Ужасният правилен избор на Труман

Автор: Проф. Виктор Дейвис Хансън

Всяка нова годишнина от бомбардировките на Хирошима и Нагасаки, в Америка се водят спорове за предполагаемите ни морални недостатъци заради това, че сме единствената нация, използвала атомно оръжие по време на война.

Никой не знае точно колко японци са загинали в резулта на атомното нападение, но са най-вероятно около 140 000 души.

Като се има предвид настоящата ‘културна революция’, която сваля статуи, преименува институции, отменя предполагаемо политически некоректното и води война с историческото миналото на Америка, отново ще чуем многобройни нападки и срещу решението на президента демократ Хари Труман да използва двете ужасни оръжия.

Но какви са били алтернативите, пред които Труман е бил изправен, ако не беше хвърлил бомбите, които ускориха съгласието на Япония да капитулира по-малко от седмица след бомбардировката на Нагасаки и официално на 2 септември?

Първо, Труман можеше да позволи на сериозно отслабеното военно правителство на Япония да спре убийствата и да остане на власт.

Но от 1931 г. до 1945 г. японците вече бяха убили повече от 10 милиона китайски цивилни граждани, а от в периода 1940-45 г. вероятно още 4-5 милиона жители на тихоокеанските острови, югоизточна Азия и членове на съюзническите сили.

Едно примирие, а не безусловна капитулация, би означавало, че Тихоокеанската война се е водила напразно. Фашисткото правителство на Япония вероятно щеше да се прегрупира след няколко години, за да опита отново да се ние срещу Америка при по-благоприятни условия.

Второ, Труман можеше да отложи използването на новите бомби и да нахлуе в Япония през следващата година.

Планираното нападение трябваше да започне на остров Кюшу през ноември 1945 г., а в началото на 1946 г. щеше да се разшири до главния остров Хоншу.

Все пак Япония е имала милиони войници на своя територия, укрепления, самолети и артилерия, които са чакали нападението.

Сраженията в Япония щяха да направят тримесечната кървава баня в Окинава, която официално приключи само шест седмици преди Хирошима, да изглежда като детска игра.

Катастрофата при Окинава струва на САЩ 50 000 жертви и 32 кораба – най-тежките бойни загуби, които американският флот понася през войната. Убити са и над 250 000 цивилни от Окинава, както и японски войници.

Само уличните боеве за отвоюване на Манила във Филипините в началото на 1945 г. струват живота на четвърт милион филипинци, съюзници и японци.

Трето, САЩ можеха да се въздържат от използването на бомбата, да отложат инвазията и просто да продължат да бомбардират Япония с огромния си флот от бомбардировачи B-29.

Скоро самолетите щяха да бъдат подсилени с още хиляди американски и британски бомбардировачи, освободени от края на Втората световна война в Европа.

Напалването на Токио (атака чрез напалм) вече беше отнело живота на около 100 000 души. С новите огромни съюзнически бомбардировъчни флотилии от 5 000 или повече самолета, базирани на близката Окинава, броят на японските жертви щеше да нарасне до близо един милион.

Четвърто, САЩ можеха да се оттеглят и да оставят Съветската червена армия да завладее Китай, Корея и самата Япония – по същия начин, по който месеци по-рано руснаците бяха погълнали Източна Германия, Балканите и Източна Европа.

Но съветска окупация на Северна Корея доведе само до нова война през 1950 г.

Ако Съветският съюз беше заграбил повече окупирани от Япония територии, вероятно щеше да последва още повече комунистически тоталитаризъм и конфликти, без никакъв шанс за свободна и демократична следвоенна Япония.

Пето, Труман можеше да пусне една или две демонстрационни бомби в Токийския залив, за да предупреди японското правителство за сигурното унищожение на страната, ако продължи войната.

Но нямаше гаранция, че новите оръжия, особено неизпитаната плутониева бомба, ще сработят. Една несполучлива бомба или невпечатляваща детонация в морето можеше само да окуражи японците да продължат войната.

През август вероятно са били готови само три бомби. Не беше ясно кога ще бъдат налични още.

Затова възникнаха реални опасения, че японците може да не се впечатлят, да пренебрегнат предупреждението и да се възползват от бъдещите атаки с надеждата, че са останали малко допълнителни бомби.

В жестоката логика на екзистенциалната война демонстрирането, вместо използването на ново оръжие, може да внуши на автократичните воюващи страни нерешителност, разглеждана по-скоро като слабост, която може да бъде манипулирана, отколкото като великодушие, на което може да бъде отговорено.

До август 1945 г., шест години след началото на Втората световна война в Европа, са загинали около 70 милиона души, включително около 10 милиона, убити от японската армия.

Милиони други гладуват в Азия и Китай поради разрушенията и глада, предизвикани от Япония – брутална армия, подкрепена от милиони квалифицирани цивилни индустриални работници.

За американците и за по-голямата част от света преди 75 години всеки ден в началото на август 1945 г., в който японската военна машина продължава да работи, е означавало, че хиляди азиатски цивилни и съюзнически войници ще загинат.

В ужасната аритметика на Втората световна война идеята, че подобен кошмар може да свърши за ден или два, се разглежда като спасяване на милиони животи, вместо безпричинно изпепеляване на десетки хиляди.

Именно в този мрачен контекст Хари Труман хвърля двете бомби – избирайки ужасен избор сред още по-лоши алтернативи.

Източник: The Western Journal

Превод и редакция: Георги Бакалов

Виктор Дейвис Хансън е американски военен историк, колумнист и изследовател на древните войни. Той е старши научен сътрудник в Института Хувър на Станфордския университет и е автор на книгата “The Case for Trump” (Basic Books, 2019).