Истинската история за спонтанното Коледно примирие по време на Първата световна война

Коледното примирие е поредица от неофициални примирия по Западния фронт на Първата световна война около Коледа 1914 г. Примирието било сключено пет месеца след началото на военните действия. В седмицата преди 25 декември френски, германски и британски войници пресичат окопите, за да разменят сезонни поздрави и да разговарят. В някои райони мъжете от двете страни навлизат в т. нар. Ничията Земя на Бъдни вечер и Коледа, за да си разменят храна и сувенири. Имало е съвместни погребални церемонии на загинали наскоро войници и размяна на пленници, а няколко срещи завършвали с пеене на коледни песни. Мъжете играели футболни мачове помежду си, създавайки един от най-запомнящите се спомени на примирието.

В онази Бъдни вечер, германският офицер Валтер Кирхоф, тенор в Берлинската опера, започва да пее: “Stille Nacht, heilige Nacht…”

Той я изпява първо на немски, а след това и на английски: “Тиха нощ, свята нощ…” Гласът му се носи в затишието на бойното поле.

Стенли Уайнтрауб, автор на книгата “Тиха нощ: “Историята на коледното примирие по време на Първата световна война”, казва, че след това изпълнение: “…Стрелбата била спряла, а британците, които също знаели песента, я запяли в отговор”.

В този моментът изкристализира колективната християнска вяра на мъжете, които пеят на различни езици по замръзналата кал. Войници с насочени един към друг оръжия, които се опитали да се убият взаимно до преди ден, се присъединяват в пеенето на една и също хвалебна към Бог песен-химн.

Редник Алберт Морен от Втори кралски полк си спомня за тази Бъдни вечер като за “красива лунна нощ, скреж по земята, бяло почти навсякъде”. Историците все още спорят какво точно се е случило след това, но някои подробности са безспорни. Първо, Stille Nacht и Silent Night отекнали над коледните елхи и свещите, проблясващи в мрака, а след това някой започнал да пее друга коледна песен. И после още една. Един историк описва случилото се като “пеене на коледни песни”, радостна надпревара, водена с възхвала на Бога, който се е родил от жена като малко Дете, за да донесе мир на земята. “Всичко това е било импровизирано. Никой не го е планирал”, пише Вайнтрауб.

Греъм Уилямс от Пета лондонска стрелкова бригада е бил там и е видял всичко. “Първо германците изпяваха една от своите коледни песни, а след това ние изпявахме една от нашите”, спомня си той. “Докато когато започнахме “О, дойдете, всички верни”, германците веднага се присъединиха и запяха същия химн с латинските думи “Adeste Fideles”. И аз си помислих, че това наистина е най-необикновено нещо – два народа, които пеят една и съща коледна песен в разгара на войната.”

Приблизително 100 000 британски и германски войници участвали в неофициалното прекратяване на враждебността по Западния фронт.

Германците поставили свещи в окопите си и на коледните елхи, след което продължили празника с пеене на коледни песни. Британците отвърнали, като запяли свои коледни песни. Двете страни продължили, като си подвиквали коледни поздрави едни на други.

Скоро след това започнали дори да си провеждат съвместни разходки през Ничията земя, където войниците си разменяли малки подаръци като храна, тютюн, алкохол и сувенири.

Артилерията в региона също замлъкла. Примирието дало възможност за нужна на всички почивки, както и наскоро убити войници могат да бъдат върнати на своите си. Били проведени съвместни богослужения. В много сектори примирието продължило до коледната нощ, а в други – чак до Нова година.

Един от най-запаметяващите се разкази за случилото се в този коледен ден включва Кралския уорикширски полк и саксонска част на ръба на гората Пльогстеерт във Фландрия, близо до френската граница.

Мястото и до днес е отбелязано с обикновен дървен кръст. Там са оставени половин дузина футболни топки и миниатюрна елха, украсена с изкуствен сняг и червени фиби. Около кръста е увит шал на футболен клуб, а на върха някой е поставил шапка на Лийдс Юнайтед.

Адолф Хитлер, ефрейтор от 16-та баварска резервна пехота по онова време, е бил противник на примирието.

В продължение на една седмица за примирието не се съобщава в ничия световна преса, но неофициалното ембарго било нарушено на 31 декември от вестник “Ню Йорк Таймс”, издаван в неутралните по онова време Съединени щати.

Британските вестници бързо го последват, като отпечатват многобройни разкази от първа ръка от войници на фронта, взети от писма до семействата им и редакционни статии определили го като “една от най-големите изненади на изненадващата война”.

До 8 януари снимките вече са стигнали до пресата и Mirror и Sketch отпечатват на първа страница снимки на британски и германски войници, които се смесват и пеят на бойното поле.

Тонът на репортажите бил силно положителен, като “Таймс” пише за “липсата на злоба”, която изпитват и двете страни, а “Mirror” изразява съжаление, че “абсурдът и трагедията” ще започне отново.

Георги Бакалов