Маркс мрази свободата

По всичко личи, че докато идеите на свободата заразяват мислещите/търсещите, едновременно с това причиняват стрес и душевни терзания/враждебност в ригидните персоналности.

Case in point, “Богатството на народите..” (не виждам да е достъпна на български), на Адам Смит, е публикувана през 1776 г. Смит работи над своя труд 17 години! Наблюдава и изследва поведението на основните участници в свободния пазар. Човекът е мъдър, уважаващ труда, свободата и дълбоко ангажиран с изучаването на човешката природа. Трудът на Смит се счита за основополагащ и без паралел, що се отнася до идеите на свободата – икономически и социални.

Но за Карл Маркс, който 90 години по-късно публикува изсмукания от пръстите си свой труд познат като “Капиталът” (има обаче и по-ранни писания), уроците на Смит, базирани на реалността, не са достатъчно добри. Неее, не! Г-н Маркс залага на “диалектическия материализъм” – “усъвършенстването” чрез разрухата на класическото семейство, на обществото, свободния пазар и на свободата като цяло. От кушетката на своя аристократичен и бохемски живот, егоманиакалният “философ” развива теории, базирани на чувството за вина, присъщо на много привилегировани нарциси. Можем спокойно да кажем, че Маркс мрази свободата. За него тя е проблем. За него Адам Смит е “транзиционна фигура” и недостатъчно добър като икономист и философ. Маркс е най-умният. Критикувайки “Небето” (Бог), той критикува “Земята” (съществуващият социален ред основан на частната собственост). Критикувайки религията, той критикува политиката. За него единственият рай, който някога неверникът ще види, е земята, и това обяснява цялостния му мироглед и живот.

Идеите му никога не хващат “дикиш” между така наречените от него пролетарии в Англия, където той е очаквал да избухне революцията. Вместо това, попадат в ръцете на руски психопати. Перфектен материал за пропаганда сред неуките, но малтретирани и от там насъбрали гняв, селяци. Останалата част от историята я знаете.

Докато едни разпространяват идеите на свободата, други винаги ще търсят начини да рушат и да заробват “масите”.

Ето и един цитат от Маркс, който разкрива тоталната арогантност на нарцисиста-аристократ, който успя да убеди работниците, че може да им достави рай на земята:

“…Религията е въздишката на опресираното същество, сърцето на един безсърдечен свят и душата на бездушевни състояния. Тя е опиумът на хората….”

…Критицизмът срещу Небето (или “Рая”, един по-традиционен еквивалент на Heaven в българската семантика (моя бележка), се превръща в критицизъм на Земята; критицизизмът на религията в критицизъм на Закона; критицизмът на богословието в критицизъм на политиката”.

“Критика на Хегеловата философия на правото” (февруари, 1844 г.)

“..Religion is the sigh of the oppressed creature, the heart of a heartless world, and the soul of soulless conditions. It is the opium of the people….Criticism of Heaven turns into the criticism of Earth, the criticism of religion into the criticism of law, and the criticism of theology into the criticism of politics.”

Selected Works of Karl Marx
“Critique of Hegel’s Philosophy of Right”
(February 1844)