След комунизма: Внимавай какво си пожелаваш

Този пост е от 2019 година, но е още по-актуален след настването на вакс тоталитаризма в Италия от 2020 насам. Авторът прави филми за живота на хората.

А казаното за Украйна може да се каже за всяка страна от бившия комунистически блок: Какъв странен обрат на съдбата би било за един човек от бившия комунистически блок, който се е преместил в “мечтания” Запад, да се окаже, че гледа как край него преминава комунистически парад, който представя идеологията на комунистическото минало.

След Революцията на достойнството се преместих в Украйна. През лятото на 2016 г., когато я посетих, усещането на младежта беше осезаемо – чувство на оптимизъм за бъдещето и отърсване от миналото.

Откакто съм в Украйна от няколко години, видях както отварянето на Шенгенската зона за украинци, така и изобилието от евтини полети до европейски дестинации.

Един от плюсовете на Украйна е, че много от младите хора са много любопитни и отворени за нови идеи. Поздравявам украинците, които отварят магазини за етническа храна, без да имат каквото и да било образование в областта на кухнята. Беше интересно да вляза в индийски ресторант без никакви индийци в кухнята в Киев. Изисква се смелост и отворено съзнание, за да се направи подобно нещо.

Също така съм забелязал, че ако някой има средства, той ще пътува, дори ако трябва да го направи много евтино. Културното опознаване е на първо място в списъка с приоритети тук за младежите в Киев.

И макар че Украйна е сложно място, има едно нещо, което не е сложно тук… фактът, че не съм срещнал нито един млад човек, който да иска бъдеще в комунизма. Нито един. Разбира се, на някои пенсионери им липсват старите порядки, но всеки, който е под 40 години, проявява нулев интерес към системата от миналото.

Това, което младите украинци проявяват, е интерес в друга посока: Западът, все по-голямо ниво на независимост, бъдеще, лишено от съветските порядки.

ИТАЛИЯ: Да живее комунизма!

Преди няколко дни се върнах от този западен свят. Италия, осмата по големина икономика в света. Италия, страната на културните чудеса, изпълнена с изкуство, архитектура, храна, стил, лукс. Трудно е да не се влюбиш в това място.

Но това, което открих по улиците един следобед в малкия град Перуджа, ще шокира повечето хора.

Имаше голяма група млади хора, които демонстрираха и маршируваха заедно под обща визия. Те крещяха политически лозунги и размахваха знамена над главите си. Яркочервени сигнални ракети и дим изпълваха въздуха. Полицията се грижеше маршът да е мирен, докато пешеходците от града го наблюдаваха.

Подобно на украинската младеж след Революцията на достойнството, всички те имаха един и същ оптимизъм за по-добри дни напред. Споделяха убежденията си, визията си за нещо по-голямо от тях самите. Но в този ден имаше само една разлика между младите украинци и техните италиански колеги.

Това беше парад на комунистическата партия.

Походът беше изпълнен в класически италиански стил, така че всъщност изглеждаше доста забавно и празнично. Слънцето беше излязло, а небето беше тъмносиньо. От ресторантите се носеха миризми на чесън и песто, докато хората отпиваха вино по време на удължените обедни почивки посред деня. Улиците, по които се разхождаха – пълни с архитектурни съкровища. Хората – облечени в стилна мода.

Комунизмът за тях никога не е изглеждал толкова добре.

Седях отстрани и си мислех за иронията на тази ситуация. Докато повечето млади украинци гледат на Запада като на бъдеще, тази западна младеж размахваше знамената, които олицетворяваха миналото на Украйна.

Друга ирония е, че ако тези членове на комунистическата партия постигнат своето, те ще въведат система, която няма да им позволи да маршируват колективно по улиците на градовете, крещейки идеология, противопоставяща се на държавата.

Това не е статия за италианската политика; не съм експерт по тази тема. Но простата реалност на демонстрацията показва недоволната младеж на Италия и нейното оправдано разочарование. Настоящата система не работи за тях и те искат нещо различно.

Италия през 2019 г. не се справя добре в икономическо отношение. Банките ѝ са нестабилни, страната е потънала в дългове, младежката безработица е на привършване (над 50 % в южната част на страната), високото данъчно облагане осакатява предприемачеството, бюрокрацията е дебела.

В никакъв случай желанието за комунистическо бъдеще не е отражение на мнозинството от италианското население. Но все пак беше изненада, че хиляди хора се събраха посред бял ден в един средно голям град, за да развеят червеното знаме със сърпа и чука, докато украинската младеж не иска да има нищо общо с това знаме.

Колко странно е да видиш двете страни на една и съща монета, когато гледаш Украйна и Италия – млади хора, които желаят по-добро бъдеще, но избират диаметрално противоположни системи, за да го постигнат. По принцип всеки от тях търси по-зелени пасища пред себе си – такива, с които всеки от тях няма много съвременен опит.

Така че имам един съвет за младите украинци и италианци: внимавайте какво си пожелавате. Какъв странен обрат на съдбата би било за един украинец, който се е преместил в “мечтаната” Италия, да се окаже, че гледа как край него преминава комунистически парад, който представя идеологията на украинското минало.

Източник: https://petersantenello.com/blog/following-communism-careful-what-you-wish-for