Дания забранява ислямския зов за молитва: „Не искаме да звучи като предградие на Исламабад“

Датският министър на имиграцията Мортен Бьодсков обяви, че правителството ще поднови разследването дали ислямският зов за молитва (адхан) може да бъде забранен в цялата страна. Причината? Все повече квартали в Дания започват да звучат като предградия на Исламабад.

„Зовът за молитва не трябва да се чува над датските покриви. Той няма място в Дания“, заяви министърът. Това е трети опит на датските власти да наложат законова рамка срещу тази практика през последните години.

Събитието не е изолирано. То е поредният знак, че Западна Европа бавно, но видимо започва да се събужда от дълбокия сън на политическата коректност и неконтролираната имиграция.

Аз лично предупреждавам за тази опасност от близо двайсет години. Говорил съм, писал съм и съм алармирал на различни форуми за културната ислямизация на Европа. За съжаление, повечето български пастори и църковни водачи предпочетоха страхливо да мълчат по този въпрос, сякаш проблемът не съществува или няма да стигне до нас.

Сега, когато дори социалдемократично правителство в Дания говори открито за „ислямизация“ и „предградия на Исламабад“, вятърът в Европа видимо се променя. Политици в няколко западноевропейски държави започват да разбират, че мултикултурализмът в сегашната му форма е провален експеримент.

В България обаче процесът вече е в ход. В самия център на София мюсюлманската молитва се чува пет пъти на ден. Неслучайно районът около джамията е пълен с мюсюлмани. Това не е теория – това е реалност, която всеки софиянец може да чуе и види.

Въпросът, който стои пред България, е следният: колко време ще мине, докато и българските политици, и каквото е останало от духовно и политическо лидерство в страната, започнат да оценяват реалистично заплахата от ислямизацията?

Дали ще чакаме първо да чуем адхан над София, Пловдив или Варна, преди да започнем да говорим открито? Дали ще чакаме демографските промени да станат необратими, както се случи в редица западноевропейски градове?

Дания показва, че дори и късно, е възможно да се събудиш. Въпросът е дали българският политически и църковен елит има смелостта да направи същото, преди да е станало твърде късно.