

„…защо вековният ни опитна общестсвена солидарност се пренебрегва и се заменя с чуждици? Тук мога огромна верига „Защо?“ да поставя, но се питам каква полза от това? Само ще счопля раните на сърцето, което жадува и тъгува за общо добруване, за цветущо всестранно развитие на семейното огнище и неговата народовластна държава. Няма съмнение, че въпросът за семейното огнище е основен Въпрос на въпросите. Да бъдем, или не, народ и държава..“

Няма съмнение, че въпросът за семейното огнище е основен Въпрос на въпросите. Да бъдем, или не, народ и държава..“

„От бащата и патриоарха на тая наука (педагогиката), дедушка Пестилеций…ние с положителност твърдим, че семейното огнище е било, е и ще пребъде, люлката на човека и човечеството, следователно ние му дължим всичката градивна мощ на човешкия дух, за да живее, расте и цъфти от сила в сила, от слава в слава. Само на семейния камък индивидуалната и социална сграда е солидна и благонадеждна и поради това, няма мислител, който да е отминал с равнодушие или пренебрежение битието и делото на семейното огнище.“

„… И наистина, какво е човек без грижливата и нежна атмосфера на семейното огнище? Отговорът не желая да дам, защото е крайно отрицателен. Без челяд по право, без семейна държава, в която няма родителско съзнание за обич и дълг към семейно огнище, човек не може да се научи на любов, дружба, труд и жертвеност. Само семейното огнище развива и укрепва в душата на човек ония нежни чувства, които като живителни корени, здраво го спояват с роднаа му земя и му даряват радостите на живота…“

Пълният прочетен текст на Екзарх Стефан за семейството, може да чуете и в записа ни по-долу.

Историкът Естер Вълкова, от своя страна, със самото начало на своята част постави специално ударение на факта, че

„България е страна без холокост… нашите евреи до един са спасени…. Моите родители, роднини са спасени, защото е имало два важни стълба тогава в България. Три спасителни моста, за които са се хванали евреите и които просто са имали късмет да са това, което са. Единият е Цар Борис III, вторият спасителен стълб е българският народ и Българската православна църква.“

Във видеото ще може да чуете и специалния есеистичен текст, който нашата гостенка бе написала, за да не бъдат поднесени сухо фактите и да остане в съзнанието ни.

Дискусионната част също бе пъстра с изказвания на г-н М. Мицев, Дойчев, Иван Сотиров, Калин Крулев и др. относно депортацията и спасението на българските евреи. Изключително интересни факти могат да се чуят и от тях. Вижте ги в пълния ни запис, тук: