Съединените Щати – най-дълго просъществувалата република в историята на света

Когато през 1776 година се създава американската република, основана на Конституционно управление, а не на имперска корона, никой не е вярвал, че този “експеримент” както са го наричали историците от тогава и до днес, ще устои във времето. Въпреки това, 242 години по-късно, Съединените Щати остават най-дълго просъществувалата република в историята на света! 242 години без диктатор или император – такъв прецедент досега в историята не съществува. Представяме ви кратко видео за някои, непознати на много българи, елементи, предусловили начина по който се развива САЩ от тогава и до днес.

Свобода човешка, свобода американска – 04.07.1776 година

Всяка година на 04.07. Америка празнува своя Национален празник. На датата 4 юли 1776 година, Конгресът на САЩ приема документ, в който се обявява, че Тринадесетте колонии, които са във война с Великобритания, вече са „свободни и независими щати“. Така се поставя началото на образуване на Американската нация.

56 души полагат подписа си под Декларацията за независимост. Документът е съставен от Бенджамин Франклин, Джон Адамс, Томас Джеферсън и др. Той е прочетен официално на 8 юли 1776-а в Залата на независимостта във Филаделфия.

Какво всъщност означава за нас тази война за независимост на американците и какъв е нейният отзвук в средите на българската възрожденска общественост, или по-конкретно в средите на нашата интелигенция по онова време?

Според проф. Вера Бонева, през 1872г. в България за първи път се появява публикувана на българки език Американската Декларация за независимост (в сп. Читалище). През същата година вътрешната ни революционна организация преживява растеж и подем, а Централното БРЦК в Букурещ преживява огромен прелом и се обединява около възгледите на Левски и Каравелов, които тогава са заложени в Програмата на БРЦК – “свобода лична, свобода народна и свобода религиозна”. Преди да избухне Априлското въстание в българския печат излизат призиви българите да се вдигнат на борба по примера на американците, които 100 години преди нас са извоювали независимостта си.

Ето думите на Вера Бонева:

…Американската мечта е явление, което съществува в културната среда на западноевропейския 19 век още от епохата на Американската революция. Простряло информационните си канали през Атлантика, това явление е функция на стремежа на загърбилия Средновековието човек към нова духовна идентичност. Идентичността на свободна личност.

Българите осмислят тържествата около 100-годишнината на американската революция не толкова в светлината на естествената им юбилейна приповдигнатост, колкото в сянката на своята американска мечта. Те са впечатлени от гигантската крачка, която само за един век са направили Съединените щати по отношение на избистряне на своята национална идентичност. Възхищават се от високото самочувствие на американския гражданин. Възклицават пред фактите на американската индустриална модернизация….

Настойчиво търсят формулата за разгадаване на магнетичната реалност, скрита зад феномена Америка!

В известния „Летоструй“, или „Домашен календар“, списание, издавано от Христо Г. Данов и Йоаким Груев в периода от 1869-76г., авторите периодично публикуват сведения за САЩ и отстояват тезата, че икономическото благосъстояние на Америка е резултат от възможностите, които отделните хора имат за свободна пазарна дейност. И от правилната, адекватна политика на държавата „добре обмислена“.

Ето какво казват някои от нашите възрожденци в сп. Читалище, което е излизало в Цариград два пъти в месеца от 1870 до 1875, а редакторите му са известни имена като Петко Славейков, Стефан Бобчев, Тодор Икономов и др.

Бог е направил в началото всичките хора равни. Той им е дал правото да живеят, да бъдат собственици и да имат толкова свобода, колкото е възможно, без да пречат на правата на другите. Всяко правителство е човешко учреждение; то е мълчалив контракт между хора, естествено равни; то е учреждение, направено за благополучието на цялото общество, а не за възвеличаването на един човек само, или на няколко привилегировани лица.

Такива са били чувствата на американците. Такива са били принципите, в които те са възпитавали младежите си. Това са били главните причини за Американската революция.

Въпросът за американската война за независимост не е подминат и от Илия Йовчев. Визирайки като пример американското свободолюбие, той дава подробни сведения за първите заселници:

“Щом слязоха тези пуритани на американския бряг, сред зима, изнурени, изгладнели, на скалисти места, покрити със сняг, обградени от противници-диваци, пак първата им работа бе да съставят следната Конституция: „В името Божие, ние, чиито имена са приложени отдолу, лоялни поданици на ужасния ни господар Цар Джеймс, по милостта Божия цар на Велика Британия, Франция и Ирландия, Защитник на вярата…, сме предприели едно пътешествие, за да установим първата колония на северната част на Вирджиния, за славата Божия, за напредъка на християнството и почет на нашия цар и отечество. Чрез настоящата Конституция ние взаимно се съединяваме в присъствието на Бога и един на друг в едно гражданско и политическо тяло, за да действаме за спазването и постигането на гореспоменатите цели.“

Никой друг народ не е положил основите на своята държава върху свободолюбието така, както американския, и никой друг народ не е градил после на тях толкова много, както те. Самото създаване на Америка е дело на хора, чиито духове са били напоени със свободолюбие. Онези, които потеглиха с жените и децата си, първите заселници, направиха това, понеже не можеха да се примирят с никакви политически и религиозни владичества, които върлуваха в Европа. Те бягаха, за да спасят свободата на съвестта и убежденията си…

Такава свобода и независимост, която има един цял народ, за да се развива и усъвършенства, както това се практикува в Америка, няма да видите никъде другаде. Понеже повечето народи се задоволяват само с това да заменят чуждите владетели със свои, на които предават управлението на страната си, а после пъшкат под гнета им, или вече така привикват с теглото си, че стават безчувствени и безразлични към нещастното си положение.”

Америка за Йовчев е мечта, пример, който ние, българите, трябва да следваме, авторът ратува за усвояването и установяването на американските демократични модели в българската действителност, в отделните нейни социални и професионални сфери. Ето защо той упорито и последователно се стреми да предаде на българите тези образци, представяйки ги в своя вестник, изнасяйки публични беседи и лекции на подобни теми.

В друг брой на вестника си, от 1898г. той пише:

Европа няма в историята на войните си нещо (такава война), която да представлява независимия и самостоятелен дух на онези, които се борят. Повечето пъти ще видим как някой амбициозен демагог води заслепена тълпа като стадо говеда на клане, за личното си издигане, или за подкрепяне и установяване на гнилата си династия – често пъти гнила дори в кокалите си. Такива неща са невъзможни в Америка, защото духа на самостоятелност помага на всеки да бъде разсъдлив и далекоглед, а не да е сляпо оръдие на развратни личности, или на угнетителни принципи.

Върху чувството за самостоятелност е била основана Американската република и за поддържането на тия принципи са се водили войни…

Всичките училища, освен някои първоначални и няколко нормални, гимназии, академии, университети, семинарии, даже и военните, освен това в Уест Пойнт, са в ръцете на народа. Той си ги отваря, поддържа и управлява… Навсякъде, накъдето погледнеш, се забелязва идеята за независимост и самостоятелност от правителството. Сиропиталища, болници, заведения за слепи, стари, глухи, неми, са все дело на частни инициативи и пожертвования…

Американците нямат паралели никъде в света. Всеки решава съдбата си, мислите, чувствата, делата си сам за себе си.

Самият Каравелов пък, е описал във вестника си в детайли англо-американския конфликт. Той публикува дълги и подробни биографии на Франклин и Вашингтон…

В своята статия за Вашингтон Каравелов в детайли представя историята на първите заселници и трудностите, които те са срещнали:

Първите заселници са имали много големи мъки. Трябвало е да осекат горите, да очистят полетата, да изсушат блатистите места и да посеят първите семена.

Каравелов представя и причините, поради които те са напуснали родните си места:

онова деспотично постановление, което е глобило народа и което му е налагало всевъзможни данъци…

И понеже „свободолюбивият дух на американците не можел да търпи никакви унижения.“ Затова те повели борба за свободата си. Войната за независимост е предадена подробно – с интересни детайли. Авторът поставя акцент върху живота и делото на Вашингтон.

А какво е положението днес?

Днес ние отново, говорейки за Свобода, неминуемо правим аналогия със Свободния свят – Съединените Американски Щати. Територия от планетата, която е позната с реалното прилагане принципите на Свободата. Не е ли интересно – група хора от Европа, просветени чрез Божието Слово, търсят място и начин на организиране на общността си, които да им позволят да живеят съгласно принципите на Свободата. След няколко неуспешни опита в Европа, те се отправят на едно изключително рисково пътуване към Америка, осъзнавайки, че е по-важно да си свободен, отколкото да се примириш с ограниченията.

Въпреки високата цена, която плащат за тази своя дързост, успяват да положат основите на общество, което е свободно.

А свободно ли е то наистина?

За много други хора, през перспективата на тяхната ситуация, това би било удовлетворяващо постижение. Не е така обаче за общество, което се е посветило на свободата. В стремежа си да има свобода за всички хора от това общество, отново поемат риск – риска на войната за независимост. Цената отново е висока, но резултатът е не само удовлетворяващ, но и вдъхновяващ за много народи по света.

Този стремеж за разширяване обхвата на Свободата продължава да бъде вдъхновение за свободомислещите хора по цялата земя.

Къде сме ние обаче? Какви са въжделенията на нашия народ?

Едва 100 години по-късно са нашите първи по-значими опити да имаме свободна територия.

А продължаваме ли отвъд това? Разпознаваме ли другите влияния и робства? Има ли решителност в народа ни да платим цената за нашата пълна свобода, както я нарича Любен Каравелов:

Свобода човешка, свобода Американска!

–––––––––––––––––––––
Видео: Георги Бакалов,
Статия: Даниела Беличовска и Радослав Илиев

Библиография:

1. Бонева, В. „Американската мечта в българското възрожденско общество“.

2.Л. Каравелов „Америка – оная обетована земя“.

3. Цитатите от Илия Йовчев, са от в. “Родолюбец”, от 24.03, 1898г. и в. „Родолюбец“ , 1898г., бр 347.