Дискусионен Клуб СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

16.04 – двойно драматичната дата на България | Дискусионен Клуб Свободна България | 05.04.2021г.

На 5 април 2021 г. на гости на Дискусионен клуб „Свободна България“ бе политологът, господин Христо Анастасов. Даниела Беличовска и Радослав Илиев разговаряха с него по темата за двойно драматичната дата в историята на страната ни – 16 април.

В началото нашият говорител сравни символично тази дата така:

16-ти април е българският Янус. Янус от своя страна е римският бог на войната и мира, богът с двойното лице. Когато се сключва мир или се обявява война, храмът на Янус в Рим се е отварял или затварял. Янус е и богът, който разделя старата година от новата.

И поясни:

Защо кръщавам 16-ти април на отдавна забравеното римско божество? – защото тя е една много тежа дата с двойно значение, подобно на Янус в черно и бяло – война и мир, съграждане и разруха, смърт и нов живот, свобода и тирания.

Гостът ни определи 16-ти април 1925 година, като една от първите, след 16-ти век, масови терористични прояви. Терористична проява, която не цели унищожаването на определен владетел, определен министър или друга обществена личност, или група личности, а терористичен акт, който има за цел да всее ужас и да обезглави елита на нацията.

Датата 16-ти април 1925 г. – призведение „бижу“ в стила на Коминтерна, приложено на Българска земя от банда убийци, атентат, който привлича жертвите като плячка от хищник с примамка. Примамката е човешки живот – един генерал убит пред децата му, който трябва да привлече целия елит, начело с държавния глава в съборния храм, т.е. в катедралата, за опелото на жертвата, и там изменници, заговорници, добре приготвили и заложили експлозивите, взривяват кубетата, които се изсипват върху хората. Резултат: 160 загинали, много ранени, много семейства разбити, скръб, ужас.

Атентатът пропуска основната си цел – държавният глава закъснява – цар Борис III, не всички, които е планирано да бъдат унищожени, умират, по някакво чудо правителството, което е вътре, оцелява, но това е ужасяващ терористичен акт, който подобно на атентата от 11 септември 2001 г. има тройна цел: Едната е описаната, другата е да предизвика отговор на властта, което заради ужаа от атентата ще отиде много отвъд залавянето и наказването на виновните, а от друга страна, ще настрои срещу властта много хора, апатични към политическата събитийност.

С типичния за образователната си квлификация поглед, господин Анастасов разгледа тази дата, като

причина, от която произтича начало на нов цикъл живот, в това, което той нарича „Българската гражданска война“ – периода от 1923. до 1926. година, в който след преврата срещу Стамболийски, комунистите в България (не българските коунисти), започват успешно една гражданска война, която поддържат жива и когато тръгва да изгасва, я подхващат отново през този зловещ атентат

Намерението на комунистите и в Москва и в България е раздирането на българското общество на две. Тук бе коментирана далновидността и дипломатичността на цар Борис III – да потуши тази война с ред действия спрямо Цанков и решения относно комунистите в Народното събрание – умението му да приглуши и привидно да затвори, това, което започва през 1923 година.

В изложението си нашият гост подробно отговори на въпроса

Защо, обаче, Янус и защо двойно драматична дата?

Върна се и на другия 16-ти април, този през 1879, като начало на съвременната, модерна българска държава, с Търновската Конституция, обяснявайки защо 3-ти март не може да се счита за такава дата.

Подчерта светлата страна на 16-ти април – Търново и тъмната на 16-ти април – София, с които е нужно да ги помним и почитаме.

В импровизираното студио, предвид епидемичните мерки, д-р Даниела Беличовска зададе въпроса за ролята на Москва, както и на Югославия за този атентат. По-късно по нейна молба Христо Анастасов разказва и каква е личната му въвлеченост в това събитие.

Радослав Илиев от своя страна, с разсъженията си по разказа на госта, го помоли да коментира изкривяването на ценностите на свободата от Търновската конституция в ценности на злото чрез новата комунистическа конституция след 1944 година и зададе въпроса:

Мислиш ли, че тези идеи на комунизма, продължават да се превъплащават във всяко следващо десетилетие съобразно новите динамики на обществото?

Завършекът на тази дискусия бе обозначен от Даниела Беличовска с неизменния за много поколения въпрос

Какъв е пътят?

А отговорът бе от няколко изречения, но много категоричен:

Мъртвите, убитите без съд и присъда, както и несправедливо осъдени, викат от българската земя –
Ние трябва да чуем и да разкажем за тях на младите и на света;…
Ние трябва да прочетем страницата, преди да я обърнем;
Ние трябва да направим лустрацията;…
Ние трябва да махнем зависимите хора от управлението;
И който ви каже, че е късно, или е глупав, или лъже…;
Трябва да разкажем приказката за доброто и злото.

Пълния разговор може да проследите във видеозаписа, а ние още веднъж благодарим на нашия гост и приятел на клуба, Христо Анастасов, за ценните анализи и думи в тази среща.

Автор на отзвука: Поликсения Ангелова

%d bloggers like this: