Пет европейски държави искат да изпращат в Руанда част от мигрантите, на които окончателно е отказано убежище. На 16 ноември Австрия, Германия, Гърция, Дания и Нидерландия обявиха партньорство с африканската държава и намерение за първи трансфери през 2027 г. Подробностите обаче още се договарят. Това не е действащ център и не е доказателство, че самолетите вече излитат.

Новината е показателна: правителства, които години наред уверяваха гражданите си, че миграцията може да се управлява с декларации и добри намерения, търсят начин решенията за връщане най-после да имат последици. Но и тук старата европейска болест си личи: голямо съобщение, малък шрифт и засега неизвестна сметка.

Какво е обявено във Виена

Според Euronews петте страни възнамеряват да започнат с пилотно съоръжение, което да поема около 100 души едновременно. Очаква се изпратените да могат да се движат свободно в Руанда и да се включат в местния живот и трудов пазар. Тези подробности изданието приписва на запознати с преговорите, а не на окончателно подписан договор.

Австрийският канцлер Кристиан Щокер и датският премиер Мете Фредериксен представиха инициативата във Виена заедно с представители на останалите участници и министъра на вътрешните работи на Руанда. Целта им е трансферите да започнат през 2027 г. Това е политическа цел, не гарантиран срок.

Планът обхваща хора с отказано убежище и изпълними решения за връщане, а не всички имигранти или всички търсещи закрила. По информация на Euronews непълнолетните ще бъдат изключени. Националните критерии ще се различават: Нидерландия например възнамерява да се съсредоточи върху пълнолетни мъже от държави в региона на Руанда.

Защо Руанда, а не родната държава?

Връщането на човек без право на престой не винаги е просто: самоличността може да е спорна, документи да липсват, а държавата на произход да не съдейства за приемането му. Предложението търси трета страна, която да приеме част от тези хора. След престой в центъра те биха могли да изградят живот в Руанда или доброволно да се върнат в родината си или друга държава, където имат право да живеят.

Това не означава, че Руанда е родината им, нито че решението автоматично премахва причините за незаконното преминаване на границите. Правителствата твърдят, че перспективата за преместване ще възпира миграцията. Дали ще е така, предстои да се измери, а не да се приема на доверие от пресконференцията.

Още един детайл: Frontex няма да участва в депортациите в началния етап, съобщава Euronews. Отделно предложение за разширяване на правомощията на агенцията не бива да се представя като вече действащо правило за тази операция.

Сметката и законът не са подробности

Петте държави ще поемат разходите за трансферите и настаняването, но на пресконференцията не е посочена обща цена. Не е ясно и какви точно ангажименти ще получи Руанда. Без тези числа никой не може честно да обещае, че схемата ще спести пари. Данъкоплатецът заслужава да види договора, цената на човек и независима оценка на резултата.

Има и съществени правни възражения. Двама докладчици на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа призоваха преговорите да не продължават, като посочиха рискове за правата, липса на яснота за гаранциите и недоказан възпиращ ефект. Това са позициите на докладчиците, а не съдебна присъда срещу новата инициатива.

Британският Върховен съд през 2023 г. обяви за незаконна друга схема за изпращане на търсещи убежище в Руанда заради риск хората впоследствие да бъдат върнати там, където ги грози преследване. Новият европейски проект е различен: според обявеното той се отнася за хора с отказано убежище и решения за връщане. Разликата има значение, но не отменя необходимостта от индивидуална проверка и приложими гаранции.

Урокът за България

България не е сред петте участващи държави. Въпросът обаче не е чужд: страна на външната граница на ЕС има интерес както от сигурна граница, така и от работещи решения за хората, които нямат право да останат. Правото на убежище и правото на държавата да прилага закона не са противоположности.

Гражданите имат право да искат ред, ясни правила и контрол върху разходите. Състраданието не изисква безконтролни граници, а твърдата политика не изисква да си затваряме очите за закона. Между лозунга „всички са добре дошли“ и празното обещание „всички ще бъдат върнати“ има място за нещо по-рядко: политика, която работи и за която някой носи отговорност.