България поиска НАТО да пази небето ѝ: Свободата на корабоплаването не се защитава с прессъобщения

България най-сетне признава очевидното: войната в Черно море вече не е телевизионен фон, а въпрос на национална сигурност. След серията атаки с дронове срещу търговски кораби край българския бряг Министерството на отбраната е изпратило две писма до НАТО — едното в края на август, другото на 13 октомври — с искане за засилено въздушно наблюдение, air policing, зенитно-ракетни комплекси и противодронови способности.

Това не е обявяване на война. Не е и повод за паника. Но е момент за трезво събуждане. Когато търговски кораби потъват, моряци изчезват, а дронове се появяват край бреговете на държава от НАТО, думата „хибридна заплаха“ вече не е чиновнически евфемизъм. Тя означава, че някой проверява колко дълго ще търпим.

Какво е потвърдено — и какво още не е

Потвърденото е достатъчно сериозно. На 6 октомври в българската изключителна икономическа зона бяха ударени два кораба. Единият потъна, а екипажът му остана в неизвестност. На 13 октомври край българския бряг отново бяха поразени два търговски кораба; единият — HS Dignity — потъна, като 11 моряци бяха обявени за изчезнали, а екипажът на Chelsea 3 беше спасен.

Българските власти не са представили окончателно доказателство кой стои зад атаките. Премиерът Румен Радев заяви, че логиката сочи към Русия, защото Украйна няма интерес да унищожава собствени или свързани с нея кораби. Москва отрича участие. Това е правилният стандарт за публично говорене: да наричаме фактите факти, подозренията подозрения, а не всяко удобно предположение „доказана истина“.

Но липсата на окончателен доклад не означава липса на заплаха. Пожарът не става по-малко опасен, защото комисията още не е установила кой е запалил клечката.

НАТО не е абонамент за чужда смелост

Министърът на отбраната Димитър Стоянов казва, че България е поискала пълния спектър от способности — изтребители, патрулни самолети, ракети земя-въздух и системи за неутрализиране на дронове. Очаква се до края на октомври страната да заяви и участие в натовската програма за противодронова отбрана.

Това е разумно. Но трябва да го кажем ясно: НАТО може да помогне, но не може да замени българската държава. Съюзът не е магически чадър, който се отваря само когато политиците са проспали модернизацията на армията. Член 5 не е абонамент за чужда смелост, докато ние броим старите ракети и чакаме някой друг да пази дома ни.

Истинската сигурност започва с национална отговорност: работещо наблюдение, радари, противодронови системи, подготвени екипажи, ясни правила за реакция и политическа воля. Не с конференции, не с лозунги и не с поредното „следим ситуацията“.

Черно море е български въпрос

Когато се атакуват кораби, не се атакува само Украйна или някакъв абстрактен „регион“. Застрашени са търговските маршрути, цените на храните, застраховките, пристанищата и доверието в способността на държавата да пази гражданите си. България има интерес от свободно корабоплаване, защото свободната търговия е кислородът на малката икономика.

Затова София трябва да работи с Румъния и Турция, да настоява за обща морска картина и постоянен обмен на разузнавателна информация. Но дипломацията има смисъл само когато зад нея стои сила. Мирът не се пази с добри пожелания, а с възможност нарушителят да разбере, че цената ще бъде по-висока от ползата.

В крайна сметка въпросът е прост: ще бъдем ли държава, която чака следващия потънал кораб, за да напише ново съобщение, или държава, която защитава небето, морето и хората си предварително? Свободата не се подарява. Тя се охранява — всеки ден.

Източници: Reuters, 16 октомври 2026 г.; БТА, 18 октомври 2026 г.; Министерство на отбраната на България, 19 октомври 2026 г.