Когато войната завърши на плюс

Днес искам да ви разкажа една супер забавна историйка, която ме накара да се усмихна - а кой няма нужда от нещо такова? За това трябва да благодаря на Рос Янков – известен наш сънародник, дисидент против комунизма, който от години живее в САЩ - още от времето на Студената война.

Той сподели тази перла на Фейсбук и аз просто не можех да не я преразкажа тук, за да я чуят още хора. Рос, благодаря ти, че ни напомни за тази уникална случка – ти си я поднесъл толкова свежо, че ме вдъхнови да я разширя малко с някои допълнителни детайли от историята, за да стане още по-забавна!

Представете си: най-миролюбивата армия в историята на човечеството! Когато тръгваш на война с 80 войници и се връщаш с… 81! Абсолютно безкръвно приключение, което завършва с печалба на “жива сила” – какво по-хубаво от това?

Връщаме се назад в 1866 година, по време на Австро-пруската война. Европа е в разгар на битки, а малкото княжество Лихтенщайн е съюзник на Австрия. По договор трябва да изпратят войска в помощ. Князът не е особено ентусиазиран, но какво да се прави – събира цялата си армия. Цялата! Всичките 80 души, които са на разположение. Тези смели момчета са изпратени да пазят прохода Бренер между Австрия и Италия. Очакват се опасности, напрежение… ама нищо подобно!

Пристигат там, разполагат лагера и… започва най-спокойната “война” ever. Проходът е толкова отдалечен от истинските сражения, че единственият им “враг” е скуката. През седмиците си там войниците правят основно три неща: наслаждават се на зашеметяващите алпийски гледки (като от пощенска картичка!), пият хубаво вино (защото защо не?) и се сприятеляват с местните жители. Дори с няколко италиански войници, които уж трябва да са им противници! Вместо куршуми – наздравици и смях. Ако добавя нещо от историческите факти, които проверих, е че Лихтенщайн всъщност няма постоянна армия от 1719 година насам (освен за церемонии), но тогава са се постарали да съберат тези 80 души специално за случая. И нито един изстрел – перфектно!

Войната свършва (Австрия губи, но кой се интересува от това в нашата весела история?), и героите ни маршируват обратно към столицата Вадуц. Пред двореца – тържествена проверка. Капитанът брои: едно, две… седемдесет и девет, осемдесет… осемдесет и едно?! Шок и изумление! Изпратили са 80, нито един загубен или ранен, а се връщат с един повече!

Кой е този мистериозен 81-ви? Според най-популярната версия (и Рос я споменава), по време на “тежката служба” (пиене на вино и разговори в планината) войниците се сближили с един италиански офицер – или според други източници, австрийски дезертьор. Той толкова ги харесал, че просто решил: “Ей, момчета, идвам с вас в Лихтенщайн!” И ето – княжеството печели не само мира, но и нов приятел. 0% загуби, +1% печалба! Това е най-успешната кампания в историята – безкръвна, забавна и с щастлив край.

Поуката? Понякога най-добрият начин да “спечелиш” война е да седнеш, да си налееш чаша вино, да се усмихнеш и да си намериш нови приятели. Наздраве за Лихтенщайн и за всички нас, които предпочитаме мира пред битките! Ако ви хареса, споделете – и благодаря пак на Рос Янков за вдъхновението!