20 години след карикатурите на Мохамед: Ислямът няма място на Запад
На 30 септември 2025 г. се навършиха 20 години от деня, в който датският вестник Jyllands-Posten публикува дванадесет карикатури на Мохамед. Норвежката журналистка и коментатор Ребека Мистереген отбеляза годишнината с текст, който не се крие зад дипломатически думи.
„Днес се навършват 20 години, откакто Jyllands-Posten публикува дванадесет карикатури на Мохамед.“
Публикацията от 2005 г. е замислена като проверка дали европейските художници и издатели вече се самоцензурират от страх пред исляма. Отговорът идва бързо — не с аргументи, а със заплахи, пожари и кръв.
Когато насилието проговори
Мистереген пише:
„Това, което трябваше да бъде изпитание за свободата на словото, се превърна в световна криза: посолства бяха подпалени, хора бяха убити, а сатирични художници и редактори живеят до края на живота си под смъртни заплахи.“
Фактите са точно толкова тежки. През 2006 г. датски и други европейски дипломатически представителства бяха нападнати. Посолства горяха в Дамаск и Бейрут. При безредиците в Близкия изток, Африка и Азия загинаха десетки хора. Карикатуристът Курт Вестергор живя под охрана и през 2010 г. оцеля при нападение с брадва в собствения си дом.
Но най-важното последствие не може да бъде преброено в счупени прозорци и изгорени сгради. То е страхът, който се настани в западните редакции.
„Тези карикатури разкриха колко крехка е всъщност свободата на изразяване, когато се изправи пред ислямистки натиск — и колко бързо западните политици и медии се огъват, когато насилието проговори.“
Това е присъдата над голяма част от днешния Запад. Свободата на словото се защитава смело, докато цената е евтина. Когато пристигнат заплахите, охраната и страхът от атентат, изведнъж започват лекциите за „отговорна реч“, „чувствителност“ и „ненужна провокация“.
От Копенхаген до „Шарли Ебдо“
Мистереген продължава:
„Двадесет години по-късно все още живеем с последствията: клането в Charlie Hebdo през 2015 г. Нападенията срещу учители, свещеници и посетители на църкви в Европа. Самоцензурата, която се превърна в стандарт за западната преса.“
През януари 2015 г. ислямистки терористи нахлуха в редакцията на Charlie Hebdo в Париж и убиха 12 души. През 2020 г. учителят Самюел Пати беше обезглавен, след като показа карикатури на Мохамед в урок за свободата на словото. Същия месец терорист уби трима души в базиликата „Нотр Дам“ в Ница. През 2016 г. отец Жак Амел беше заклан пред олтара по време на литургия.
Това не са несвързани „инциденти“. Това е последователен опит европейските общества да бъдат научени, че ислямът притежава специално право да не бъде критикуван — право, наложено със страх.
Никога не е ставало дума само за рисунките
„Никога не е ставало дума за рисунките. Винаги е ставало дума за свободата.“
Тук няма място за измъкване. Свободата на словото или включва правото да критикуваме, осмиваме и отхвърляме религиозни претенции, или не съществува. Християнството е било хулено, Христос е бил карикатуриран, а Библията — подигравана десетилетия наред. От християните се очаква да отговорят с думи, не с куршуми.
Мистереген формулира избора ясно:
„Или приемаме, че религията — всяка религия — може да бъде критикувана, или вече нямаме свобода на словото.“
Западните политици искат едновременно да твърдят, че защитават свободата, и да угаждат на идеология, която настоява нейните забрани да бъдат наложени и върху немюсюлманите. Това противоречие няма да се разреши с още семинари за толерантност. Едната страна ще отстъпи.
Ребека Мистереген завършва без евфемизми:
„Ислямът няма място на Запад.“
Двадесет години след датските карикатури въпросът остава същият: ще защити ли Западът свободата си — или ще я предаде на онзи, който заплашва най-силно?
