Накратко:

  • Парламентът прие на първо четене предложението за еднократен данък от 33% върху определена свръхпечалба в няколко сектора.
  • Мярката още не е закон: предстои второ четене, а текстовете могат да се променят.
  • Финансовото министерство очаква 800 млн. евро; критици предупреждават за инвестициите и възможен натиск върху клиентите.

Държавата е открила ново находище на пари: чуждата печалба. На 11 ноември депутатите гласуваха на първо четене промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, сред които е еднократен налог върху т.нар. свръхпечалба. Въпросът е не само колко ще влезе в хазната, а и каква сметка ще пристигне след това при семействата и бизнеса.

В пленарната зала предложението събра 127 гласа „за“ и 75 „против“, без въздържали се, съобщава Дарик. Това е първо четене, не окончателен закон. Предстоят следващи законодателни стъпки и съдържанието може да бъде променено.

Кого засяга и какво се обещава

Проектът предвижда 33% допълнителен еднократен данък върху определена като свръхпечалба сума, а не върху целия оборот или цялата печалба на всяка фирма. Сред засегнатите сектори са банки, застрахователи, телекоми, обменни бюра и дружества за бързи кредити. При търговците на храни е предвиден праг от 5 млн. евро нетни приходи за 2026 г., според публикувана от Българската стопанска камара информация на БТА.

Ставката и обхватът не бива да се представят като действащ закон. По време на обсъждането представители на бизнеса и депутати поискаха промени, включително в прага за търговците. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова допусна, че той може да бъде повишен между четенията.

Министерството очаква около 800 млн. евро за бюджета след предвидената възможност 30% от данъка да се преотстъпва за определени цели като инвестиции или резерви. Това е прогноза, не вече събран приход. Самите депутати спориха дали сумата е постижима.

Кога печалбата става „свръх“?

Според Economic.bg обсъжданата методика сравнява печалбата за 2027 г. със средната за периода 2020–2025 г., увеличена с 20%. Именно тук започва спорът: ако една фирма е нараснала, вложила е средства или просто се е възстановила след криза, колко от по-високия резултат е извънредна печалба и колко е резултат от развитие?

Председателят на бюджетната комисия Константин Проданов защити подхода, като посочи подобни мерки в други европейски държави. Председателят на Фискалния съвет Симеон Дянков също е защитавал временен данък за банките: според него част от високите им доходи са свързани с промяната в лихвената среда, а не непременно с нови инвестиции. БТА представя аргументите му.

Това не е аргумент за безусловен чек на управляващите. Когато държавата сама определя коя печалба е „нормална“, формулата има значение колкото лозунга. А пандемичните години и инфлацията не са удобна права линия, по която всяко предприятие се е движило еднакво.

Банките плащат на хартия. А на практика?

Управителят на БНБ Димитър Радев предупреди още през септември, че допълнителното облагане на банките може да направи кредитите по-скъпи или по-труднодостъпни. Възможни са промени в условията по кредити и депозити, но според него размерът на прехвърлянето към клиентите трябва да се измери, а не да се предполага, съобщава БТА.

Възможни не означава неизбежни. Нито пък всяка бъдеща такса може автоматично да се припише на този проект. Конкуренцията, договорите, пазарните условия и самото окончателно законодателство ще имат значение. Но семейство с жилищен заем и малък предприемач, който търси финансиране, имат право да знаят какви рискове се поемат от тяхно име.

Същият въпрос важи и за другите засегнати отрасли: въздействието върху цени, инвестиции и заетост не е установено предварително само защото данъкът е наречен справедлив. Трябват публични разчети, а след това и проверка какво действително се е случило.

Временна мярка, постоянен въпрос

Спорът не е дали държавата има право да събира данъци. Има. Спорът е дали може устойчиво да покрива разходите си с извънредни приходи, без първо да обясни кои разходи са необходими и какъв резултат носят. Еднократната инжекция не поправя сама по себе си постоянното харчене.

Депутатите още имат време да променят предложението. Преди окончателното гласуване гражданите заслужават ясни отговори: кои фирми попадат в обхвата, как се изчислява налогът, какви са рисковете за клиентите и какво става, ако обещаните 800 милиона не постъпят. Бюджетът не е магическа шапка. Вътре има само пари, които някой трябва да изработи.