Уол Стрийт Джърнал: Законите за богохулството – вън от Обединеното кралство!

Британците се подчиняват твърде много на радикалното чувство за обида на мюсюлманските екстремисти.

Великобритания, която дълго време беше водещ световен износител на ценности на Просвещението като свободата на словото и религиозното съжителство, сега рискува да се превърне във водещ вносител на ислямски закони за богохулство. Тъй като Обединеното кралство работи за интегрирането на имигрантите от Пакистан, британската култура твърде често отстъпва пред радикалните им възгледи за богохулството – позволявайки на активистите да налагат де факто закони за богохулството във Великобритания.

Последният инцидент се случи миналия месец в Западен Йоркшир, където ученици случайно смачкали Коран, принадлежащ на 14-годишно момче с аутизъм.

Ситуацията бързо ескалира.

Съветник от Лейбъристката партия заяви, че книгата е била “осквернена” и че въпросът трябва “да бъде разгледан спешно от всички органи”, включително от полицията. На фона на смъртни заплахи училището отстрани четирима ученици, въпреки че директорът установи, че те не са имали злонамерени намерения.

Във видеоклип, широко разпространен в социалните медии, майката на момчето, чийто Коран е бил смачкан, се появи в джамия заедно с имама, началника на местната полиция и директора на училището, за да се извини и да поиска снизхождение за сина си!!!

Инцидентът в Западен Йоркшир е част от една закономерност. През 2016 г. мъж от пакистански произход намушка с нож собственик на мюсюлмански магазин “Ахмадия” в Глазгоу.

Преди две години смъртни заплахи принудиха английски учител да напусне работа и да се укрие, след като показа на учениците карикатура на пророка Мохамед. Миналата година разгневени пикетиращи принудиха кината да изтеглят филм за дъщерята на пророка Мохамед – Фатима, за който се твърди, че представя ислямската история през войнстващата шиитска призма.

Защо това се случва именно във Великобритания, която успешно интегрира имигранти от цял свят? Отговорът води до екстремистки елементи в британската пакистанска общност, наброяваща 1,6 милиона души, казва Александър Мелеагру-Хитченс, експерт по радикален ислям в Програмата за екстремизъм към Университета “Джордж Вашингтон”.

“Виждаме как този аспект на пакистанския ислям навлиза във Великобритания чрез британско-пакистански проповедници, свързани с групи за борба с богохулството в Пакистан”, казва г-н Мелеагру-Хитчънс в телефонно интервю. “За да разберете какво се случва във Великобритания, трябва да разберете Пакистан.”

Това е отрезвяваща мисъл.

Първоначалните пакистански закони за богохулството датират от времето на колониалното управление, но нападенията на отмъстители срещу предполагаеми богохулници станаха нещо обичайно, след като диктатора генерал Зия ул-Хак въведе смъртно наказание за това престъпление през 1986 г. Оттогава насам повече от 1500 души са обвинени в престъпления, свързани с богохулство. Повече от половината от тях са били представители на религиозни малцинства – мюсюлмани амадии, християни и индуисти, въпреки че тези групи съставляват по-малко от 4% от населението.

Тези закони остават популярни сред пакистанците. Цели 75 % от пакистанските мюсюлмани подкрепят законите за богохулството в страната в проучване на Pew Research от 2011 г. – последното проучване на организацията по този въпрос.

На изборите през 2018 г. Tehreek-e-Labbaik, партия, подкрепяща закона за богохулството, събра повече от 2,2 милиона гласа – по-добро представяне от няколко отдавна утвърдени партии. А често самото обвинение в богохулство е достатъчно, за да предизвика отмъщение от страна на отмъстителите.

Миналия месец тълпа в Пенджаб линчува мъж, обвинен в богохулство.

Понякога убийците от отмъстителните групи се възпоменават като герои. През 2011 г. полицейският командос Мумтаз Кадрѝ убива губернатора на Пенджаб Салман Тасир, който публично симпатизира на християнка, осъдена на смърт за богохулство. Гробът на Кадрѝ сега е поклонническо място.

Както посочва г-н Мелеагру-Хитчънс, Кадрѝ има култ и в Обединеното кралство. Фактът, че този аспект на пакистанската култура е проникнал във Великобритания, насочва към по-широк дебат за имиграцията на Запад: Трябва ли да се сме загрижени повече за това откъде идват имигрантите?

Въпреки че всеки човек е уникален, имигрантските групи често запазват аспекти на културата на предците си в продължение на десетилетия, според “Културната трансплантация”, нова книга на Гарет Джоунс, икономист от университета “Джордж Мейсън”. В телефонно интервю г-н Джоунс посочва голямата разлика между британските имигранти от Индия, от една страна, и пакистанските и бангладешките имигранти, от друга, по отношение на образованието, равнището на доходите и участието на жените в работната сила. Г-н Джоунс иска западните страни да дадат предимство на уменията като квалификация за имиграция, а не просто събирането на семейства и да дадат леко предимство на гражданите на страни с дълга история на либерална демокрация.

Въпреки че работата на г-н Джоунс се фокусира върху икономиката, общата му гледна точка вероятно се разпростира и върху културата в по-широк план. Технологиите свързват имигрантите с родните им култури по начин, който не е бил характерен за тях преди няколко десетилетия. Много британски пакистанци остават тясно свързани с Пакистан чрез Facebook, WhatsApp и телевизионни канали на урду език. Това не означава, че Великобритания не трябва да допуска пакистанци. Но като се оставиха да бъдат сплашени от радикалите сред тази група, британците дадоха на света урок как не трябва да се управлява ислямският екстремизъм.

За щастие, някои политици са готови да се изправят срещу радикалите, като същевременно внимават да не опетнят мирните мюсюлмани. В неотдавнашна статия във в. “Таймс” министърът на вътрешните работи Шийла Брейвърман категорично заявява, че “във Великобритания нямаме закони за богохулство и не трябва да съучастваме в опитите за налагането им”.

Г-жа Брейвърман е права. Идеите на Британското Просвещение от миналите векове май са заседнали в блатата на днешен Пакистан.

Но най-малкото, което можем да очакваме, е да не потънат изцяло поне във Великобритания.

Източник: https://www.wsj.com/articles/keep-blasphemy-laws-out-of-the-u-k-immigration-pakistan-religion-integration-islam-britain-baa91996

Садананд Дхуме пише двуседмична рубрика за Индия и Южна Азия за WSJ.com. Той се фокусира върху политиката, икономиката и външната политика на региона.

Преди това е работил като ръководител на бюрото в Ню Делхи на Far Eastern Economic Review (FEER) и като кореспондент в Индонезия за FEER и The Wall Street Journal Asia.

Г-н Дхуме е автор на книгата “Моят приятел фанатикът: Пътешествия с радикален ислямист” (Skyhorse Publishing, 2009 г.), в която се описва възходът на радикалното ислямистко движение в Индонезия. Следващата му книга ще разгледа трансформацията на Индия след избирането на министър-председателя Нарендра Моди през 2014 г.

Г-н Дхуме има бакалавърска степен по социология от университета в Делхи, магистърска степен по международни отношения от Принстънския университет и магистърска степен по журналистика от Колумбийския университет. Живее във Вашингтон, окръг Колумбия, със съпругата си и често пътува до Индия.