Дронове удариха кораби в българската ИИЗ: Войната вече е на прага ни
Накратко:
- Два търговски кораба бяха поразени от въздушни и морски дронове на около 70 морски мили източно от Бяла.
- Единият кораб потъна, а екипажът му остава в неизвестност; 18 души от втория кораб бяха спасени.
- Произходът на дроновете още не е установен. Това не е повод за слухове, а за сериозен разговор за българската отбрана.
Войната вече не е „някъде там“
На 6 октомври около 3:00 часа два търговски кораба бяха атакувани в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Районът се намира на около 70 морски мили източно от Бяла. Единият кораб — плаващ под флага на Того — получи критични повреди и потъна. Вторият, „Able“, под флага на Палау, беше ударен и на борда му избухна пожар.
Българският кораб „Диоскурия“ се оказа близо до мястото и се включи в спасителната операция. Всичките 18 души от екипажа на „Able“ бяха евакуирани, като двама ранени бяха транспортирани към Варна. За екипажа на потъналия „Alfa Watan“ обаче първоначално нямаше никаква информация. По-късните съобщения оставиха съдбата на моряците неизяснена — човешката цена на войната не се измерва само с карти и стрелки по телевизионните студиа.
Какво знаем — и какво още не знаем
Българските институции потвърдиха, че атаката е била комбинирана: използвани са въздушни и морски дронове. Началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов съобщи, че сигналът от аварийния буй на „Alfa Watan“ е получен в 2:54 часа, а в 3:05 българският кораб е наблюдавал ударите. Самолет Су-25 е използван за разузнаване, а към района са насочени и хеликоптери „Кугър“.
Най-важният факт е и най-неудобният: към момента няма официално доказателство кой е изстрелял дроновете. Премиерът Румен Радев заяви, че те очевидно са или руски, или украински, но министърът на отбраната правилно посочи, че трябва да бъдат намерени отломки, за да се установи произходът им. Разследването трябва да стъпи на доказателства, а не на удобни политически заключения. Който бърза да обяви виновника преди експертизата, не защитава истината — защитава собствената си версия.
Изключителната зона не е вакуум на сигурност
Тук е мястото за една важна правна и политическа точност. Изключителната икономическа зона не е същото като териториалните води. България няма пълен суверенитет върху всеки квадратен километър от нея, но носи отговорност за безопасността на корабоплаването, спасителните операции и защитата на морската среда. Това е огромна площ — повече от 29 000 квадратни километра.
С други думи, не е нужно ракета да падне върху български плаж, за да разберем, че националната сигурност е пробита. Достатъчно е търговски кораб да бъде потопен в зона, която България трябва да наблюдава и обезопасява. А когато институциите следят и друг повреден кораб, останал без екипаж и управление, става ясно, че проблемът не е единичен инцидент, а нова среда на риск.
Сигурността не се делегира на добри пожелания
България не може да бъде само наблюдател на Черно море, който свиква заседания след всяка експлозия. Нужни са постоянни способности за наблюдение, противодействие на дронове, спасителна готовност и ясна координация между флота, военновъздушните сили, граничната полиция и съюзниците. НАТО е важен съюз, но съюзът не отменя националната отговорност. Страна, която не може да вижда какво се случва край бреговете ѝ, не е суверенна — тя просто има брегова линия.
Има и икономическа цена. Подобни атаки повишават застрахователните разходи, усложняват търговията и превръщат Черно море от транспортен коридор в зона на постоянен страх. Това се плаща накрая от бизнеса, от работниците и от семействата — чрез по-скъпи стоки и по-малко сигурност.
България трябва да настоява за пълно разследване, публична отчетност и реална защита на своите морски пространства. Не за да вика най-силно, а за да вижда най-ясно. В Черно море вече няма място за успокоителната приказка, че войната е далеч. Тя е достатъчно близо, за да потапя кораби в нашия хоризонт.
