Американската благотворителност в България в края на 19-ти и началото на 20-ти век

На 02.05.21018 година проведохме поредното месечно събиране на ДК Свободна България. На него разгледахме темата за ‚Американската благотворителност в България“, ето отделни акценти от нея, като материалът се публиква със съкращения.

През втората половина на 19. и началото на 20 век в страната ни трайно се установява американското и английско влияние, което се разпространява в няколко сфери – образование (създадени са доста училища), култура, преводна литература в областта на природо- математическите и хуманитарни науки, превод на художествена литература, издаване на вестници и списания, на учебници, където са представени битието, обществено-политическите отношения, принципите на държавно устройство, географските особености на Западната цивилизация, главно Америка.

През 1844г. известният български книжовник и просветител Константин Фотинов, с подкрепата на мисионерът Илайъс Ригс започва издаването на сп. Любословие“.  Първият новобългарски учебник  по география „Общо земеописание“ е издаден от Константин Фотинов през 1843г. Илюстрациите в учебника, по думите на проф. Шишманов, са отстъпени на Фотинов от Библейското общество. Фотинов е първият български журналист, който се утвърждава като такъв главно с неоценимата подкрепа на американските мисионери. След издаването на списание „Любословие“, той издава още 20 книги с помощта на Ригс, в мисионерската печатница на Дамянин.

Темата за Америка през 60-те и 70-те години на 19. век присъства във всички наши учебници, някои от авторите са –  Неофит Бозвели, Йоаким Груев, Иван Момчилов, Тодор Хрулев и др. Уроците в тях запознават с климата, територията, особеностите в географското разположение на САЩ –  описани са реките, планините.  Дадени са важни подробности за Америка. Разглеждат се особеностите и спецификите на населението в отделните щати.

В годините преди 1878г. и особено след това, в националните училища в страната ни, за период от време, са използвани американски учебници, преведени от мисионерите, подготвени от тях за нуждите на първите мисионерски училища,  те са поискани и за обикновените държавни учебни заведения, тъй като са били изключително подходящи. Това са  учебниците „Анатомия, физиология и хигиена“; „Алгебра“, „Училищна философия“, „Физиология“, и по Астрономия. Част от тях са останали в училищата и през 90-те години след Освобождението, тъй като са оценени като научна литература с много високо качество.

Българите през Възраждането, по данни от книгата „Българите и американците“, са силно впечатлени от бурното развитие на американската промишленост през втората половина на 19. век. Затова по-будните личности от нашата интелигенция в този период започват да търсят и изследват причините за този прогрес на американската страна. В желанието си да усвоят правилни и работещи модели, наши писатели, учени, книжовници, политици решават да се запознаят с принципите на демократичното образование в САЩ,  икономическите закони, учебните програми.

В страната ни се изгражда траен интерес към историята на САЩ, във всички български учебници по история, пишат авторите на „Българите и американците“, са поместени уроци за историята на САЩ. Темите, които просветителите ни разглеждат са: Откриването на Америка и значението на този факт в контекста на световната история, Американската революция и гражданската война между Севера и Юга. Същите теми разглежда и периодичният печат през този период.  Автори, в чиито произведения темата за Америка присъства много често са: Любен Каравелов, П. Р. Славейков,  Стефан Бобчев, който превежда на български книгата „Биография на Бенджамин Франклин“. Българската възрожденска интелигенция, и мислещите българи като цяло, акумулират знания за миналото на САЩ, изграждайки си правилна представа за принципите и устройството на американската държава.

Според нашите възрожденци образованието в Америка е качествено, защото е основано на гражданска свобода и демокрация, то предлага продуктивна професионална реализация.През 70-те години на 19. век в бълг. училища навлизат масово преведени американски учебници и учебни помагала в две основни предметни линии: хуманитаристика и природоматематически дисциплини.

Важна сфера при изследването на Западната цивилизация, и по-конкретно американското влияние у нас, е  благотворителността.

Когато стане въпрос за благотворителност, обикновено разбираме безвъзмездна материална, или парична помощ, оказана от хуманистични подбуди, която може да се изразява в храни, медикаменти, построяване на училища, болници и други сгради, в даване на пари.

У нас американската благотворителност  е свързана с дейността на мисионерите по нашите земи, които осъзнават нуждата на българите не просто от проповеди и библейски поучения, но от истинско просвещаване и издигане на материално-битовия стандарт на живот, както и от повсевместно преодоляване на неграмотността. Интересът на българите към образование удивлявал мисионерите. Съветът на протестантските мисии в чужбина (Американският борд) финансира изпращането на мисионери в няколко района: Северозападна Африка, Южна Африка, в Италия, Испания, Филипините, Франция, Мексико, при българи, сърби, гърци, арменци, сирийци и др. Така България се превръща във фокус на американската просветно-благотворителна мисия. Бордът финансира превода и издаването на християнска, научна (учебници) и художествена литература на български език, създадени са множество училища в отделни места в страната ни. По думите на Александър Величков, влиянието на САЩ  у нас, чрез мисионерите и посредством филантропичните организации, може да бъде отчетено като

реални приноси за въвеждането на модерни образователни, здравно-осигурителни и производствени стандарти, за рационализиране на правителствени програми, за следвоенно възстановяване

Проф. Иван Шишманов, изследовател, учен, политик, министър на просветата в България през част от изследвания в този текст период казва:

 Най-искрените посредници между Америка и България са американските мисионери. Ако се прави оценка на дейността на мисионерите единствено в религиозен аспект, това ще затъмни реалните заслуги на американските протестанти у нас за развитие на просветното и учебно дело, донякъде и за нашата литература.

Българският интерес към образованието предоставя възможност на американските мисионерски организации  да стартират няколко учебни заведения в страната ни. Създадени са училища-интернати: в Пловдив за момчета, а в Стара Загора за момичета, които училища функционират чрез частни дарения. Основните задачи, които си поставят американските училища, е да подготвят образовани и висококвалифицирани българи, които да имат ключово влияние в икономическата, културната, политическата сфера.

Едни от базисните американски училища у нас, които изследователите визират, това са Самоковските училища, които по-късно се обединяват в единна структура – Американски софийски колеж. Отворено е и селскостопанско училище в с. Пордим, Плевенско, има девическа гимназия в Ловеч и американска детска градина в София. Отново в столицата функционира и основно американско училище под ръководството на Алма Удръф.Това далеч не са единствените учебни заведения, открити от мисионерите, но са ключови за периода, който настоящият текст разглежда, и са етикирани като такива от не един изследовател

Мисионерите използват най-разнообразни форми и методи, с цел да адаптират обучението на своите възпитаници към реалните нужди в живота, за да може самите ученици, излизайки от училищата, да успеят да приложат на практика наученото. През 1874г. е организиран от Американския Борд и специализиран курс за обучение на санитари и помощник-лекари, който е бил изключително актуален за времето си. От самото си създаване училищата функционират със засилено изучаване на английски език. Относно финансирането на американските училища, решено е то да се извършва чрез вътрешно финансиране от годишните такси, събирани от учениците и посредством финансовата подкрепа от САЩ.

Американския борд, от своя страна, организира различни акции за събиране на парични средства от Америка, в началото на 20. век, като за американските училища в региона са събрани на два пъти по:  2 000 000 долара първият път и над 1 100 000 след това. Самите мисионери полагат усилия да осигурят постоянни източници на приходи. Тяхната задача била по-скоро да обучат хората как да се справят с финансирането на местно ниво и да придобият по този начин известна самостоятелност, а не постоянно да разчитат на чужда благотворителност. По време на руско-турската война училищата са затворени, а преподавателите останали тук, събират средства за бездомните, стават санитари, помагат на нуждаещите се. След войната учебните заведения отварят наново.

Финансирането на американските училища продължава да се извършва по двата  обичайни начина – чрез американска благотворителност и от вътрешни източници. През 1926 година в САЩ, чрез лични дарения и агитации, е събрана сумата от 404 500 долара.

През 1926г. е създадена независима от Борда структура, която поема грижата за американските училища в Източния регион, тя е наречена: Асоциация на колежите в Близкия изток (АКБИ). Инициираните от АКБИ кампании за финансиране на училищата успяват да съберат средства в размер на: 2 000 000, първият път и година по-късно – 15 000 000.

До Първата световна война, според проучванията, направени от Александър Величков, в страната ни е изградена мрежа от американски протестантски училища, от които само една част са признати от държавата.

По данни  от статистики на АКБИ след Първата световна война над 1 500 българи са завършили англоезични училища в България и Турция, които техните преподаватели запомнили като изключително любознателни. А 1903г. е въведено задължително чуждоезиково обучение у нас.  През 1921 година излизат допълнителни разпоредби за популяризирането на английския език в българските гимназии и прогимназии, заедно със задължителните вече френски и немски език, като такъв е въведен и английският.

Сътрудничество между американски експерти и българското Министерство на просвещението се задълбочава. Омарчевски е  министър на просветата у нас, е силно ориентиран към сътрудничество с Америка. Той проявява огромен интерес към образователната система в САЩ и към техните учебни програми, така че по негова молба американското консулство в България го  снабдява с учебни материали по тези въпроси. По същото време Министерството на просветата се консултира с американския консул Кемпър. Като резултат от съветите на консула, е взето решение да бъдат премахнати от училищата остарелите образователни програми по германски образец. Министър Омарчевски лично настоява за внедряване на американски методи за образование и възпитание на подрастващите. Кемпър съдейства персонално за тази инициатива и по негова молба, Държавния департамент в САЩ изпраща на българското Министерство , и лично на Омарчевски, справочници, нагледни материали, каталози, брошури, които да бъдат използвани в училищата.

Винаги, в най-тежките моменти за България, американската общественост и американското правителство се притичваха на помощ и защитаваха забравената истина и погребаните български права – казва министър Омарчевски за Америка.

Освен чрез мисионерите и мисионерските училища, американска благотворителна помощ (по време на Балканските войни например) е получена чрез червенокръстни организации. Като инициатор на идеята за сътрудничество и оказване на помощ от американски медици в сферата на здравеопазването е Съветът на мисиите. В началото на Първата световна война американски червенокръстни организации се свързват с българските структури от този вид и им изпращат периодично средства за закупуване на медикаменти за лечение на ранени войници. Американските дружества поемат ръководството на училището за подготовка на медицински сестри в София. Като директор на училището и главен преподавател за период от време българското правителство назначава представители на американските дружества на Червения кръст – Хелън Хей и Рейчъл Торънс, които повишили теоретичните знания и практичните умения на възпитаниците и издигнали авторитета на училището. По  молба на Хей и Торънс от Америка е изпратена  финансова помощ в размер на 5 000 долара за провизии, лекарства, медикаменти.

Съществен принос за развитието на страната ни, за прогресивната промяна и усъвършенстване в сферата на образованието и здравеопазването, има Рокфелеровата фондация, която развива своята дейност в България в първите десетилетия на 20. век. Помощта на Фондацията е в няколко аспекта: поемане на разноските по изпращането на специализация на млади лекари, фармацевти, химици на специализация в чужбина; изпращане на свои разноски на висши чиновници от Министерството на здравеопазването  да се запознаят с опита на европейски държави; строеж и обзавеждане на Институт по епидемология в София; изграждане на образцов здравен център  за масова профилактика на населението. Отпуснати са средства за задгранични командировки за обмяна на опит на преподаватели и професори. За издръжката на стипендианти фондацията два 60 000 долара.

Фондацията подпомага дейността на два от новосъздадените факултети в Софийския университет – Медицинския и Агрономическия, на тях са отпуснати пари за закупуване на специализирана  литература, оборудване и химикали за лабораториите. Благодарение на отпуснатите през 1926 г. от УС на фондацията 117 хил. долара е построена и модерна сграда за нуждите на Агрономическия факултет (дн. сградата на бул. „Драган Цанков” се заема от Биологическия факултет при СУ).

Близкоизточната фондация  е друга благотворителна организация, която в периода между двете световни войни оказва съществена помощ на страната ни. Тя простира своята дейност на Балканите и Източното Средиземноморие. Нейните активности в началото на създаването ѝ са фокусирани върху финансиране на различни дейности в помощ на бежанците- обзавеждане на сиропиталища, летни кухни, детски игрища.  Спортни игрища. Фондацията изгражда в София, в най- бедните квартали тогава, спортно игрище.  Към него има други спортни площадки, библиотека и читалня, занималня с обучен именно за тази цел персонал. Има медицински център и безплатна храна в трапезарията на кварталното училище.  Близкоизточната фондация открива и издържа детски игрища и в селата Дивля, Радомирско и Байлово , оказва материална и техническа подкрепа за изграждането на такива в цялата страна.

На един по-късен етап Фондацията разширява своята дейност и поема ангажименти към страната ни в няколко сфери: образование, здравеопазване, индустрия и селско стопанство. Тя се заема да подпомогне в развитието на дребния бизнес у нас,  организира създаването на работилници, в които дарения от САЩ, дрехи за бежанци се преработват от наети с временен договор безработни и след това се продават на ниски цени за социално слабите, а приходите отиват за издръжка на семействата на самите производители, за подмяна на машини и суровини.  Практичната посока на подкрепата на БИФ, социално-битовите реформи, с които се заема, консултативната дейност в сферата на бизнеса, инспектирането на отделни предприятия, даването на напътствия и съвети, цялата тази дейност издига статута на Фондацията и дава възможност на нейното ръководство да поддържа приятелски отношения с видни наши политици. Здравната политика на фондацията включва акции по хигиенизиране на отделни квартали, със средства от Фондацията  в кв. Коньовица  в столицата е създадена и здравна станция, която осигурява постоянни здравни грижи на жителите на квартала. Освен това персоналът на станцията прави и редовни проучвания на социално-икономическото положение и хигиенно-битовите навици на населението.

Организацията открива в село Дивля, Радомир, като филиали към съответните й институции в София,  лятно игрище, дневен детски дом, здравно-съвещателна станция. Започва строеж на резервоар за питейна вода и обществена баня, прокопани са канали за напояване, отводнени са блатисти терени. За срок от три години БИФ поема издръжката на селскостопанското училище в с. Пордим. В училището са водени практически стопански занятия, създадена е и експериментална здравна служба.

Съществен принос за страната ни има и дейността на Андрю Карнеги, който стартира благотворителна кампания в световен мащаб. Фондация„Карнеги“  разпределя 150 млн. долара за развитието на образованието. Тя дава пари на университети, училища. Магнатът дава стотици милиони за изграждането на 2500 обществени библиотеки. От фондовете на Фондацията са раздадени около 2 млрд. долара.

Карнеги защитава интересите на българите, като организира една анкета, известна като  Карнегиевата анкета , с която доказва, че населението на Тракия и Македония е българско и трябва да бъде включено в пределите на България. Фондация „Мир между народите“   провежда  на Балканите след Междусъюзническата война, анкета, която  установява разрушенията и жестокостите, причинени от армиите върху мирното население по време на двете Балкански войни. Анкетата е съставена  от представители на Великите сили и е наречена Карнегиева. Тя стига до заключението, че само българската войска не е извършвала жестокости над чуждото население.  Карнегиевата анкета известява на света за огромния геноцид, извършен над нашите сънародници през 1913 година.  На базата на това изследване по време на преговорите за мирни договори след войните, се създават условия да се присъединят поне част от българските земи, освободени от нашата войска през първата Балканска война.

Един от основателите на благотворителността, според някои, Андрю Карнеги е бил странен и уникален човек. Ето обаче някои негови съвети, които са актуални и стойностни и днес:

Ако желаете да бъдете щастливи, поставете си цел, която командва мислите, освобождава енергията и вдъхновява надеждите ви.

Раздавайте пари. Точно така. Раздавайте ги. Раздавайте ги на хора, който ви помагат да се свързвате с вътрешният си свят. Раздавайте ги на хора, който Ви вдъхновяват, служат Ви, лекуват Ви, обичат Ви. Раздавайте ги на хора, без да очаквате да Ви ги върнат, а ги давайте, знаейки, че ще се върнат при Вас умножени от някой източник.

В началото на 20 век освен изброените,  икономическа и финансова подкрепа на България оказват и други американски организации, които са пряко или косвено свързани с мисионерите и тяхната дейност у нас.

Дейността на Мисионерския Борд, на АКБИ и на двете крупни фондации допринасят изключително много за повишаване на стандарта на живот в страните, където съсредоточават дейността си: балканските държави, близкоизточните страни. Организациите успяват да предложат модерни методи на образование, повлияват позитивно върху културния живот там, подобряват здравеопазването, успяват да повишат продуктивността на селското стопанство.

Когато напрежението в отношенията между България и САЩ се повишава, през 1918-1919 година част от мисионерите, преподаватели в страната ни, заминават за Америка на агитационна обиколка, за да предотвратят приемането на внесените в Сената строги санкции спрямо съюзниците на Германия и да осигурят подписването на справедлив мирен договор за нас.

След 1944 година обаче, по обясними политически причини, толкова плодотворните за страната ни връзки с Америка са прекъснати, България се оказва окупирана от червената армия и за десетилетия наред е под контрола на зловещия комунистически режим, изцяло изолирана от западното влияние и конкретно от Америка.

Темата за западната благотворителност в страната ни, и по-специално за американската активност в тази посока, за съжаление, не е изследвана с по-голяма конкретика, за нея са писани отделни статии, няколко на брой и не съществуват детайлни проучвания. По данни на Джеймс Кларк, авторът на книгата „Американците откриват българите 1834 – 1878г.“, само до края на 19 век, или за периода, който авторът изследва американците са разпределили в България около 8 млн. долара, като в тази цифра не влизат сумите, дарявани от емигранти, или парите, събирани за македонските бежанци.

Нещо, което със сигурност може да се каже, анализирайки податливостта на българската общественост, на интелигенцията ни и на ключови държавници, към влиянието на западната цивилизация е, че в този период:

Ние сме в началото на пътя, начертан от Америка. Ние стъпваме страхливо в пътя, който тя е начертала със своите исполински крачки.

Библиография

1. Пундев, М., България – Америка – Русия.
2. Величков, Ал. Американската просветно-благотворителна мисия на Балканите и в Близкия изток между двете световни войни.
3. Величков Ал., Американските учебни заведения в България 1919 – 1939 година.
4. Величков, Ал. Някои аспекти в развитието на американските училища в България между двете световни войни.
5. Кларк, Дж. Американците откриват българите 1834 – 1878г.
6. Гоцева, Д. „Добруването на човечеството в целия свят“ – благотворителната дейност на чуждестранни фондации в България.
7. Величков, Ал. Благотворителната дейност на северноамериканските протестантски мисии в България.
8. Маринов, Д.