Опасният оригинал на “Върви, народе възродени!”

Стоян Михайловски написва стихотворението „Св. св. Кирил и Методий” през 1892 г. По онова време той е бил преподавател по френски в Русенската мъжка гимназия. Същата година то е публикувано и в списание Мисъл, отново в Русе. Девет години по-късно Любомир Пипков написва мелодията към него и така то става популярно за десетилетия наред.

След превземането на властта от червения терор през 1944та година, комунистите премахват един “опасен” явно за тях ред от химна. Става дума за последното изречение на втори куплет, “и Бог ще те благослови” – то е заменено с “напред и все напред върви”(!?!)

А в четвъртия куплет “Духовно покори страните, които завладя с меч”, биват пренаписани като “ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч”. Цели куплети пък напълно са премахнати от читанките.

Що за човек трябва да е някой, който ще посегне на обичан от народа и пят за десетилетия химн, ще измени текста на автора и ще наложи своята нова, бездарна и безбожна версия?

Що за комплексар трябва да е някой, за да премахне даден текст, само понеже се говори за това, че може Бог да благослови народа ни?

Цензурата спрямо Стоян Михайловски не спира до тук. Почти всички други негови произведения са укрити – единствено цензурираната версия на “Върви народе възродени” се използва от червените злобни човечета, за техните пропагандни цели. Бездарни да създадат каквото и да е “социалистическо изкуство” (някой да си спомня измисления от пропагандистите жанр “социалистически реализъм”), комунистите посягат на истинското културно наследство и го манипулират за собствените си безбожни цели.

Ето и оригиналния текст на стихотворението „Св. св. Кирил и Методий”.

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…”

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!