Дискусионен Клуб СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

Убийството на Кенеди, държавата в сянка и прозрачността – за една от най-важните дилеми на Америка в 1527 думи

Убийството на Кенеди на 22 ноември 1963 година е нещо повече от историческо събитие. Това е може да се каже едно митично събитие, психологическо събитие дори, което преоформя основните архетипи на съвременния модерен свят. Почти шестдесет години по-късно болката, която това убийство причинява на милиони хора в Америка продължава да оказва своя ефект. Повечето амерканци все още не са се примирили напълно с тази трагедия и как държавата тук я е „изменажирала“. Тази трагедия е като радиоактивна съчма, попаднала в политическото тяло, която предизвиква безкрайно разрастване на рака, чийто източник никой не е в състояние да открие.

С идването си на власт Кенеди се отчуждава от огромни части от военното съсловие, водещите корпорации и разузнавателните служби. Той отлага плановете, (за които настояват ръководителят на ЦРУ Алън Дълес и началникът на ВВС на САЩ Къртис Лемън), за неочаквана ядрена атака срещу руснаците.

Убийството на Кенеди е майката на всички теории на конспирацията; всъщност самият термин „теория на конспирацията“ е бил измислен от агенти на ЦРУ в медиите, за да дискредитират съмняващите се в официалната версия. Много от съвременните теории на конспирацията включват убийството на Кенеди в рамките на една по-голяма митология; тя е неин неразделен структурен елемент. Това не означава, че истинността на конкретна конспиративна теория за Кенеди предполага истинността на някоя от тези по-големи конспиративни теории. Просто означава, че без убийството и прикриването на Кенеди, още известен като JFK, повечето от тези други теории може би никога нямаше да се бяха родили.

Отказва да последва фиаското от Залива на прасетата с пълномащабна военна инвазия. Той се противопоставя на целия Обединен комитет на началник-щабовете, когато го призовават да бомбардира руските ракетни инсталации в Куба (като са го уверявали, лъжливо, че там няма ядрени бойни глави. Ако бе последвал съвета им, това е можело да доведе до ядрена война още тогава.)

Кенеди отказа да нахлуе в Лаос и малко преди смъртта си издава заповед да изтегли военните си съветници от Виетнам.

Уволнява Алън Дълес заедно с други шефове на ЦРУ като Ричард Бисел (архитект на убийствата на антиколониални лидери от Третия свят в Гватемала, Иран, Конго и другаде) и се зарича през 1962 г. да „разбие ЦРУ на хиляди парчета и да го разпръсне на вятъра“. С тези си действия той си създаде ожесточени врагове във всички военни и разузнавателни институции.

А кой е човекът, който според властите е отговорен за убийството на Кенеди.

Лий Харви Осуалд

Предполагаемият убиец Лий Харви Осуалд е служител на ЦРУ, който фалшиво дезертира в СССР но после се завръща в Америка. Но вместо да бъде наказан строго за своето дезертьорство, както би подобавало в епохата на маккартизма, той е приветстван обратно в Съединените щати.

Хмм…много интересно….

Две седмици преди убийството в Далас, в Чикаго е осуетен друг опит за убийство, който има забележителни прилики с този, който успява в Далас. Изявленията на Осуалд пред полицията не са записани и не са транскрибирани. Преди Осуалд да има възможност да направи каквито и да било публични изявления или да бъде изправен пред съда, самият той е убит в полицейското управление в Далас от Джак Руби, свързан с мафията собственик на нощен клуб. Комисията „Уорън“, създадена да разследва убийството, включва много от противниците на Кенеди, включително самия Дълес, и не успява да проследи много следи, които сочат към повече от един снайперист.

Доводите, че убийството на Кенеди е било координирано от ЦРУ и други политически групировки, изпълват много книги. Неопровержими доказателства за това, че ЦРУ стои зад покушението изглежда няма – макар че е трудно да се каже как би изглеждало неопровержимото доказателство за прикриване, след като всички главни действащи лица отдавна са мъртви и всяка архивна информация може да бъде обявена за фалшива.

Обстоятелствата обаче са изключително подозрителни, толкова подозрителни, че и демократи и републиканци, които са здравомислещи хора, може да се каже, че са съгласи за следното: американската общественост никога не е вярвала истински на официалната история за покушението срещу Кенеди!

Или може да се каже и така: едно голямо малцинство е отхвърлили официалната версия, но мнозинството се е преструвало, че вярва в нея. Но в сърцето си те никога не са я вярвали.

Но защо, си струва да се запитаме?

Може би понеже отхвърлянето на официалната версия би изисквало да се приеме нещо толкова чудовищно и толкова противоречащо на историята на Америка, че малцина биха понесли последвалия разтърсващ когнитивен дисонанс. В очите на повечето хора тогава ЦРУ и военнопромишленият комплекс все още са били герои. Те са хората, които дешифрираха кодовете, които доведоха до поражението на нацистите и японците. Те са, които са се борели срещу призрака на комунизма. Немислима е мисълта такива хора да убият президент, герой от войната. Това противоречи на цялата история на Америка, страната на свободата, маяка на демокрацията, примера за света.

Убийството на Джей Еф Кей в никакъв случай не е първата измама, извършена от американския политически елит спрямо неговия народ, но нищо преди това не е било толкова нагло и тотално. Всъщност си беше един преврат, дори да не е наречен така от „експертите“ (които работят за системата).

Може да се каже, че това събитие беше моментът, в който „държавата в сянка“ е придобила постоянен контрол върху държавния апарат. Всички вече подозираме, че тази „държава в сянка“ може, макар и несъвършено, да отстранява лидери, които са в твърде голямо противоречие с нейните цели, и да оказва натиск върху останалите да се подчиняват.

Убийството на Джей Еф Кей и прикриването му не само накърниха непоправимо общественото доверие в правителството, но и влошиха отношението на правителството към обществото. Римският историк Тацит пише: „Принцип на природата е да мразиш тези, които си наранил.“ По същия начин, принцип на природата е да презираш тези, които си измамил. Наивната интуиция вижда това по обратния начин: не бихте измамили някого, ако го уважавате, нали? Но в същото време е точно обратното. Аферата JFK отвори пропаст между хората и правителството, която не може да бъде преодоляна с мост. Това беше смъртта на Америка – Америка на държава „на народа, от народа и за народа“. Сега хората и правителството са разделени.

Политическата класа, свързана с други елити, е класа сама за себе си, която използва пропаганда, PR, психология, „послания“, въртене, шумотевица, „оптика“, „наративи“ и всякакви други видове манипулации върху населението, което в най-добрия случай те покровителстват с презрение, нас непослушните ученици, които трябва да бъдат управлявани, наблюдавани, следени, и дори арестувани за….дръжте се за стола…нашето собствено добро! 🙂

Какво можем да направим сега? Ако радиоактивната съчма от убийството и прикриването на JFK е източникът на толкова много болести, какво е необходимо, за да се премахне тази съчма?

Може би прозрачност като за начало.

Алфата на злото винаги е някаква тайна. Независимо дали става дума за тайните, в нашия живот, или за тайните на държавните институции, злото процъфтява именно в техния мрак.

Защо? Защото човешките същества по принцип са състрадателни. Злото трябва да бъде скрито по някакъв начин – зад евфемизми, идеологии, оправдания или тайни – за да не бъде някой наранен.

Но всъщност начинът да се премахнат последиците от едно предателство е една лъжа е да се разкрие. Това е начинът да се извади съчмата и да се почисти раната.

Лъжата е склонна да се разраства с течение на времето, тъй като са необходими още лъжи, за да се поддържа първоначалната. Следователно разкриването на тайни има революционни последици, тъй като разкриването на ключовата лъжа ще доведе до разрушаването на цялата сграда от лъжи, построена около нея.

Кои от теории за конспирация ще бъдат потвърдени, ако проследим всяка ракова нишка към един тумор след друг? Нямам представа. Някои от тях може да се окажат валидни; огромното мнозинство ще отпадне, но ефект ще има.

Всъщност може да се каже, че най-голямата криза, пред която е изправено днешното общество, е кризата на комуникацията. В смисъл такъв: разделението на обществото на взаимно отхвърлящи се групи, за които е невъзможно да имат диалог, което пък води до фрагментирането на обществото. И около какво се оформят тези враждуващи групи! Около послание, наратив, идея за произхода на проблемите.

Ето защо една радикална Прозрачност ще разсее не само конспиративните теории, но може би и масовия култов транс, който поддържа обществото поляризирано.

Разбира се, все още може да имаме сериозни разногласия, но е възможно нивото на недоверие да спадне. Прозрачността, дори и след всички тези десетилетия, ще окаже оздравително въздействие върху обществото далеч отвъд разрешаването на един исторически спор.

Днес Америка е раздирана от разделение.

Разделението, неразбирането и подозренията са неизбежни, когато лъжата насища въздуха, който дишаме. Човешките същества естествено се доверяват на авторитети – в едно здраво общество тези, които са заслужили уважение, са тези, които се издигат до властта. Когато тя ни предаде, сме загубили не само доверието в правителството, но и самия инстинкт на доверието.

В епохата след Втората световна война Америка е имала вяра в себе си като народ, която надхвърляше политическите разделения. Историята на народа беше силна и хомогенна. Днес тя е на потрошена на хиляди парчета.

Ако Америка ще бъде велика отново, трябва да се обедини както около традиционните американски идеали, които, макар и никога да не са били универсално прилагани, са били много осезаеми след Втората световна война, така и около една нова история на мира и изцелението.

Разкриването на информацията не само за убийството на Кенеди, но и за изманипулираните президентски избори от 2020 би била огромна стъпка към възстановяването на доверието в обществото, без което доверие национално единство е невъзможно.

Георги Бакалов

%d bloggers like this: