„България е страна без холокост… нашите евреи до един са спасени…. Моите родители, роднини са спасени, защото е имало два важни стълба тогава в България. Три спасителни моста, за които са се хванали евреите и които просто са имали късмет да са това, което са. Единият е Цар Борис III, вторият спасителен стълб е българският народ и Българската православна църква.“

„Светът се намира в един колосален, макар и на пръв поглед невидим преход. Светът е пред един огромен разлом и в момента се извършват тектонични промени в него, докато ние сме се втренчили в нашите собствени дребни локални политически битки, които почти неизбежно имат личен характер. И от психиатрична гледна точка те не са нищо друго, освен битки между хора с личностна патология. Поради естеството на такава борба, в която липсват големите принципи и даже разбирането за големите вододели в този свят, всичко, което изглежда като политическа борба, се губи в очите на големия свят. От друга страна, това непрекъснато атомарно състояние на обществото, на политиката, води дотам, че България не само е в застой, но е и във водовъртеж на някакъв особен вид упадък в очите на света, а и чисто технически, политически като държава.“

Примерът, който ни напомня винаги, че и в най-мракобесните и мрачни времена, винаги е имало хора непримирими. Винаги е имало хора, които са отстоявали правдата, отстоявали истината, които са се борили за честни каузи и никога не са се отказвали. Този пример, който да даде вяра и на нас и който да възпитаме в нашите поколения, тези, които идват след нас. Нашата мисия и нашата задача - следата, която трябва да оставим и след себе си.

“Държавата, на първо място, е народ, общество, институции, територия. Това нещо, с което България се учердява, през 1879 г., с приемането на Конституцията на 16 април, всъщност има всичките елементи на държава и държавност... Предприема се една национална стратегия – първо образованието, после зравеопазването и трето – армията. Това са трите приоритета в следвъзрожденска България, с които се дава възможността тя да върви в едно правлинейно развитие, да се изгради като лидер на Балканите… В този момент личности учили в престижни учебни заведения се връщат и започват да изграждат този елит на Българската държава….”