Как би изглеждало разделянето на Русия между Китай и Западът?
Руската инвазия в Украйна се оказа неразумен, непремерен ход на Владимир Путин, който разкри гигантските недъзи в ефикасността на руското разузнаване – а впоследствие и въоръжени сили. Стотици хиляди жертви по-късно, и след стотици милиарди долари загуби заради санкции и загуба на пазари, за Путин е невъзможно да отстъпи. Очевидно и никой в Русия няма ресурс и кураж да му поиска сметка. Така че някой отвън трябва да се намеси.
Гладната за суровини китайска икономика, окупираната от Русия китайска провинция Манчжурия, потенциалните придобивки на територии, изобилни водни и други ресурси са достатъчна причина китайското ръководство поне да е мислило по въпроса.
Войната в Украйна е златен шанс за Китай. Русия постепенно се обезкърви и стана напълно зависима от Хилядолетната империя.
Западът нямаше апетити към руски територии и ресурси, защото Западът се деиндустриализира. Те си бяха ОК да купуват енергия от Путин. Но с идването на Тръмп и доктрината за ре-индустриализация, значението на суровините за САЩ нараства многократно. Полша, Швеция и други прилежащи държави пък имат стари сметки за уреждане с Руската империя.
Единственото, което ги задържа, е руските ядрени сили. Да оставим на китайското, американското и други разузнавания да мислят как да осъществят контрол и да избегнат колизия. В края на краищата, това е правено вече: при разпадането на СССР.
Има един или няколко човека, от които зависи дали ще натиснат копчето – когато Путин бъде елиминиран. Тези имена грижливо се разработват и нищо чудно вече да са се съгласили да проявят сдържаност, за да се избегне ядрен апокалипсис.
Какво биха могли да получат двете страни при хипотетично разделение на Русия?
I. Териториални и ресурсни придобивки за Китай
Китай естествено би се фокусирал върху Източна Русия, която е богата на суровини и граничи пряко с него. Конкретно това означава:
Далечният Изток (включително Приморски и Хабаровски край)
Придобивка: Пълен контрол.
Ресурси/Предимства
Морски достъп: Директен достъп до Охотско море и Тихия океан чрез незамръзващи пристанища (напр. Владивосток), което е от критично значение за китайската търговия и ВМС.
Природни ресурси: Значителни запаси от злато, диаманти, цветни метали и дървен материал. Земя за земеделие (особено в южните части).
Сибир (Източен Сибир, включително Якутия):
Придобивка: Значителна част от Източен Сибир.
Ресурси/Предимства:
Енергийни ресурси: Колосални запаси от природен газ и петрол, които са от жизненоважно значение за енергийната сигурност на Китай.
Минерали: Огромни залежи на редкоземни елементи, които са критични за високотехнологичната промишленост.
Сладководни ресурси: Достъп до големи водни басейни, включително части от езерото Байкал.
Зони на влияние
Централна Азия
Китай би затвърдил пълното си икономическо и политическо доминиране в държави като Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан и Туркменистан (които в момента са в орбитата на Русия). Това би станало чрез разширяване на инициативата "Един пояс, един път" (Belt and Road Initiative), осигурявайки ключови сухопътни търговски пътища и енергийни доставки.
Монголия: Пълна интеграция на Монголия в китайската икономическа и стратегическа сфера.
II. Териториални и ресурсни придобивки за Запада (САЩ и съюзници)
Западът би се фокусирал върху европейската част на Русия и Арктика, както и върху елиминиране на остатъците от руско влияние в Източна Европа и Кавказ.
Основни руски територии и ресурси: Западен Сибир и Урал (Европейската граница):
Придобивка: Контрол върху критичните енергийни инфраструктури и големи градове (напр. Екатеринбург).
Ресурси/Предимства
Енергийни ресурси: Част от ключовите находища на петрол и газ (напр. Западносибирския басейн) и тръбопроводните системи, които захранват Европа.
Промишлена база: Контрол върху металургичните и тежкоиндустриалните центрове в Урал.
Северозападна Русия (Мурманска област, Карелия)
Придобивка: Предоставяне на тези региони на неутрален или прозападен статут (или контрол от НАТО съюзници, като Норвегия/Финландия)
Ресурси/Предимства
Стратегическо значение: Контрол върху важни арктически пристанища (напр. Мурманск) и бази на Северния флот, осигуряващ контрол над Северния морски път
Минерали: Никел, желязна руда и други суровини.
Европейска Русия (без Москва)
Придобивка: Създаване на буферни или автономни държави под западно влияние (напр. Поволжието, Севернокавказки републики), или директен контрол върху централните икономически и културни центрове, за да се гарантира разпадането на руската държава.
Зони на влияние
Източна Европа
Пълно и необратимо интегриране в структурите на ЕС и НАТО на държави като Украйна, Грузия и Молдова, и затвърждаване на тяхната независимост от руско влияние.
Кавказ и Черно море: Разширяване на влиянието в Южен Кавказ (Армения, Азербайджан) и установяване на трайно присъствие в Черноморския регион, за да се ограничи всякаква потенциална бъдеща руска експанзия.
Арктика: Установяване на западно доминиране по отношение на достъпа и разработването на ресурси и корабоплаването по Северния морски път, в сътрудничество с Канада, Норвегия и САЩ (чрез Аляска).
Стратегически интереси и баланс на силите
Този хипотетичен "договор" би представлявал сделка за стратегическо равновесие, при която:
Човечеството помни поне 2 такива глобални сделки, при които светът е разделен на две:
Договорът от Тордесиляс (1494), при който бенефициентите са Кралство Кастилия (Испания) и Кралство Португалия
Ялта и Потсдам, при които съюзниците си разпределят зони на влияние и това осигурява на света мир и благоденствие до ден днешен.
Няма нужда да си краен русофоб, за да видиш, че Русия е болният човек на Европа и света. Сравнете как Русия и Китай използваха последните няколко десетилетия след падането на комунизма! Едната държава бурно се разви в супер-икономика, докато другата деградира до бандитска, агресивна и опасна – ядрен аутсайдер.
Един такъв договор би осигурил мир и икономическо сътрудничество – в рамките на възможното. Разбира се, че идеологическите различия ще останат, че най-вероятно ще има някаква форма на Студена война. Но самото усвояване на руските ресурси ще изисква време, през което договорилите се страни няма да имат апетит за конфликт.
Обратното: продължаване на текущото положение е ужасно от човешка гледна точка и изтощително от икономическа. Не само воюващите държави понасят загуби, но и всеки, който им помага.
Продължаващото съществуване на руската държава в сегашния ѝ вид реално заплашва света. Заплахите с ядрени удари – кога по цели в Украйна, кога по Лондон и Париж, вече стават ежедневие, и не се знае дали руснаците няма да искат да покажат, че говорят сериозно.
Все си мисля, че Тръмп и Си няма да чакат избухването на тактически атомни бомби по Киев или Одеса, за да се заемат с реални действия.
Най-вероятно, те вече го правят.
