
Холандия евтаназира 12-годишно дете: Къде свършва „състраданието“ и започва убийството?
Холандия отново направи крачка напред в тъмната посока на културата на смъртта. Според съобщенията, в страната е била извършена евтаназия на 12-годишно дете. Това, което преди години се представяше като „изключителен случай“ и „последна милост“, вече се превръща в рутинна практика.
Когато едно общество започва да убива деца под претекст за „състрадание“, то престава да бъде цивилизация в истинския смисъл на думата. То се превръща в машина, която решава кой живот заслужава да бъде живян и кой – не.
Аргументът „по-добре да умре, отколкото да страда“ звучи хуманно само на повърхността. В действителност той отваря вратата към ужасни последици. Кой определя кога страданието е „непоносимо“? Лекарите? Родителите? Самото дете? И къде е границата – на 12 години, на 10, на 8?
Холандия отдавна е лидер в легализирането на евтаназията. От възрастни, през тийнейджъри, сега и деца. Това не е прогрес. Това е системно отстъпление от християнската представа за свещеността на човешкия живот.
В една култура, в която Бог е изхвърлен от обществения живот, човекът престава да бъде образ Божий и се превръща в обикновен биологичен организъм. А когато животът се сведе до биология, тогава убиването на слабите и болните става не само възможно, но и „рационално“.
България все още не е стигнала до тези крайности. Но ако не се съпротивляваме на тази идеология, ако продължаваме да мълчим, докато Западът нормализира убийството на деца, няма да минат много години и у нас ще започнат да се появяват същите „хуманни“ предложения.
Истинското състрадание не е да убиеш страдащия. Истинското състрадание е да го обичаш, да го лекуваш и да му дадеш достойнство до последния му дъх. Всичко друго е просто удобно убийство, облечено в медицински термини.
Европа продължава да се движи в посока, която някога би изглеждала немислима. Въпросът е дали ние, като общество и като християни, ще имаме смелостта да кажем „Стига“ – преди и нашите деца да станат жертва на тази нова „моралност“.

