“Процесът на съветизация на България” с проф. Евелина Келбечева I 06.04.2021

На априлската ни среща наш гост отново бе професор Евелина Келбечева. Тя е преподавател в Американския унуверситет в Благоевград и близък приятел и съмишленик на Дискусионния ни клуб по темите, които разискваме. На 6 април говорихме за “Процесът на съветизация на България”.

Още в самото начало, г-жа Келбечева изказа желанието си да види нашата реакция на връзката между история и настояще, след като изложи събитията, които оформят този едновековен процес.

Започна с необходимото уточннеие, че фактически, съветизацията не започва с окупацията на България от съветската армия, през 1944 година, а още през 1919 г., когато част от Българската социалдемократческа партия – тесните социалисти, решават да приемат изцяло догмата на болшевизма и да прекръстят по модела на съветстката своята партия. Вече не са социалдемократи, стават комунисти.

Чухме силна, но и много вярна оценка в следните изречения:
“БКП е комунистическа от 1919 година, даже има някакви спомени, в които самият Диитър Благоев казал: “Ех, ех, убиха ми хубавата партия.” Колко е вярно, е друг въпрос, но това, което направи партията след това с едновековното си присъствие в бъгарския политически живот, от които 45, плюс още 10, може би, в които беше на власт, беше наистина убийство на българсата цивилизационна матрица. Това е за мен съветизацията на България, прокарана чрез политиката и десйтвията на българските комунисти.

После нашият гост показа това чрез ретроспекция от събития. Мина през хронологията на всички аспекти от процеса на съветизация, за да видим “същността не само на идеологията, която знаем, че е античовешка и човеконенавистническа и това го има заложено в самите документи още от комунистическия манифест. Една идеология, насочена към унищожаването на хора.“

“Вие знаете, каза историкът, че идеята за революцията, това е унищожаването на капиталистическата класа, а това означава наистина убийство на огромно количество хора, просто защото те са малко по-богати , по-образовани от другите. И това е факт през целия съветски режим и след което 100 милиона човека в Източна Европа, след края на втората световна война, никой не ги пита за нищо, те са фактически поробени от съветската империя. Това е, за което говорим, а не за освобождение, което на 9 май някои празнуват.
Tези, дълбоко залегнали ужасно тежки клишета на комунистическата пропаганда са живи и до днес. Те са живи не само като реторика, те са живи като ритуаали. Защото ритуалите, които в момента се извършват, ние ги виждаме пред МОЧА в центъра на София, това, което се случи в Пловдив беше още по-тежко за гледане и приемане…Това са непрекъснати активни мероприятия на хибридната война, която се води от Русия в целия свят.“

Проф. Келбечева отбеляза, че “Ние за тях сме особено тежък случай за преглъщане, защото бяхме една от най-важните им опорни постове в Европа. Те нямат други сега освен Сърбия. Знаете, че те въоръжават Сърбия в момента, да не говорим, че ескалацията в Черно море е ужасяваща. Говори се даже за атомни подводници край Крим. Ние от двете страни сме граница на Еврпейския съюз и знаем, че най-големие предизвикателства пред мира и нормалното съществуване на света след Втората световна война, дойдоха отново от Съветския съюз, не от западните съюзници.”

“Така че трябва да си дадем сметка, колко дълбоко, колко обхватно, колко непрекъснато и ескалиращо е руското присъствие, не само като диктат, но и като тези, така наречени меки политики, които ги виждаме чрез културна пропаганда, чрез тези ритуали, в които се включват много хора, с това, че имаме 200 паметника на съветската армия в България. Имаме и 200 паметника на руските войни, паднали през 1977-78 г. Но нямаме нито един паметник от руско-турската война, които да имат и най-макия графит. А тези, които са фалшивите жалони, на отбелязването на територията на победата на червената армия, т.е. на окупацията, те са фалшивите паметници, които са безсрамни тотеми на една измислена и непрекъснато фалшифицирана история. Тя продължава да бъде налагана като такава.“

И добави:
“Бидейки в мир и с активни дипломатически отношения, в същия момент, вижаме, че този мир нищо не значи, защото те започват да изпращат терористични групи в България – подводничари и парашутисти. Тези хора, които са добре обучени терористи, предимно от средите на българските политически емигранти – комунисти в Съветския съюз, някои от тях си дават ясна сметка, че ги пращат на заколение. Те са докарани със съветски подводници на черноморския бряг, парашутистите също там се приземяват, но местното население ги издава на полицията и също добре провеените акции на българските власти.

Много подтискащо е да се чете това, аз скоро четох показанията на тези терористи, когато са изправени пред съда, те започват да търсят милост и забравят за великие идеали на интернационализма, който уж ги бил довел в България.

“Никакво освобожение няма на 9 септември 1944 г. България, след като се включва и дава 30 000 жертви във втората фаза на Отечествената война, която изобщо не е отечествена за България, разбира се, не е призната със съгласието на Съветския съюз за съвоюваща страна с нацистката коалиция. Въпреки, че цялата ни добре обучена Царска армия е включена в III Украински фронт под командването на Маршал Толбухин и дава ужасни жертви. И тя не свършва на 9 май 1945 година. Последните българси части се връщат след като са разминирали полета в Унгария и са дали ужасно много жертви. Въпреки всичко “Големият брат” не се застъпва за това на България да ѝ бъде даден статут на страна, която се е сражавала срещу германците.

Ние никога не сме били във война със Съветския съюз. В момента, в който Съветският съюз обявява война на България, на 5 септември 1944 година, ние вече сме във война с Германния. Да не говорим, че през целия период на войната от 1939-1944, не само, че сме в мир със Съветския съюз, но те поддържат изключително силна дипломатическа активност в София и след разсекретяване на голяма част от архивите, изобщо не е тайна, че те превръщат София в центъра на най-големия шпионаж, за тази част на Европа, по време на Втората световна война. Когато те искат да отворят консулства във Варна и Бургас, тогава вече се разбира, че искат тяхната шпионска дейност се разраства много бързо и това е спряно от българското правителство.“

Това са исторически факти, които говорят не само за някаква дипломатическа война, или идеологически различния, или каквото и да било друго. Това е международен тероризъм, организиран от съветската държава и който, ако не бяха бързите и адекватни действия на българсите власти, можеше да нанесе много сериозни щети. Вие знаете, че най-вече политическите убийства, които са извършени от дейците на БКП, която тогава е в нелегалност, нанасят ужасни вреди не само на невинните жертви на този терор, но и на цялот българско общество, те разнищват тъканта му с убийствата, с терора, даже и да не говорим за атентата в църквата Света Неделя, това е най-големият атентат в Европа на XX век. И начинът, по който е направен този атентат говори изключително ясно за това какво се преследва от Българската Комунистическа Партия – това е превръщането на България в съветска република, както прави с Унгария, Бавария, след Владайското въстание, всичките слаби точки, които са изгубили във войната, имаме ведната големият поток на “износ на революция”, който идва чрез болшевишката партия, идеология и пари.“

И това бе само въведението. По-нататък във видеозаписа, който поместваме, ще видите как изчепателно, прецизно, ерудирано, но в същото време увлекателно и разбираемо, професор Келбечева маркира “цялата хронология на начина, по който тази съветизация навлиза първо бавно, но постепенно и ескалиращо, чрез дейността на българските комунисти.”: