Какво означава българският национален интерес? Въпросът звучи простичко, докато не погледнем отговорите. Ново международно проучване рисува общество, което едновременно вижда ползи от западните съюзи и посочва Русия като важен стратегически партньор. Това не е присъда над българите. Но е повод политиците и коментаторите най-сетне да излязат от готовите си лозунги.

  • Според GLOBSEC 53% от анкетираните в България биха гласували за оставане в ЕС, а 57% — за оставане в НАТО.
  • Русия е посочена сред важните стратегически партньори от 51%; 35% я виждат като заплаха.
  • Данните са от онлайн проучване през май 2026 г., а не от действителен референдум.

Мнозинство за съюзите, но без празнични фанфари

Докладът GLOBSEC Trends 2026 обхваща 14 държави. Според изследването българската подкрепа за оставане в ЕС и НАТО е най-ниската сред изследваните членове на съответните организации. Но е важно да се каже цялото изречение: и в двата случая тя все пак е над половината от анкетираните.

Освен това 59% от българските участници виждат икономически ползи от членството в ЕС, а 64% смятат, че НАТО намалява вероятността България да бъде нападната. Човек може да признава ползите от един съюз и същевременно да не харесва всяко решение на неговото ръководство. Това не е объркване, а напълно нормална гражданска позиция.

Друг въпрос е какво правят българските управляващи с мястото ни на масата. Членството само по себе си не поправя съдебната система, не гарантира работеща армия и не кара държавния служител да защитава интереса на данъкоплатеца. Тези задачи не се изпълняват автоматично с развяване на европейско или натовско знаме.

Русия като партньор — и като възможен риск

България е единствената от 14-те изследвани държави, в която Русия е най-често посочваният стратегически партньор: 51% я включват сред важните партньори. Следват Германия с 40%, Китай с 25% и САЩ с 24%, според представените резултати. Това не означава, че всички посочили Русия подкрепят Кремъл или искат напускане на западните съюзи. Въпросът за партньорство не е въпрос за партийна вярност.

Само 35% определят Русия като заплаха за националната сигурност. Същевременно 56% виждат риск от руски саботаж или дезинформация. Изглежда, че на въпроса за конкретни действия част от хората отговарят различно, отколкото на въпроса за държавата изобщо. Има разлика между историческа признателност към руски войници и доверие към днешната власт в Москва. Едното не изисква другото.

Не бива и обратното да се представя като доказана истина: че всяка критика към Брюксел непременно идва по команда от Москва. Когато европейска политика натоварва българско семейство или малка фирма, гражданите имат право да питат защо. Етикетът не плаща сметките.

Какво всъщност измерва анкетата

Има важна подробност, която често изчезва между заглавието и възмущението. HarrisX е анкетирала онлайн 1010 души в България между 11 и 19 май 2026 г. Общият брой участници в 14-те държави е 13 730. Докладът посочва, че извадките са съобразени с демографски характеристики, и дава ориентировъчна грешка от плюс-минус 3,1 процентни пункта за България.

Онлайн панелът не е кристална топка: начинът на подбор и формулировката на въпросите имат значение. Изследователите отбелязват също, че предишните издания са използвали телефонни интервюта и сравнимостта по години е ограничена. Следователно резултатите показват нагласи през май, а не доказват какво би станало на референдум днес или колко точно са се променили мненията спрямо миналата година.

Коментарът на „Капитал“ разглежда резултатите като сигнал за трудности при разпознаването на националния интерес. Това е редакционна интерпретация, не въпрос, на който анкетата може окончателно да отсъди. Самото понятие „стратегически партньор“ може да бъде разбирано различно от отделните участници.

Първо интересът на България

Има и тревожен вътрешен показател: едва 36% от българските участници са уверени, че изборите у нас са свободни и честни. Това е оценка на анкетираните, не доказателство, че всеки изборен резултат е подменен. Но е достатъчна причина институциите да печелят доверие с прозрачност, проверки и последователност, вместо да го изискват по длъжност.

Истинският национален интерес започва с държава, която може да защитава границите си, да пази свободата на гражданите си и да договаря изгодни отношения със съюзници и търговски партньори. Нито сляпото доверие към Москва, нито автоматичното съгласие с всяка инструкция от Брюксел е заместител на българска политика.

Проучването е снимка на мнения, не учебник по патриотизъм. Полезно е, ако ни подтикне да зададем по-добри въпроси: кой защитава сигурността ни, кой носи отговорност за решенията и каква цена плащат българските семейства? Останалото е шум, който обикновено устройва онези, които не искат да отговарят.

Източници: GLOBSEC Trends 2026 — пълен доклад и методология; Forbes България; Капитал.