Дронове потопиха кораб край българския бряг — Черно море вече е фронт
Черно море вече не е далечен фронт. На 13 октомври два търговски кораба бяха ударени от дронове край българския бряг. Единият потъна, 11 моряци останаха в неизвестност, а вторият беше евакуиран. Това не е поредната далечна новина от картата на войната. Това е предупреждение, което стигна почти до прага ни.
Какво е потвърдено
Според Reuters, BBC и Associated Press потъналият кораб HS Dignity е бил под флага на Гвинея-Бисау. Петима души са спасени, а издирването на останалите 11 продължава. Другият кораб — украинският Chelsea-3 под малтийски флаг — е бил ударен от три дрона. Всичките 15 души на борда са спасени, като петима са получили медицинска помощ за леки наранявания.
Ударите са станали извън българските териториални води, но в изключителната икономическа зона на страната — на около 31–34 километра от брега. Миналата седмица в същия район бяха ударени още два търговски кораба. При единия, Alfa Watan, десет души са смятани за загинали. Вече говорим за повтарящ се модел, а не за единичен инцидент.
Кой носи отговорност?
Тук е нужна точност, а не телевизионен театър. Българските власти не разполагат с окончателно доказателство кой е извършил атаките. Премиерът Румен Радев заяви, че логиката сочи полза за Руската федерация, и извика руския посланик Елеонора Митрофанова. Военният министър каза, че предполага руски дронове, защото би било нелогично Украйна да атакува собствени кораби.
Това са сериозни основания за подозрение, но подозрението не е съдебна присъда. Москва не е поела отговорност и не е дала публично обяснение. Руската страна допуска версия за провокация от трета страна. Междувременно Украйна директно обвини Русия, а Европейската комисия определи случващото се като нов фронт на ескалация. Разумният извод е прост: фактите трябва да се разследват, но България няма право да се преструва, че опасността не съществува.
НАТО не е магическа дума
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че алиансът ще работи с държавите от Черноморския регион и ще следи обстановката. Важният детайл е, че корабите са били извън териториалните води. Ако ударът беше станал само няколко морски мили по-близо до брега, щеше да възникне въпросът за член 5 — принципа, че нападение срещу един съюзник е нападение срещу всички.
Но член 5 не е заклинание, което пази държавата, докато тя самата спи. България има нужда от работещо наблюдение на морето, противодронова защита, ясна процедура за реакция и политическа воля да защити гражданите си. Брюксел може да издава декларации, а генералните секретари могат да „наблюдават средата“. Накрая корабите и хората са край нашия бряг.
Сигурността започва у дома
Тази история е и икономическа. Черно море е път за зърно, горива и стоки. Когато търговските кораби започнат да се движат като мишени, цената се плаща от всички — чрез по-скъпа логистика, по-несигурна храна и страх, който постепенно се превръща в навик. Държавата не съществува, за да преразпределя европейски фондове и да пише стратегии с красиви думи. Тя съществува, за да пази живота, границите и свободното движение на своите граждани.
България трябва да поиска пълно международно разследване, реална помощ за морското наблюдение и публичен отчет какво точно е направено след първите атаки от 6 октомври. И трябва да спре да бърка предпазливостта с безгръбначност. Да не обвиняваме без доказателства — да. Да мълчим, докато опасността се приближава — не.
