Демокрацията е мъртва?

Турандoт – дъщерята на Туран. Капризната принцеса, която никой не може да спечели без да загуби живота си.

Ето докъде ни доведоха точно 27 години на спусната отгоре “демокрация” – без просвещение, безкръвна, без възмездие и без справедливост за злото и престъпленията от времето на комунистическата диктатура! Тази измислена, подменена демокрация е вече официално мъртва! Единственото добро нещо от последните избори за Президент е, че вече може официално да се каже, че България е марионетна държава и република само на хартия. Доказателството вече е налице. И това лице ще бъде Президент!
Колко от вас виждате ясно вече, че надеждите за постигането на бленуваната мечта “нормална страна” без реално народовластие са изчерпани? Тук говоря за народ, който е просветен и когнитивен, не за масите зомбирани от пропагандните медии. Такъв народ в момента е в изгнание в собствената си страна. Той не е на власт. На власт са орките.

Изчерпани са надеждите, че ей така някак, от само себе си, ще се напъне някакъв имагинерен “демос” да роди някаква имагинерна “демокрация”. И като висш акт на отчаяние почваме да бълнуваме за някакви:

– нови десни “проекти” (пак общи приказки, при положение, че никой не е наясно що е то “дясно” в БГ)!

– обхващане на ядосаните на Радев и БКП (пак реакции срещу системния срив, а не конструктивни действия).

– конституционни промени – които ще направят точно какво???

Не, драги десни – така свободно общество никога няма да има. Това е “Република” само на хартия. Представлявани и представляващи са еднакво объркани.

Ето как ми изглежда Република България в момента: представете си, отивате на опера да гледате да речем Набуко от Верди. На сцената нареден правилния декор, но изведнъж излизат всички облечени като за Тоска и почват [фалшиво] да пеят арии от Турандот. Заглеждате се – диригента на скрития под сцената оркестър съмнително прилича на….Путин.

Вдигате очи към представителните ложи – някакви лица познати ви от вечерните новини, гледат представлението със задоволството и самочувствието на “елита”.

И всички около вас почват да пляскат [на грешното място], усмихнати – сякаш всичко е наред! Почвате да се оглеждате, почвате да се притеснявате дали не е някакв лош сън, почвате в антракта да говорите с хора и да ги питате дали са забелязали, че нещо не е наред…а те ви изглеждат странно, сякаш нещо не е наред с вас и ви изтърсват едно “Бе ти с’еа нали си дошъл опера да гледаш? Кво повече искаш, ет’ти опера! Ся некви глупости тук говориш и на интересен се пра’иш!”

Опера е, вярно е, но такава ситуация би била също определена и като микс между тотална простотия и тотална лудница. Не е ясно съотношението – до колко случващото се е поради простотия и до колко поради масови психични отклонения. [Има изследвания в подкрепа на тезата, че левичарството е умствено заболяване и огромен брой левичари са хора с психични отклонения].

Но всичко не свършва до тук! Изведнъж поглеждаш в програмата и виждаш името си и разбираш, че всички зрители също са част от представлението – и, че последната сцена, която предстои е Реквием на нацията, а не хепи-енда Ода на Радоста от демокрацията!

Какво прави един нормален, уважаващ себе си човек в такава ситуация? Един вариант е да побегне колкото може по-надалеч, колкото може по-бързо. И пет пари да не дава дали простаците, които не знаят разликата между Набуко, Тоска и Турандот ще го критикуват и презират за решението му. Горко ни ако позволим на болните да диагностицират и лекуват здравите!

Друг вариант е (ако вярваш в силата на дисрупцията), да се изправиш по средата на изпълнението на поредната ария и да предизвикаш скандал като директно се възмутиш от схемата, в която са вкарани всички и обясниш в прав текст, че всичко е подменено!

Колцина ще се сепнат, дори да чуят зловещата истина, че участват в нещо наречено “демокрация” но нямащо нищо общо със свободата, с републиканството, народовластието? Колцина ще са достатъчно разгневени, за да чуят истината, да се надигнат и да изритат фалшивите диригенти и елити подменили сценария, понятията и цивилизационното развитие на операта Република България?

На този етап е ясно, че сме малцина. Някои са в България и им пука за България. Други са извън България и на тях също им пука за България. Всеки може да има своята част в един евентуален бъдещ дисруптивен сценарии. Но и едните и другите – осъзнаващи идеите на свободата, дори събрани заедно, пак сме малцина.

Малцина, които искат да се просветят и са готови да просвещават – да си задаваме заедно въпроси, да се научим от уроците на свободата в историята.

Къде сте, малцина?

www.svoboda21.com