„Светът се намира в един колосален, макар и на пръв поглед невидим преход. Светът е пред един огромен разлом и в момента се извършват тектонични промени в него, докато ние сме се втренчили в нашите собствени дребни локални политически битки, които почти неизбежно имат личен характер. И от психиатрична гледна точка те не са нищо друго, освен битки между хора с личностна патология. Поради естеството на такава борба, в която липсват големите принципи и даже разбирането за големите вододели в този свят, всичко, което изглежда като политическа борба, се губи в очите на големия свят. От друга страна, това непрекъснато атомарно състояние на обществото, на политиката, води дотам, че България не само е в застой, но е и във водовъртеж на някакъв особен вид упадък в очите на света, а и чисто технически, политически като държава.“

Книгата е поредица от анекдоти, в които Милко Икономов е превърнал историите на различни хора от лагера. Той разкрива как по пътя към Белене, те са били принуждавани да си измислят сами обвинение, с което от една страна да смекчат присъдата си, от друга това обвинение да изглежда достатъчно силно и впечатляващо, за да предизвика злобата на палачите.