Quo Vadis, България? I 05.10.2021г.

Представяме ви видеозапис на октомврийското събиране на Дискусионен клуб “Свободна България” от 05.10.2021г. Темата бе “Накъде отива България?”

Накъде сме се запътили? Така започна д-р Даниела Беличовска, която бе модератор на тази среща-дискусия, с желание да направим връзка между минало, настояще и бъдеще, предвид славните и достойни завети, които сме получили от нашата история и недобрите последни години, които се очертаха в България.

Даде пример с впечатенията си от посетен наскоро симпозиум в гр. Самоков, за историята, миналото, паметта, фолклор и литература, където нейна германска колега е направила презентация за “Места на памет”, в която се вижда, че хората там почитат своите жертви и събития, правят паметници дори за най-малките неща, които са се случили, помнят, пишат, разказват за тях.

“Така че в сравнение с това, което ние имаме тук в България, не се грижим добре за нашето минало, дори то не ни е познато…Там въпреки, че нямат толкова много история, те са го направили, за да се представи добре на младите хора, да се предаде на поколенията, че дори на такива международни симпозиуми, те го изявяват…а ние сме много, много назад и има от какво да се учим в това отношение.” “И въпреки, че имаме богато минало, виждаме, че настоящето ни не е толкова завидно… в политическо, в културно отношение, ценностите ни са под въпрос.”

За тази доста популярна фраза, той направи паралел с романа, в който се разказва история за апостол Петър, който гонен заради вярата си, бяга от Рим, но по пътя си среща Исус и от тази среща разбира, че трябва да се върне и да си понесе кръста. Така бихме могли да направим връзка и с нашата дискусия.

“През 1937 г. има една публицистична брошура, която е отпечатана в САЩ с име Quo Vadis България?, от тогавашния лидер на ВМРО – Иван Михайлов. В нея той критикува правителството на звенарите след извършения деветомайски преврат. Мислълта ми е, че доста отдавна една такава връзка е направена с тези въпроси: Какво правиш, накъде отиваш, България?”

Нямаше как такава дисусия да мине и без мисли за изборите в контекста на сегашната обстановка и изводът, че “На българските граждани им е все по-трудно да се ориентират… поради повърхностно ниво на информираност, защото малко хора ще отделят време да задълбаят и да потърсят повече детайли.”

Даде пример и с “Теория за йерархията на потребностите на Маслоу” – как в екзестенциалните си нужди човека – да има храна, облекло, къде да спи, рядко пъти, някой, ще надмогне това, за да може да се влючи активно в един обществен живот. И в крайна сметка вижаме един вот, който е много лесно манипулируем. В тази ситуация ние трябва да се ориентираме за този огромен и разбъркан пъзел. Както за всеки един индивидуално, така и за обществото като цяло.”

Да изкаже своите миси по тези въпроси, бе поканен и г-н Калин Крулев. Той пожела това да не се случва в монолог, а в дискусионна форма, с което да има реакцията на всяко нещо, което казва и започна с въпроса “Що е държава?”

“Държавата, на първо място, е народ, общество, институции, територия. Това нещо, с което България се учердява, през 1879 г., с приемането на Конституцията на 16 април, всъщност има всичките елементи на държава и държавност… Предприема се една национална стратегия – първо образованието, после зравеопазването и трето – армията. Това са трите приоритета в следвъзрожденска България, с които се дава възможността тя да върви в едно правлинейно развитие, да се изгради като лидер на Балканите… В този момент личности учили в престижни учебни заведения се връщат и започват да изграждат този елит на Българската държава….”

Йосиф Деянов от сдружение БОЕЦ каза накратко за независимия кандиат за Президент, който издигнаха, както и за своята дейнст и принос за настоящето и бъдещето на България.

Г-н Панайот Панайотов, преподавател по математика, на 89 години, също сподели своя жизнен опит, като потвърди, че и той помни как преди войната България документално се е оказва на първо място на Балканите и пример за другите страни, “едно малко чудо”. Но Втората световна война прекъсва това и държавността е била съсипана. И тази съсипия започва в дните и нощите на есента 1944 година, и върхът ѝ е 1 февруари 1945 г. …

В дискусионната част бе зададен въпрос на г-н Крулев: “Като оставим настрана политиците, какво ние хората, можем да направим, за да забавим процеса на изтичане на интелигенция?”

Всички коментари и въпроси, може да проследите в пълния запис на това издание.

Отзвук: Поликсения Ангелова