,

Кърваво джихадистко нападение над писателя Салман Рушди

– Вчера роденият в Индия писател Салман Рушди, беше атакуван по време на лекция в Институтът “Чатакуа̀”, разположен на около 55 мили югозападно от Бъфало в селски район на Ню Йорк.
Институтът известен с летните си лекции. Рушди е говорил там и преди.
Нападателят е мюсюлманин, който е намушкал с нож писателя 7-8 пъти във врата и в корема, според информация в различни медии.
Салман Рушди

Публицистът на 75-годишният Рушди, Андрю Уайли, заяви, че писателят е на апарат за изкуствено дишане, с увреден черен дроб, прекъснати нерви на ръката и око, което вероятно ще загуби.

В ИРАН СЕ РАДВАТ

В Техеран Асошиейтед прес интервюира хора, които похвалиха нападението срещу Рушди, който според тях е опетнил ислямската вяра с книгата си “Сатанински строфи” от 1988 г. По улиците на иранската столица плакати на покойния аятолах Рухола Хомейни все още гледат към минувачите.

“Не познавам Салман Рушди, но се радвам да чуя, че е бил нападнат, тъй като оскърби исляма”, казва Реза Амири, 27-годишен куриер. “Такава е съдбата на всеки, който обижда светините.”

Проблемите на Рушди с Иран започват малко след публикуването на романа му “Сатанински строфи” в Обединеното кралство през септември 1988 г. След дебюта си книгата, която предизвиква спорове заради често непристойния си разказ за живота на мюсюлманския пророк Мохамед, е забранена за внос в родната Индия на Рушди, където също е посрещната с протести. През декември в Обединеното кралство последва изгаряне на книгата; участниците в него се възмущават от това, че Рушди е наименувал герои, включително проститутки, на свещени мюсюлмански фигури, както и от заглавието на книгата, което напомня за това, че демони са диктували на Мохамед стиховете в Корана. Повечето хора не са чели Корана и не осъзнават, че това е точно така и го пише в самия Коран. Мюсюлманите обаче не ги интересуват факти или логика. Ако нещо им звучи обидно за исляма, значи е обидно, без значение дали е вярно или не.

ИЗДАВАНЕТО НА ФАТВАТА


През ноември и декември 1988 г. Южна Африка, Шри Ланка и предимно ислямските държави Бангладеш и Судан последваха примера на Индия и забраниха книгата. В Съединените щати книжарниците получават бомбени заплахи още преди романът да се появи по рафтовете през февруари 1989 г., а на 12-ти същия месец масов протест срещу книгата в Исламабад, Пакистан, завършва с петима убити. Ден по-късно още един човек загива, а 100 са ранени при подобни демонстрации в Джаму и Кашмир в Северна Индия.

На 14 февруари 89та, по радио Техеран е излъчено изявление на Хомейни:

“Уведомявам гордия мюсюлмански народ по света, че авторът на книгата “Сатанински стихове”, която е против исляма, Пророка и Корана, и всички, които са участвали в нейното публикуване и са знаели за съдържанието ѝ, са осъдени на смърт.”

И още: “Който бъде убит по този начин, ще бъде смятан за мъченик и ще отиде директно в рая.”

Това се нарича “фа̀тва” – присъда, която даден мюфтия произнася и дава правото на който и да е мюсюлманин, където и да е, когато и да е, да и извърши. Де факто това означава насъскването на 1,5 милиарда мюсюлмани срещу осъденият на смърт чрез фатва.

С обявяването на фатвата, фондация “15 Хордад”, религиозна организация, свързана с иранския режим, предлага награда от $2,7 милиона долара (завишена на $3 милиона през 2012 г.) на лицето, което успее да убие Рушди и издателите му.

На 18 февруари 1989та, по съвет на иранския президент Али Хамейни, Рушди се извинява в публично изявление за “огорчението, което публикацията е причинила на искрените последователи на исляма”, но Хомейни не приема жеста.

Заплахата продължава и Рушди прекарва по-голямата част от 90-те години на миналия век, укривайки се при приятели и литературни колеги в Англия, като понякога се налага да бяга незабавно, когато пазачите му от Скотланд Ярд алармират.

Вчера говорейки пред представители на пресата, Мохамед Махди Мовагар, 34-годишен жител на Техеран, описва, че е изпитал “добро чувство”, след като е видял нападението над Рушди.

“Това е приятно и показва, че тези, които обиждат свещените неща на нас, мюсюлманите, освен наказание в отвъдното, ще бъдат наказани и на този свят от ръцете на хората”, каза той.

Въпреки че фатвите могат да бъдат преразглеждани или отменяни, настоящият върховен лидер на Иран аятолах Али Хаменей, който пое властта след Хомейни, никога не е правил това.

“Решението, взето за Салман Рушди, е все още валидно”, казва Хаменей през 1989 г. “Както вече казах, това е куршум, за който има цел. Той е бил изстрелян. Един ден рано или късно той ще попадне в целта.”

Още през февруари 2017 г. Хаменей отговори лаконично на този зададен му въпрос: “Все още ли е в сила фетвата за вероотстъпничеството на проклетия лъжец Салман Рушди? Какъв е дългът на мюсюлманите в това отношение?”

Хаменей отговори: “Декретът е такъв, какъвто го е издал има̀м Хомейни.”

НАПАДАТЕЛЯТ – ПОРЕДНИЯТ ФЕЙК “АМЕРИКАНЕЦ”


Щатската полиция идентифицира нападателя като 24-годишния Ха̀ди Мата̀р от Феървю, иранец роден в Калифорния.

Прокурорите все още преценяват какви обвинения да повдигнат срещу Матар, съобщиха от полицията.

Типично за съвременният западен свят, полицията все още “не е установила мотив за нападението”. Дали пък роднините на загиналите на 11 септември биха могли да им изяснят какъв е мотивът на мюсюлманите, които убиват невинни хора в името на Исляма?

Матар е поредният пример за мюсюлмани, които дори родени в Америка, си оставят капсулирани в същите фанатизирани идеологии, с които техните родители са дошли в Амерка.

КОЙ Е САЛМАН РУШДИ?

От издателство Колибри пишат следното за Салман Рушди: роден е през 1947 г. в Бомбай. Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, често се определя като магически реализъм, примесен с исторически измислици, а темата за взаимните прониквания, противоречия и недоразумения при преплитането на двата тъй различни свята – света на Изтока и света на Запада – минава като основна нишка през произведенията му.

Салман Рушди: “Ако някой вярва в свободата на словото, това означава, че трябва да приеме и правото да се говорят неща, които не биха му се харесали.”

Рушди си спечелва признание още с публикуването на втория си роман „Среднощни деца“ (1981), за който е удостоен с наградата „Ман Букър“ през същата година. През 1988 г. неговият четвърти роман „Сатанински строфи“ предизвиква силна реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда.

Във Великобритания той получава от кралицата рицарско звание за заслугите си към литературата (2007), във Франция също е отличен с най-голямата литературна награда, избран е и за член на Американската академия за изкуство и литература. Сред основните му произведения, освен споменатите вече, са „Срам“ (1983), „Последната въздишка на мавъра“ (1995), „Земята под нейните нозе“ (1999), „Ярост“ (2001), „Шалимар клоунът“ (2005), „Чародейката от Флоренция“ (2008).

Рушди е автор е на повече от дузина книги, а шест от романите му са бестселъри на USA TODAY. Книгата му “Сатанински строфи” е забранена в Иран от края на 80-те години на миналия век и много мюсюлмани я смятат за богохулна.

Сюзън Носел, главен изпълнителен директор на PEN America, организация с нестопанска цел, която работи в защита на свободата на изразяване чрез развитие на литературата и правата на човека, заяви в изявление, изпратено по имейл в петък, че Рушди е бил “мишена за думите си”.

“ПЕН Америка е в шок и ужас от новината за брутално, преднамерено нападение срещу нашия бивш президент и верен съюзник Салман Рушди”, каза Носел. “Не се сещаме за подобен случай на публично насилствено нападение срещу литературен писател на американска земя. … Надяваме се и вярваме горещо, че неговият основен глас не може и няма да бъде заглушен.”

0 replies

Leave a Reply

Want to join the discussion?
Feel free to contribute!

Leave a Reply

Your email address will not be published.