Когато търговски кораби потъват край българския бряг, въпросът не е дали политиците могат да си разменят остроумия. Въпросът е дали държавата вижда опасността навреме и какво прави, за да защити хората и корабоплаването.
На 19 ноември премиерът Румен Радев заяви, че България е предприела всички възможни мерки във връзка с атаките с дронове в Черно море. В същото време той призна, че страната няма надеждно наблюдение и разузнаване в цялото засегнато морско пространство. Двете твърдения не си противоречат непременно: могат да са мобилизирани наличните сили, а наличните сили да не са достатъчни. Именно това е проблемът.
Какво казва правителството
След демонстрация на противодронови системи край Сливница Радев обясни, че по крайбрежието са разположени радари и зенитно-ракетни комплекси. По думите му е усилено дежурството на вертолети „Кугър“ и самолети Су-25, МиГ-29 остават на постоянно дежурство, а F-16 изпълняват периодични полети. Военноморските сили също са приведени в готовност. Това съобщава БТА.
Премиерът посочи, че България е поискала помощ от съюзниците, но тя се предоставя периодично. Особено трудно е навременното откриване на малки морски и нисколетящи въздушни дронове. Бреговият радар не вижда безкрайно далеч над извивката на Земята, а малка цел близо до водата е трудна за разпознаване. Самолетното наблюдение може да помогне, но и то изисква техника, екипажи, време и координация.
Това не е оправдание за бездействие. Това е причина да поискаме план, съобразен с действителните ограничения, вместо магическо обещание, че един радар ще реши всичко.
Спасени екипажи, потънали кораби
Опасността не е теоретична. На 16 ноември товарният кораб „Бетул 8“ потъна в българската изключителна икономическа зона. Дванадесетте души от екипажа бяха спасени. Според Киев Индипендънт, който цитира морско издание и свидетелства на моряци, корабът е бил ударен от два неидентифицирани морски дрона; изданието уточнява, че не е потвърдило независимо тези твърдения.
На 17 ноември български екипи спасиха 19 филипински моряци от газовоза „Гас Хъски“. Специализираното издание Маритайм Екзекютив съобщи, че румънските морски власти са посочили предполагаем удар с дрон, докато българските власти не са коментирали причините за загубата на кораба. Спасителите заслужават признание. Но успешното спасяване след инцидент не отменя нуждата от предотвратяване на следващия.
Кой стои зад атаките?
Тук честният отговор е: за конкретните случаи не бива да заменяме доказателствата с партийна интуиция. Радев твърди, че записи, следи и открити останки са предоставени на съюзнически лаборатории за установяване на произхода. Румънските власти и български опозиционни политици отправят обвинения към Русия за отделни нападения; правителството не е обявило окончателни резултати от експертизите, съобщава София Глоуб. Обвиненията трябва да бъдат проверени, а резултатите – оповестени.
Войната започна с руското нахлуване в Украйна. Това е контекстът на заплахата в Черно море, но не доказва автоматично кой е извършил всеки отделен удар. Държавата дължи отговор за конкретните нападения, а не просто общи уверения, че материалите пътуват между лаборатории.
Суверенитетът се нуждае от очи
Има важно разграничение: изключителната икономическа зона не е същото като териториалното море. В нея България има определени права и отговорности, включително по отношение на морските ресурси, но водите отвъд териториалното море не стават българска територия. Според Радев атаките са в международни води, а България отговаря за издирването и спасяването в съответната зона. Точната география има значение, когато се говори за правомощия и военен отговор.
Тя обаче не намалява българския интерес корабните маршрути до нашите пристанища да са безопасни. Несигурността може да оскъпи застраховките и превозите, да отклони кораби и да засегне бизнеса и работните места по крайбрежието. Морето не е далечен телевизионен декор за хората във Варна и Бургас.
Опозицията също настоява за конкретен план. ГЕРБ-СДС поиска правителството да посочи какви системи ще придобие и кога ще заработят, като твърди, че съюзническите способности могат да се използват по-добре, съобщава Факти. Това е политическа позиция, не доказателство, че всяка атака е могла да бъде предотвратена. Но въпросите за сроковете и отговорностите са напълно основателни.
България се нуждае от ясен публичен отчет: какво наблюдение има, как се координира със съюзниците, какви способности липсват и кога реалистично могат да бъдат осигурени – без да се разкриват оперативни тайни. Мирът е необходим. Но докато войната продължава, мирното желание не е радар, а националният суверенитет не се пази с пожелания.




