Заговорът с пейджъра на Мосад: една година по-късно

Невероятната история с гениалният удар на Израел срещу Хизбула

Представете си нещо толкова безобидно като пейджър – изведнъж се превръща в оръжие.

На 17 септември 2024 г. точно това се случи в Ливан и части от Сирия. Хиляди от тези остарели комуникационни устройства, закрепени за колани и джобове, се взривиха в синхронизирана вълна от експлозии. Мишените? Членовете на Хизбула, подкрепяната от Иран военизирана група, въвлечена в десетилетия на скрита война с Израел. Последва хаос: сирени на линейки, препълнени болници и шокиран свят, който се опитваше да разгадае една от най-дръзките разузнавателни операции в съвременната история.

Ако тази история е нова за вас – както беше за много от нас, когато се появиха първите новини – не се притеснявайте, в тази публикация ще я разгледаме стъпка по стъпка. Ще проучим предшестващите събития, щателното планиране, експлозивните последствия и какво означава всичко това една година по-късно. Пристегнете коланите – това е шпионски трилър, взет направо от реалния живот.

Кратък увод: Хизбула и напрежението между Израел и Ливан

За да разберете сюжета, трябва да знаете малко контекст. Хизбула не е просто някаква група – това е мощна шиитска мюсюлманска политическа партия и войнствена организация, базирана в Ливан, основана през 80-те години по време на израелската инвазия в страната. Определена като терористична група от САЩ, Израел и други, Хизбула е трън в очите на Израел от десетилетия, като изстрелва ракети, извършва отвличания и атаки през границата.

Към 2024 г. напрежението е достигнало връхната си точка. Атаките на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г. са предизвикали регионална буря, към която се е присъединила и Хизбула, изстрелвайки хиляди ракети от южния Ливан. Израел, изправен пред война на няколко фронта, се нуждае от начин да разбие Хизбула без пълномащабна инвазия. Влиза в действие Мосад, легендарната израелска разузнавателна агенция, известна с операции като залавянето на Адолф Айхман или кибератаката Stuxnet срещу ядрената програма на Иран. Този път те прибягнаха до старите методи с високотехнологичен привкус.

Развитие на сюжета: десетилетие на планиране

Операцията не се случва за една нощ. Според докладите, на Мосад са били необходими до 10 години, за да я осъществи, като са започнали още през 2015 г. Целта? Да проникне в веригата за доставки на Хизбула за устройства за сигурна комуникация. Защо пейджъри? В ерата на смартфоните пейджърите изглеждат архаични, но Хизбула имаше основателни причини да ги използва: те са евтини, не разчитат на мобилни мрежи (които могат да бъдат проследени) и се считаха за нискотехнологични и защитени от израелското наблюдение.

Гениалният ход на Мосад е бил да създаде фалшива компания, наречена BAC Consulting, K.S.E., представяща се за производител, базиран в Тайван. Тази фиктивна фирма е произвеждала пейджъри AR-924 Gold Apollo – с марката на истинска тайванска компания, за да придаде легитимност – и е примамила Хизбула да купи хиляди от тях. Устройствата не са били модифицирани след доставката; саботажът се осъществява в източника на доставка. Малки количества PETN експлозив (пластичен експлозив) и детонатор са били вградени директно в батериите по време на производството. Те са неоткриваеми от стандартните рентгенови лъчи или инспекции, което ги прави идеалния троянски кон.

Хизбула се хваща. Те раздават пейджърите на средно ниво оперативни работници, командири и дори на някои цивилни лица в мрежата си. Без да знаят, устройствата са настроени да експлодират при получаване на специфично кодирано съобщение – като „99“ или фалшива тревога за спешен случай. Агентите на Мосад, наблюдаващи от разстояние, изчакват подходящия момент.

Денят на действието: 17-18 септември 2024 г.

Около 15:30 ч. местно време на 17 септември съобщението е изпратено. В Бейрут, Баалбек и други крепости пейджърите светват – и след това избухват. Експлозиите са били малки, но опустошителни: шрапнели разкъсват ръце, лица и тела от близко разстояние. Министерството на здравеопазването на Ливан съобщи, че най-малко 12 души са загинали и близо 2800 са ранени в първата вълна, претоварвайки болниците с жертви, страдащи от слепота, отрязани пръсти и рани в коремната област.

Хизбула изпада в шок. Групата го нарича „масово клане“ и обещава отмъщение, но щетите са вече нанесени – ключовите комуникации са прекъснати и настъпва параноя. Само 24 часа по-късно, на 18 септември, последва вторият удар: стотици уоки-токита, част от свързана операция, също експлодират. Това довежда до поне 20 допълнителни смъртни случая и 450 ранени, попаднали в кръстосания огън. Общо двата дни на нападенията отнеха живота на около 40 души (предимно членове на Хизбула) и раниха над 3000.

Видеоклиповете от мястото на събитието са потресаващи: пейджъри, които избухват като фойерверки в кафенета, пазари и коли, а от коланите се издигаше дим. Един пост в X от първата годишнина улови суровия шок, показвайки компилация от кадри на експлозиите и озаглавявайки го „Eid El Beeper“ – мрачна препратка към празника.

Последиците: от шокови вълни до дългосрочни белези

Непосредствените последствия са огромни. Ръководството на „Хизбула”, включително генералният секретар Хасан Насрала, се укриват, отменяйки срещи и изчиствайки заподозрени шпиони. Израел последва с въздушни удари, убивайки Насрала в края на септември и допълнително подкопавайки командната структура на групата. Анализаторите го нарекоха „стратегически успех“, обезглавявайки оперативната верига на Хизбула без да се налага да се изпращат войски на място.

Но година по-късно, през 2025 г., човешките жертви все още се усещат. Оцелелите – много от които нископоставени бойци на Хизбула или случайни минувачи – се борят с трайни увреждания. Неотдавнашен доклад на Associated Press подробно описва истории за загубени крайници, хронична болка и психологически травми, с които напрегнатата здравна система на Ливан се бори да се справи.

От правна гледна точка операцията предизвика дебати. Някои международни юристи твърдят, че тя е на границата на военните престъпления, тъй като е изложила на опасност цивилни граждани, имайки предвид навика на Хизбула да се укрива в населени райони. Други твърдят, че операцията е била прецизна и целенасочена, а не безразборна, тъй като експлозивите са били калибрирани за военни потребители. Не са последвали сериозни съдебни преследвания, но инцидентът предизвика глобални преразглеждания на сигурността на веригата за доставки.

В геополитически план тази атака отслаби „Хизбула“ в контекста на по-широката кампания на Израел. Операцията затвърждава страшната репутация на Мосад, напомняйки на противниците, че нито едно устройство не е безопасно.

Какво означава това за бъдещето?

Заговорът с пейджърите не е просто шпионска история, а поглед към бъдещето на хибридната война. Той показа как разузнаването може да надхитри грубата сила, съчетавайки корпоративна измама с прецизна технология. За обикновените хора това е напомняне: в конфликти като този границата между гражданската технология и военните инструменти бързо се размива. Оттогава Хизбула замени пейджърите с куриери и криптирани приложения, но доверието е разрушено.

Една година по-късно операцията остава свидетелство за изобретателност – и за цената й. Израел я приветства като триумф за сигурността; критиците осъдиха съпътстващите щети. Каквото и да е вашето мнение, това е глава, която предефинира съвременното шпионаж. Какво мислите – гениално или прекалено? Оставете коментар по-долу.

*Източник: интервюто на CBS „60 Minutes“ с пенсионирани агенти на Мосад и други анализи по темата

Автор: Георги Бакалов