Саудитска Арабия екзекутира двама за „непристоен акт“ в джамия — без да уведоми Бангладеш
Саудитска Арабия екзекутира двама чуждестранни работници за деяние, което официалното съобщение нарича единствено „непристоен“ или „неморален акт“ в джамия. Няма публично описание на извършеното, няма публикувано съдебно решение, а Бангладеш твърди, че дори не е бил уведомен предварително за смъртните присъди на собствените си граждани.
Това не е слух от социалните мрежи. На 14 октомври 2026 г. в района на Мека са екзекутирани бангладешките граждани Назрул Ислам Абдул Басир и Сити Ахтар. Саудитското вътрешно министерство обяви изпълнението на присъдите чрез държавната Saudi Press Agency.
Смъртна присъда с почти никакви публични подробности
Според саудитската версия двамата били задържани след извършването на „неморален акт“ в джамия в Мека. Последвали разследване, обвинение и съдебен процес. Съдът приел обвинението за доказано и наложил смъртно наказание заради тежестта на деянието и нарушаването на светостта на мястото и времето.
Присъдите били потвърдени от компетентната инстанция, след което била издадена кралска заповед за изпълнението им.
Но официалното съобщение не посочва какво точно са направили двамата. Не назовава джамията, не публикува доказателствата и не обяснява кога са били арестувани. Бангладешки дипломатически източници говорят за обвинение в прелюбодеяние, но дори сведенията за отделните обвинения не са напълно еднакви. Това прави прозрачността още по-необходима — особено когато наказанието е необратимо.
Тазир: наказание по преценка на съдията
Смъртните присъди са произнесени като тазир. В ислямското право това е категория наказания, които не са определени с една фиксирана санкция, а се оставят на преценката на съдията и държавната власт.
Саудитското министерство не прикрива правната основа. То заявява, че екзекуциите са извършени в изпълнение на шериата и предупреждава, че държавата ще наказва онези, които нарушават светостта на джамиите или „честта на другите“.
Тук няма как случилото се да бъде представено като обикновена наказателна процедура. Държавата е отнела два човешки живота за неописано публично деяние, чрез дискреционна присъда по ислямското право, без близките и дипломатическите представители на осъдените да разполагат с ясна картина на процеса.
Бангладеш научава след екзекуцията
Министерството на външните работи на Бангладеш заяви, че нито то, нито мисията му в Саудитска Арабия са били уведомени предварително за съдебния процес и предстоящите екзекуции. Така страната не е могла да осигури консулска помощ на гражданите си.
На 18 октомври саудитският посланик в Дака Абдула бин Зафер Х. бин Абия е бил извикан във външното министерство. Връчена му е официална дипломатическа нота с искане Рияд да обясни обвиненията, съдебната процедура и причината Бангладеш да не бъде уведомен.
Според BBC двамата са присъствали в списък със затворници, предоставен от Саудитска Арабия по искане на бангладешкото консулство. В списъка обаче не било отбелязано, че са осъдени на смърт.
Семейството остава в неведение
Семейството на Назрул Ислам разказва пред бангладешкия вестник New Age, че той заминал за Саудитска Арабия на 10 ноември 2022 г., за да помага финансово на бедното си семейство. Около шест месеца по-късно бил арестуван и прекарал повече от три години в затвора.
Майка му Рахима Бегум твърди, че семейството не е знаело нищо за процеса или конкретните обвинения. Тя разговаряла със сина си на 11 октомври — три дни преди екзекуцията. Той звучал нормално и я помолил да се моли за него. Семейството не подозирало, че това е последният им разговор.
Истинската цена на шериатската държава
В Европа често ни обясняват, че ислямът трябва да бъде разглеждан само като лично духовно убеждение. Саудитска Арабия показва другата реалност: ислямът може да функционира като държавно право, съдебна система и власт, която определя престъплението, присъдата и живота на човека.
Дори ако осъдените са извършили тежко морално нарушение, държава, която налага смърт без публично описание на деянието и без навременно уведомяване на тяхната страна, не демонстрира правосъдие. Демонстрира абсолютна власт.
И когато някой отново каже, че шериатът бил просто „лична религиозна традиция“, нека си спомни имената на Назрул Ислам Абдул Басир и Сити Ахтар. За тях тази „традиция“ не беше теория. Тя беше смъртна присъда.
