Битка за свободата на словото в Бразилия. Левите искат цензура.

Автор: Аугусто Цимерман*

Компаниите за социални медии често са обвинявани, че цензурират консервативните гласове. Конституцията на Бразилия обаче изрично забранява всякакви форми на цензура или възпрепятстване на свободата на изразяване и свободата на мисълта.

Тези важни свободи изглежда бяха значително възстановени в Бразилия, когато президентът на страната Жаир Болсонаро подписа на 6 септември мярка, която временно не позволява на компаниите за социални медии да премахват публикации въз основа на това, което те произволно са решили, че представлява “фалшиви новини”. Временната мярка изисква от социалните мрежи да възстановят публикацията или акаунта на цензурираното лице, освен ако съдът изрично не реши, че премахването е оправдано.

Съгласно бразилската конституция президентът е законно упълномощен да санкционира, обнародва и публикува федерално законодателство, както и да налага цялостно или частично вето на парламентарни законопроекти. Освен това президентът има правомощието да налага федерална намеса, след като бъде разрешена от Върховния съд, и да обявява война със законодателно разрешение.

Въпреки че Конституцията на практика установява президентска система, тя все пак включва някои елементи на парламентарната система. За да се възстанови върховенството на законодателната власт над изпълнителната, президентските укази по принцип са отменени.

Въпреки това президентът може да издава укази и medidas provisórias (временни мерки). Първите могат да бъдат създадени само след надлежно делегиране на правомощия от страна на Конгреса.

Снимка на президента Болсонаро, който подписва изменението на Закон № 7 498 от 25 юни 1986 г. за определяне на националния минимален размер на заплатите на медицинските сестри, техниците по здравни грижи, асистентите по здравни грижи и акушерките.

За разлика от тях временните мерки могат да бъдат приети от президента по съображения за значимост и спешност. В такива случаи мярката трябва да бъде представена на Националния конгрес след обнародването ѝ и губи действието си, след като бъде отхвърлена или Конгресът не я превърне в закон в рамките на 60 дни, като подлежи само на едно следващо подновяване на същата мярка.

Защита на свободата на словото

Колкото и да е странно, предишни президенти са се опитвали редовно да създават закони чрез укази. Например бившият президент Фернандо Кардосо беше “шампион по временни мерки”, като за осемгодишното си управление прие повече от 5000 такива мерки.

Преди него президентът Фернандо Колор де Мело прие отново няколко временни мерки, след като те бяха отхвърлени от Конгреса. През юни 1992 г. с решение на Върховния съд се определя, че повторното приемане на временни мерки, които вече са отхвърлени от Конгреса, е конституционно невалидно.

Наскоро Болсонаро прие важна мярка, която временно забранява на социалните мрежи да премахват публикации въз основа на цензура на политически, идеологически, научни, художествени или религиозни изрази.

Президентът обясни, че неговото правителство “поема водеща роля в световен мащаб в защита на свободата на словото в социалните мрежи и защитава правото на гражданите на свобода на мисълта и изразяването”.

Бразилското правителство обяви, че с това цели да предотврати “премахването на съдържание, което може да доведе до всякакъв вид цензура на политически, идеологически, научни, художествени или религиозни порядки”.

По време на приемането на мярката Бразилия временно стана първата страна в света, която направи незаконни по силата на националното законодателство някои видове премахване на съдържание от тези платформи за социални медии. Мярката беше насочена към това, което президентът правилно определи като произволно премахване на съдържание, включително акаунти, профили и публикации. Съгласно неговите правила социални мрежи ще имат право да премахват постове само ако подтикват към такива неща като тероризъм, насилие, сексуални престъпления и кибератаки, освен ако не получат съдебна заповед.

Език на омразата или свобода на словото

Трудно е да си представим защо някой избран политик би отхвърлил подобна мярка, която би засилила свободата на политическата комуникация. Въпреки това някои членове на Конгреса публично се противопоставиха на мярката, а шест социалистически политически партии дори подадоха съдебни искове във Върховния съд на страната, за да я блокират.

“Свободата на словото не може да се използва като щит за защита на дезинформацията и езика на омразата”, твърди Рафаел Карнейро, съветник на Бразилската социалистическа партия.

Председателят на Сената Родриго Пачеко обяви от трибуната на Сената, че “категорично отхвърля” мярката в подкрепа на свободата и прекратява всички процедури по нея в Конгреса.

Като върна тази мярка на президента, без да проведе дори предварителен дебат по нея – изключително рядък ход – този сенатор показа тревожно незачитане не само на демократичния дебат, но и на основните правила на парламентарната процедура.

Въпреки че решението на Пачеко беше повече от достатъчно, за да я унищожи напълно, час по-късно съдия Роза Вебер от Върховния съд реши да спре изцяло действието на тази временна мярка. Тя нарече временната мярка “злоупотреба с президентските правомощия”, тъй като според нея подобни мерки никога не трябва да засягат въпроса за основните права на човека.

Вебер също така твърди, че съдът трябва да се намесва във въпрос, отнасящ се до Конгреса, само при “абсолютно извънредни обстоятелства”, но тази конкретна мярка на президента е изисквала такъв извънреден отговор, тъй като, вярвате или не, тя смята, че предотвратяването на цензурата в социалните медии е “едно от най-големите съвременни предизвикателства пред основните права”!

Решението ѝ е взето в отговор на съвместна молба на Бразилската социалистическа партия и пет други леви партии. Странното е, че федералният главен прокурор Аугусто Арас изглежда споделя нейното мнение. На 13 септември той ще представи на Съда становище в подкрепа на спирането на важната мярка.

Борба срещу цензурата

Любопитно е, че бразилските съдилища неведнъж са разпореждали на платформи за социални медии като Facebook и Twitter да премахват публикации с “фалшиви новини”, особено тези, свързани с алтернативното лечение с COVID-19 и задължителната ваксинация.

От 2022 г. насам съдия Александре де Мораес от Върховния съд е издал множество заповеди срещу “фалшивите новини”, и дори прати някои от най-известните приятели и поддръжници на Болсонаро в затвора за “реч на омразата” срещу него и други противоречиви членове на съда.

Доста учудващо е, че дори една деликатна мярка, целяща да възстанови свободата на словото, беше отхвърлена толкова грубо. Разбира се, Болсонаро просто се опитваше да се увери, че на платформите на социалните медии не е позволено да свалят каквото и да било, освен ако не се докаже, че тези действия са действително законни, особено около политическата реч.

Но дори и тази мярка в крайна сметка да беше отхвърлена, поне опитът разкрива сериозния ангажимент на президента към защитата на основните човешки права.

Надяваме се, че опитът му да възстанови свободата на словото в Бразилия може поне да послужи като вдъхновение и проект за други демократични лидери по света, за да могат те да разработят правила, които да се борят с произволната цензура на неудобни истини от страна на тези могъщи шефове на социални медии.

*За автора: Аугусто Цимерман е професор и ръководител на катедрата по право в Sheridan Institute of Higher Education в Пърт, Австралия. Той е също така президент на Асоциацията за правна теория на Западна Австралия (ЗА), главен редактор на The Western Australian Jurist и член на Комисията за правна реформа на ЗА от 2012 до 2017 г. Цимерман е автор на множество книги, сред които “Direito Constitucional Brasileiro”, “Западна правна теория” и “Християнски основи на общото право”.