Проф. Ректенвалд: Конспиративна теория ли е “Голямото нулиране”? – Част първа

Дали наистина “Голямото нулиране” (The Great Rest) е конспиративана теория, за чудовищен ляв заговор за установяване на тоталитарно световно правителство? Не, не е. Въпреки факта, че някои хора развили конспиративни теории въз основа на тази идея (с известно основание), както ще видим от следващите редове “Голямото нулиране” е нещо реално.

ИДЕОЛОЗИТЕ НА ГОЛЯМОТО НУЛИРАНЕ

Факт е, че миналата година Клаус Шваб, основател и изпълнителен председател на Световния икономически форум (СИФ) – известна организация, съставена от световния политически, икономически и културен елит, която се събира ежегодно в Давос, Швейцария, и Тиери Малере, съосновател и основен автор на Месечния барометър, публикуваха книга, наречена COVID-19: “Голямото нулиране”. В книгата те определят “Голямото нулиране” като средство за преодоляване на “слабостите на капитализма”, които уж са били разкрити от пандемията COVID. Но идеята за “Голямото нулиране” датира много по-отдавна. Тя може да бъде проследена поне до създаването на СИФ, първоначално основан като Европейски форум за управление, през 1971 г. През същата година Шваб, инженер и икономист по образование, публикува първата си книга “Модерно управление на предприятието в машиностроенето”. Именно в тази книга Шваб за първи път въвежда концепцията, която по-късно нарича “”капитализъм на заинтересованите страни”” (“stakeholder capitalism), като твърди, че “управлението на едно модерно предприятие трябва да служи не само на акционерите, но и на всички заинтересовани страни, за да се постигне дългосрочен растеж и просперитет”. Оттогава насам Шваб и СИФ популяризират идеята за “капитализъм на заинтересованите страни”. Тяхна е заслугата за реториката и политиките на “заинтересованите страни” и “публично-частното партньорство”, възприети от правителства, корпорации, неправителствени организации и международни органи за управление по целия свят. Конкретният израз “Голямото нулиране” влзе в общо обръщение преди повече от десетилетие с публикуването на книгата “Голямото нулиране” от 2010 г. на американския урбанист Ричард Флорида. Написана след финансовата криза от 2008 г., книгата на г-н Флорида твърди, че икономическият срив от 2008 г. е последният от поредица “Велики пренастройвания” – включително Дългата депресия от 70-те години на XIX в. и Голямата депресия от 30-те години на XX в. – които той определя като периоди на парадигмено променящи се системни иновации. Четири години след публикуването на книгата на Флорида, на годишната среща на СИФ през 2014 г., Шваб заяви: “Това, което искаме да направим в Давос тази година, е да натиснем бутона за нулиране” – и впоследствие на уебсайта на СИФ се появява изображение на бутон за нулиране. През 2018 г. и 2019 г. СИФ организира две събития, които се превърнаха в основно вдъхновение за настоящия проект “Голямото нулиране” – а също така, по очевидни причини, в нова храна за любителите на конспиративни теории. (Нямам връзка с такива хора – всичко, което правя тук, е да дам историческите факти.)

Много интересно е че, през май 2018 г. СИФ си сътрудничи с Центъра за здравна сигурност към Университета “Джонс Хопкинс” за провеждането на “CLADE X” – симулация на национална реакция при пандемия. По-конкретно, учението симулираше избухването на нов щам на вируса на човешкия парагрип с генетични елементи на вируса Nipah, наречен CLADE X. Симулацията завърши с новинарски репортаж, в който се казваше, че в лицето на CLADE X, без ефективни ваксини, “експертите ни казват, че в крайна сметка може да се стигне до смъртта на 30 до 40 милиона души в САЩ и на повече от 900 милиона по света – дванадесет процента от световното население”.

Очевидно е, че според тези хора е необходима подготовка за глобална пандемия. През октомври 2019 г. СИФ си сътрудничи с Джонс Хопкинс и фондация “Бил и Мелинда Гейтс” за друго учение за пандемия – “Събитие 201”, което симулира международен отговор на избухването на нов коронавирус. Т.е. два месеца преди епидемията от COVID в Китай да стане новина и пет месеца преди Световната здравна организация да я обяви за пандемия, тези симулации много наподобат бъдещия сценарий на COVID, включително включваше идеята за безсимптомно разпространение. Симулациите CLADE X и Event 201 предвиждат почти всички възможни варианти на действителната криза с COVID, най-вече реакциите на правителствата, здравните агенции, медиите, технологичните компании и част от обществеността. Реакциите и техните последици включваха блокиране на движението по целия свят, срив на бизнеса и промишлеността, въвеждане на технологии за биометрично наблюдение, наблягане на цензурата в социалните медии с цел борба с “дезинформацията”, заливане на социалните и традиционните медии с “авторитетни източници”, широко разпространени бунтове и масова безработица. Освен като отговор на COVID, Голямото нулиране се популяризира и като отговор на изменението на климата. През 2017 г. СИФ публикува документ, озаглавен “Трябва да пренастроим глобалната операционна система, за да постигнем [Целите за устойчиво развитие на ООН]”. На 13 юни 2019 г. СИФ подписа меморандум за разбирателство с Организацията на обединените нации за създаване на партньорство за постигане на напредък по “Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.”. Малко след това СИФ публикува “Рамка за стратегическо партньорство между ООН и Световния икономически форум за Програмата до 2030 г.”, в която обещава да подпомогне финансирането на програмата на ООН за борба с изменението на климата и се ангажира СИФ да помогне на ООН “да посрещне нуждите на Четвъртата индустриална революция”, включително да предостави активи и експертен опит за “цифрово управление”.

През юни 2020 г., на 50-ата си годишна среща, СИФ обяви официалния старт на Голямото нулиране, а месец по-късно Шваб и Малере публикуваха книгата си за COVID и Голямото нулиране. В книгата се заявяваше, че COVID представлява “възможност, [която] може да бъде използвана”; че “трябва да се възползваме от тази безпрецедентна възможност да преосмислим нашия свят”; че “моментът трябва да бъде използван, за да се възползваме от този уникален прозорец на възможности”; и че “за тези, които са имали късмета да се окажат в индустрии, “естествено” устойчиви на пандемията” – (тук имайте предвид големите технологични компании като Apple, Google, Facebook и Amazon) – “кризата беше не само по-поносима, но дори източник на печеливши възможности в момент на бедствие за мнозинството.”

ОТ КОВИД КЪМ КОРПОРАТИВЕН СОЦИАЛИЗЪМ

“Голямото нулиране” има за цел да въведе една объркваща икономическа амалгама – капитализма на заинтересованите страни на Шваб – която аз наричам “корпоративен социализъм”, а италианският философ Джорджо Агамбен – “комунистически капитализъм”.Накратко, т. нар. “капитализъм на заинтересованите страни” включва промяна на поведението на корпорациите в полза не на акционерите, а на “заинтересованите страни” – индивиди и групи, които могат да спечелят или да загубят от поведението на корпорациите. Капитализмът на заинтересованите страни изисква не само корпоративни отговори на пандемии и екологични проблеми като изменението на климата, “но и преосмисляне на ангажиментите на [корпорациите] към вече уязвимите общности в рамките на техните екосистеми”. Това е аспектът “социална справедливост” на “Голямото нулиране”. За да се съобразят с него, правителствата, банките и мениджърите на активи използват Индекса за екология, социална политика и управление (ESG), за да изтласкат от пазара “непробудените” (woke) корпорации и предприятия. Индексът ESG по същество е вид рейтинг, основан на “социална оценка” (т.е. каква е репутацията на даден човек или организация според социалните мрежи и “обществото” – бел. прев.), която се използва като инструмент да бъдат изтласкване на “непробудените” от позициите им на собственост и управление в собствените им организации.Един от многото мощни стратегически партньори на СИФ, BlackRock, Inc., най-големият в света мениджър на активи, твърдо подкрепя модела на заинтересованите страни. В писмо до изпълнителните директори от 2021 г. главният изпълнителен директор на BlackRock Лари Финк заявява, че “климатичният риск е инвестиционен риск” и “създаването на устойчиви индексни инвестиции позволи масирано ускоряване на капитала към компании, които са по-добре подготвени да се справят с климатичния риск”. Пандемията от COVID, пише Финк, ускори притока на средства към устойчиви инвестиции:Отдавна вярваме, че нашите клиенти, като акционери във вашата компания, ще спечелят, ако успеете да създадете трайна, устойчива стойност за всички ваши заинтересовани страни. . . . Тъй като все повече и повече инвеститори избират да насочат инвестициите си към компании, ориентирани към устойчивостта, тектоничната промяна, която наблюдаваме, ще се ускори още повече. И тъй като това ще окаже толкова драматично въздействие върху начина на разпределение на капитала, всеки управленски екип и борд ще трябва да обмисли как това ще се отрази на акциите на тяхната компания.Писмото на Финк е нещо повече от доклад към изпълнителните директори. То е скрита заплаха: “Бъдете будни (woke) или….”.В своята неотдавнашна книга за “Голямото нулиране” Шваб и Малере противопоставят “капитализма на заинтересованите страни” на “неолиберализма”, определяйки последния като “съвкупност от идеи и политики …, които предпочитат конкуренцията пред солидарността, творческото разрушение пред държавната намеса и икономическия растеж пред социалното благосъстояние”. С други думи, под “неолиберализъм” тези хора имат предвид системата на свободното предприемачество. Противопоставяйки се на тази система, капитализмът на заинтересованите страни предполага корпоративно сътрудничество с държавата и значително увеличаване на държавната намеса в икономиката. Поддръжниците на “Голямото нулиране” смятат, че “неолиберализмът” е отговорен за нашите икономически проблеми. Но в действителност правителственото облагодетелстване на индустриите и играчите в тях – това, което някога беше известно като корпоративизъм или икономически фашизъм – е истинският източник на това, което Шваб и неговите съюзници от СИФ осъждат.

Макар че одобрените (от глобалните елити, бел. прев.) корпорации не са непременно монополи, тенденцията на Голямото нулиранее към монополизация – предоставяне на възможно най-голям контрол върху производството и дистрибуцията на възможно най-малък брой облагодетелствани корпорации, като същевременно се елиминират отрасли и производители, които се считат за несъществени или вредни. За да се осъществи това нулиране, Шваб пише, че “[в]сяка страна, от САЩ до Китай, трябва да участва и всяка индустрия, от петролната и газовата до технологичната, трябва да бъде трансформирана”.Друг начин да се опише целта на “Голямото нулиране” е “капитализъм с китайски характеристики” – двуетажна икономика, с печеливши монополи и държава на върха и социализъм за мнозинството долу.

Следва част втора.