Протестната нота от Американската Балканска мисия до Великите сили през 1913 г.

Този пост има за цел да запознае нашата аудитория с истината, която комунистите-терористи са крили от поколения българи! А именно, че протестантските мисионери са били едни от най-верните съюзници на България и българската национална кауза, вкл. по македонския въпрос!

С изключение на спорадични изказвания и частички публикации, българското академично статукво продължи да държи в сянка тази част от нашата история след 89-та година.

Никъде не в учебниците по история не се отбелязва каквото и да е за ролята на протестантските мисионери при формирането на новата българска държава в края на 19-ти и началото на 20 век.

Долното е извадка от книгата “САЩ и геноцида на българите в Македония”.

Протестна нота от Американската Балканска мисия до Великите сили.
5 август 1913 г.

На 5 август 1913 г. членовете на Американската Балканска Мисия отправили протестна нота до Великите сили върху положението в Македония, след като там, на мястото на прогонените турци, се настаниха Сърбия и Гърция и веднага забраниха бьлгарската народност и българския език; мисионерите бяха работили десетилетия наред сред това българско население на български език, та самите те станаха неприятни на новите господари на Македония – Сърбия и Гърция. Тази протестна нота гласи дословно така:

Ваше Превьзходителство,
Добре познат факт е, че за повече от петдесет години американските протестантски мисионери провеждаха религиозно и възпитателно дело в различните части на Балканския полуостров. В тази работа те бяха без всякакви политически цели или политически съюзи, по начало избягваха всички вмешателства в политическите работи.

С оглед на тия факти, едно кратко известие за местата, дето се вършеше това дело, за хората, между които то се провеждаше, за начина на неговото изпълнение, може да бъде ценно в това време, когато съдбата на големи части от Балканския полуостров е на път да се реши.

Към средата на миналото столетие вниманието на американските мисионери в Цариград бе привлечено от българските селяни във и около тоя град, и впечатлението, добито от тях, бе тъй благоприятно, че се реши да се изследва областта, от която те идваха. Това проучване се направи през късните петдесет години и неговият резултат беше, че религиозните общества във Великобритания и Североамериканските Съединени Щати решиха да отпочнат мисионерско дело на Балканския полуостров, главно между бьлгарите.

Методистката Епископална Църква в Северна Америка взе като свое поле областта между Дунава и Стара планина и започна своето дело в 1857 година; докато областта южно от Балкана бе отстъпена на мисионерското общество на конгрегационните църкви в Америка, което общество прати своите първи мисионери в 1858 година.

Тези мисионери се установиха в Одрин. Други ги последваха, и по ред Стара Загора, Пловдив и Самоков бяха заети преди 1870 г.

Работата бе разширена към Разложка околия, и в 1871 г. бе организирана в Банско първата българска протестантска црква.

В 1878 година, след едно проучвателно пътуване, град Битоля бе избран като най-благоприятно средище за работата в Македония и в края на същата година там се установиха две мисионерски семейства.

От това средище работата бе разпространена навред из Македония, и създадени бяха църкви или проповеднически станции в Битоля, Ресен, Прилеп, Воден, Енидже Вардар, Кавадарци, Велес, Скопие, Прищина, Радовиш, Раклиш, Струмица и нейните села Велюса и Моноспитово.

В 1894 година, след откриване железнопътните линии, които минават през Солун, този град бе направен ново средище за работа с надзор върху външните окръзи, от Митровица на северозапад и Мехомия на север към Драма на изток.

Нови проповеднически станции бяха създадени в Елешница, Дойран, Кукуш, с неговите села Тодорак и Междурек, Грмен (Неврокопско), Драма, Тетово и Митровица.

Въпреки, че първоначално планът на мисията беше да работи между мохамеданите в Европейска Турция, както и между българите, фактично работата се ограничи, с изключение на наскоро съдадения албански клон, изключително между българите.

Библията бе преведена на съвременен говорим български и бе пръсната навсякъде из България, Македония и Тракия. Над шестстотин химни и свещени песни бяха приготвени на български за употреба на религиозните общини, свързани с мисията в България и Македония.

Езикът за проповед във всички сьбрания, с излючение на Прищина и Митровица, дето се употребява сръбски, е български. Училища със степен гимназия бяха учредени в Самоков и Битоля, и един земеделски и промишлен (индустриален) институт в Солун. Основни училища бяха отдавна сьздадени от мисията в много градове и села в България и в следните места в Македония: Битоля, Тодорак и Мекдурек (Кукушко), Енидже Вардар, Колешино, Моноспитово, и Струмица, Драма, Банско, Баня, Мехомия и Елешница в Разложко.

Във всички тия места езикьт за преподаване беше и е български, въпреки че английски бе също въведен в последните години в девическото училище – пансион в Битоля.

След години на познанство с Македония, било чрез местопребивание или пътуване, било по двата начина, като сме се смесвали с хората и сме живеели в техните домове, ние сме напълно убедени, че голямата маса от населението в областта, която ние посочихме като македонско поле за нашата работа, е българска по произход, език и обичаи и образува неразделна част от българската нация.

Ние искаме да призовем вниманието на Ваше Превъзходителство към това просто изложение на факти, с надеждата, че то може да бъде от някаква помощ за обезпечаване на истинско и справедливо решение на сегашния проблем на бъдещето на Македония; и ние също се надяваме, че каквото и да бьде решението, необходимите мерки ще се вземат, за да се гарантира пълна религиозна свобода за всички под новото управление на страната и да се осигури същата свобода да се продължи религиозното и възпитателно дело, на която се радваха в миналото.

Едно изложение тъждествено с това е разпратено до министрите на външните работи на всички Велики сили.

Подписали:
Дж. Ф. Кларк, д-р по богословие,
мисионер в Европейска Турция 54 години.

Дж. В. Байед, д-р по богословие,
мисионер в Европейска Турция 40 години.

Роберт Томсон Оф Единбург,
мисионер 30 години в Цариград и Европейска Турция.

Публ. в Американски мисионери за Македония (подбор и превод от английски). Издава Централния комитет на македонските политически организации в Съединените Щати и Канада, Индианаполис, Индиана, 1953 г.