Филантропията в САЩ и Китай: За двете най-големи икономики и техните възгледи за човечността

Представете си свят, в който обикновени хора, вдъхновени от вярата си, се обединяват, за да нахранят гладните, да образоват младите и да лекуват болните – не защото държавата го изисква, а от дълбоко чувство за споделена човешка ценност. Това е същността на филантропията: доброволно даване на време, пари или ресурси за подобряване на обществото. В Съединените щати това е мощна сила, като американците са дарили зашеметяващите $592,5 милиарда долара само през 2024 г., подкрепяйки всичко от болници и училища до помощ при бедствия и програми за изкуства. Това не са “дребни пари”; тези средства поддържат целия сектор на нестопанските организации, който наема около 10% от работната сила и допринася с около 5-6% към икономиката, запълвайки пропуските, където правителството и бизнесът не стигат. Без него бихме видели повече бедност, по-малко иновации и по-слаби общности; по-малко стипендии за деца, затворени хранителни банки или забавени медицински изследвания.

Сега сравнете това с Китай, втората най-голяма икономика в света. Там филантропията е много по-малка, с обща сума от около $17-20 милиарда долара годишно, или само 0,1-0,16% от БВП. Това е като капка в сравнение с американския порой. Това ограничено даване означава по-малко независими благотворителни организации, които се справят с проблеми като селската бедност или екологични кризи, което поставя по-голяма тежест върху държавата да се справя със социалните нужди. Икономически това пропуска създаването на работни места и иновациите, които нестопанските организации стимулират в САЩ.

Но защо има такава разлика, ще каже някой?

Изследвам темата за филантропията от години. Тя отразява, може да се каже нивото на хуманност в едно общество. Свежда се до история, култура и фундаментално различни начини на виждане на ближния – вкоренени в християнското наследство на Америка от една страна и атеистичното разбиране за света в Китай.

Като българи, имащи както християнството в нашата собствена история, така и период на комунистическо потисничество на религията, подобно на Китай, това би трябвало да отекне в нас силно, напомняйки ни за важността на вярата в изграждането на състрадателно общество и как тя ни беше отнета за 45 г. Все още не сме се възстановили напълно!

Корените на американската филантропия: Християнско наследство от самото начало

Филантропията в Америка не е модерно изобретение; тя е втъкана в тъканта на нацията, датираща от основаването ѝ през 1600-те години. Ранните заселници, много от които бягат от религиозно преследване в Европа, донасят силен християнски етос, който подчертава благотворителността като божествено призвание. Вземете Джон Уинтроп например, пуритански лидер на кораба Арбела през 1630 г. В прочутата си проповед „Модел на християнската благотворителност“ той призовава колонистите да построят „град на хълма“ – общност, в която богатите помагат на бедните, свързани от любов и взаимна грижа, защото „трябва да бъдем свързани заедно в тази работа като един човек“. Това не били празни приказки; такива заръки са черпени директно от библейски учения като притчата за Добрия самарянин или заповедта на Исус да обичаш ближния си като себе си.

Тази християнска традиция процъфтява през 19-ти век. Пастори основават глобални благотворителни организации, като YMCA (1844) за подкрепа на младежта или Армията на спасението (1865) за облекчаване на бедността, водени от вярата, че всеки човек е създаден по образ и подобие на Бога (Битие 1:27), заслужаващ достойнство и състрадание. Дори дарението на Джон Харвард от 1638 г. на библиотеката и имота си за основаване на Харвардския университет било пуритански акт на вяра изразена чрез даване. След Гражданската война индустриални титани като Андрю Карнеги отразяват това в „Евангелието на богатството“, аргументирайки, че богатството трябва да ползва обществото.

Днес религиозно мотивираната филантропия все още движи 70% от цялостното американското даване, предимно от индивиди, средно над $1000 долара на човек годишно. Тази традиция подхранва гражданското общество, стимулирайки икономиката чрез работни места в нестопанските организации и предизвиквайки иновации като медицински пробиви, финансирани от фондации.

Филантропията в Китай: Нисък темп без религиозна искра

В Китай филантропията има съвсем различна история. Исторически благотворителността съществувала чрез конфуциански идеи за благосклонност или будистко милосърдие, но организираната религиозна филантропия бива потисната след Комунистическата революция от 1949 г., която национализира активите на храмовете и насади възглед за религията идващ от Карл Маркс, в който тя е възприемана като „опиум за народа“. Християнството в въведено още през 7-ми век в Китай, но се разраства по-значително през 19-ти век чрез работата на чужди мисионери. То обаче никога не се вкоренява дълбоко в китайската култура; днес християните са малцинство (около 5-10% от населението), а държавата строго контролира религиозните групи, ограничавайки техните благотворителни роли.

Резултатът? Нисък темп на филантропия.

През 2024 г. се вижда спад до исторически минимуми сред икономически проблеми и скандали, еродиращи доверието в благотворителните организации.

За разлика от САЩ, където обикновенни хора дават над 81% от даренията, китайската е тежко корпоративна (над 75%), със средни лични дарения около 60 юана (около 8 долара) – нищожна частица от американските нива. Даването често се чувства принудително, като за членове на Комунистическата партия, вместо доброволно. Без силен религиозен мотиватор, особено акцента на християнството върху личната жертва, филантропията остава държавно ориентирана, фокусирайки се върху краткосрочна помощ като облекчаване на бедствия, вместо независима, системна промяна.

Тази пропаст означава, че китайското общество се опира повече на правителството за благосъстояние, потенциално задушавайки иновациите и общностните връзки. Ниското доверие – само 23% от организациите се чувстват доверени – допълнително възпрепятства растежа.

Възгледи за човечността - в основата на различията

Тези разлики не са само икономически; те отразяват сблъскващи се цивилизации и как те ценят хората. В САЩ християнският светоглед вижда всеки човек като създаден по образ и подобие на Бога – надарен с вродено достойнство, ценност и права. Това захранва филантропията като морално задължение: ако ближният ти е носител на Божия образ, помагането му е като служене на Бога. Това е защо индивидуалното даване процъфтява – хората се чувстват лично призвани да действат, изграждайки общество на състрадание и равенство.

Официално атеистичното общество на Китай, оформено от марксизма, липсва този трансцендентален възглед. Хората се виждат през материална леща: продукти на еволюцията, ценени по полезността си за държавата или обществото, без божествена искра. Това еродира личното достойнство, правейки колективните цели да надделяват над индивидуалната ценност. Без „положителния разказ“ за вродената човешка ценност, даването става прагматично или задължително, не дълбок импулс от душата.

В същността си, вкоренената в християнството филантропия на Америка празнува човешкия потенциал и взаимосвързаността, движеща динамична, емпатична икономика. Подходът на Китай, липсващ този елемент, подчертава по-утилитарен възглед, където „елементът“ на свещената човешка ценност отсъства.