България вече има избран президент. Илиана Йотова спечели втория тур на 1 ноември с 57,6% срещу 39,5% за Андрей Гюров, показват официалните резултати, цитирани от Reuters. На пръв поглед това е убедителна победа. Но има една подробност, която телевизионните студиа предпочитат да оставят в коридора: до урните отидоха приблизително 29% от избирателите.
Това не е малка бележка под линия. Това е самата новина.
Президент с мандат, общество без доверие
Йотова ще бъде първата пряко избрана жена президент на България. Тя получи повече гласове от своя съперник и победата ѝ е легитимна. Няма смисъл да се измислят конспирации там, където има преброени бюлетини. Но демокрацията не се измерва само с това кой е пръв в таблицата. Измерва се и с това колко граждани изобщо вярват, че участието им има значение.
Когато седем от десет души останат вкъщи, политическата система не може да се хвали с народен ентусиазъм. Тя може да се хвали с процедура. Процедурата е важна, но не е достатъчна. Един празен стол на масата също е факт, макар да не гласува.
Сметката за „стабилността“
Победата на Йотова дава политически въздух на лагера около премиера Румен Радев, който я подкрепи. Това е потвърждение, че след парламентарния успех на неговото движение новият център на властта се оформя по-ясно. Но ниската активност означава, че този център не бива да бърка изборната победа с обществено съгласие.
В България от години ни продават една и съща стока с нов етикет: „стабилност“. Понякога това означава нормална работа на институциите. Но понякога означава просто гражданите да бъдат оставени да се уморят, докато политиците си разпределят микрофоните. Умореният гражданин не е съгласен гражданин. Той е гражданин, който е спрял да очаква честност.
Какво означава това за семействата
Президентът не определя цената на хляба с един подпис, но политическата посока влияе върху всичко: сигурността, данъците, образованието, отношението към родителите и границите на държавната власт. Ако институциите се отдалечат от обикновения човек, празнината бързо се запълва от чиновници, консултанти и добре финансирани организации, които говорят на езика на „правата“, но често забравят отговорностите.
Свободното общество не се пази от лозунги. Пази се от хора, които следят властта, задават неудобни въпроси и не оставят децата си да бъдат възпитавани от алгоритми и идеологически моди. Семейството, църквата, местната общност и честният труд са по-стари и по-надеждни институции от всеки брюкселски наръчник.
Победителят трябва да чуе и мълчаливите
Йотова има пълното право да празнува. Но има и задължение да разбере защо толкова българи не са дошли да гласуват. Това не е непременно апатия. Често е натрупано разочарование от обещания без последици, от партии без памет и от елити, които се появяват пред камерите само когато им трябва легитимност.
Гюров загуби изборите, но ниската активност е предупреждение към всички. Следващият президент, парламент и кабинет няма да получат автоматично доверие само защото са спазили календара. Доверието се печели с прозрачност, граници пред властта и уважение към националния суверенитет — не с думи като „евроатлантически“ или „прогресивен“, използвани като магически заклинания.
България не се нуждае от още един спектакъл, в който народът е публика, а решенията се вземат зад кулисите. Нуждае се от държавници, които помнят, че властта е служение, а не наследствено право. И от граждани, които отново ще повярват, че гласът им има смисъл — но този път само след като видят доказателства.
