Външно министерство хвали виетнамските комунисти избили стотици хиляди невинни
В средата на 20-ти век широка коалиция от националисти, комунисти, селяни, интелектуалци и религиозни групи се обедини под знамето на свободата от колониалното владичество. Водена от Хо Ши Мин и Виет Мин, тази коалиция обещаваше нова ера за Виетнам. Но това, което започва като обща мечта за освобождение, бързо се превърна в кошмар за много съюзници, тъй като комунистите консолидират властта чрез маргинализация, терор и пряко елиминиране. Тази публикация в блога Свободна България разглежда как комунистите се възползват от различни групи за да постигнат победа, само за да ги предадат в преследването на еднопартийна социалистическа държава. Типично по комунистически.
Семената на революцията: колониализъм и Втора световна война
Борбата на Виетнам започва под френско колониално управление, което доминира в региона от 19 век. Към 40-те години на 20 век недоволството достига връхната си точка, подхранено от експлоатация и глад. По време на Втората световна война Япония окупира Френски Индокитай през 1940 г., което допълнително дестабилизира района. В този хаос Хо Ши Мин – отдаден марксист-ленинист – се завръща от изгнание през 1941 г. и основава Виет Мин (съкращение от Việt Nam Độc Lập Đồng Minh Hội, или Лига за независимост на Виетнам). Виетмин е създаден като широк обединен фронт, привлекателен не само за комунистите, но и за широк кръг от виетнамското общество, включително работници, селяни, интелектуалци, търговци и дори религиозни движения като Као Дай и Хоа Хао.
Стратегията на Хо е хитра: да наблегне на национализма, а не на комунизма, за да изгради коалиция. Уставът на коалицията се фокусира върху свалянето на френския и японския империализъм, привличайки некомунисти, които споделят целта за независимост. Тази инклузивност помага на Виетмин да расте бързо, особено след японския преврат срещу французите през март 1945 г., който оставя властова вакуум.
Августовската революция: обединена фронта завзема властта
Капитулацията на Япония през август 1945 г. предизвиква Августовската революция. Виетмин бързо окупира ключови градове като Ханой, Сайгон и Хюе, принуждавайки император Бао Дай да абдикира на 25 август. На 2 септември Хо Ши Мин обяви независимостта на Виетнам в Ханой, цитирайки Американската декларация за независимост, за да подчертае темите за свобода и самоопределение. Прочетете това последното изречение ако ви се стори невероятно. Невероятно, но факт. Комунистите са безсрамни (патологични) лъжци. Стига да им угажда, ще цитират основателите на Америка дори, за да заблудят всички други. Да се знае!
Този момент става триумф за коалицията. Разнообразни групи се обединяват зад Виетмин: националисти от партии като Việt Nam Quốc Dân Đảng (VNQDĐ), религиозни организации, етнически малцинства и дори някои бивши сътрудници на японците. Успехът на революцията се основава на тази широка подкрепа, тъй като Виетмин се въоръжава с предадените японски оръжия и създаде местни администрации. За кратко време това изглежда като истинско народно движение.
Използването на съюзници: илюзията за единство
В началото комунистите активно се стремят да спечелят тези съюзници. Виетмин се представя като националистически фронт, като омаловажава комунистическата си същност, водена от Индокитайската комунистическа партия (ICP). Хо Ши Мин дори разпуска ICP през октомври 1945 г., за да успокои антикомунистическите фракции и чуждестранните сили като Китай, който окупира северната част на Виетнам след капитулацията.
Религиозни движения като Као Дай и Хоа Хао са интегрирани, осигурявайки бойци и местно влияние, особено в южната част. Националистически партии като VNQDĐ се присъединияват към борбата срещу колониализма, виждайки Виетмин като средство за независимост. На етническите малцинства бива обещана автономия, което укрепи подкрепата в отдалечените райони. Тази стратегия е ефективна по време на Първата индокитайска война (1946–1954), когато коалицията помогна за поражението на французите в Диен Биен Фу през 1954 г.
Предателството: маргинализация и терор
Но единството е краткотрайно. След като идват на власт, комунистите започват да подчиняват национализма на своята идеология, разглеждайки некомунистическите съюзници като заплаха. През 1946 г. Виет Мин предприема репресии срещу своите съперници. Те си сътрудничат с френските сили, за да изтребят националистите, избивайки хиляди членове на VNQDĐ и други антиколониални групи. Това елиминиране фрагментира съпротивата, улеснявайки комунистите да доминират.
В южната част избухват конфликти с религиозни движения като Cao Đài, Hòa Hảo и бандата Bình Xuyên, които оспорват контрола на Виет Мин. Троцкистите и независимите националисти са подложени на арести, екзекуции или принудително изгнание. След като Женевските споразумения от 1954 г. разделят Виетнам, правителството на Хо в северната част засилва контрола.
Земеделските реформи: кампания на терор
Най-бруталната фаза настъпва съв земеделските реформи в Северен Виетнам през 1953–1956 г., моделирани по китайските маоистки политики. С цел преразпределение на земята и изкореняване на „феодализма“, те се превръщат в инструмент за изтребване на предполагаеми врагове. Кадри класифицират хората по класа, започва кампания срещу „землевладелците“ с публични доноси, съдебни процеси и екзекуции.
Квотите налагат екзекуции – по един на всеки хиляда души – което е довело до най-малко 13 500 убийства, като според някои оценки броят им е достигнал 50 000 или повече, включително самоубийства и смъртни случаи, свързани с изтезания. Дори поддръжници като Нгуен Ти Нам са екзекутирани. Селските вълнения през 1956 г. са потушени, като загинават над 6000 души. Това „идеологическо прочистване“ тероризира обществото, принуждавайки почти един милион души да избягат на юг.
Броят на жертвите на следвоенния комунистически режим (1975-1987 г.) се оценява на около 430 000 души; 65 000-100 000 от тях са екзекутирани, около 1 милион са изпратени в концентрационни лагери, от които 165 000 са убити, около 200 000–250 000 бежанци по море са загинали в морето, а в допълнение към горепосочените цифри се добавят и жертвите на различните конфликти на полуостров Индокитай през 80-те години.
Дългосрочни последици - българско външно министерство поздравява комунистически Виетнам
Към 60-те години на миналия век Виетнам минава изцяло под комунистическо управление в северната част, а южната част пада през 1975 г. Някогашната разнородна коалиция се превръща в еднопартийна държава, в която дисидентството е потискано до днес. Комунистическата партия на Виетнам манипулира историята, която току що прочетохте. Защо? Защото само ако истинската история не се знае, комунистите във Виетнам могат да си осигурят легитимност, омаловажаваща терора.
Тази година се навършиха 80 години от кампанията водена от комунистческия вожд Хо Ши Мин. Вместо България да осъжда комунизма по света, нашето мило Външно министерство се втурна да поздравява виетнамските комунисти по случай тяхната кървава, терористична победа.
На кой му дойде тази "брилянтна" идея? Някой ще носи ли отговорност за подобно безобразие? Не, разбира се, понеже в България никой за нищо не носи отговорност. По европейски. И все пак, ако желаете да изразите възмущението си, пишете им имейл на адрес [email protected]
Източници:
Massacre at Huế By Unknown author or not provided - U.S. National Archives and Records Administration, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15986273
