Накратко:

  • Хакери са имали достъп до държавни мрежи от 2021 г. и са изнесли поне 130 гигабайта документи, съобщи министър Иван Василев.
  • Според властите установените неразрешени достъпи са прекратени, а проверките досега не са открили доказателства за компрометирани лични данни на граждани.
  • Остават въпроси за начина на проникване, отговорността, съдържанието на изнесеното и напредъка на разследването.

Представете си, че някой влиза в кабинета ви, копира папките и си тръгва. После се връща. И така пет години. Накрая сменяте ключалката и обявявате, че проблемът е решен.

Добре. А кой ще обясни какво е станало с копираните папки?

На 18 ноември министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев съобщи за продължителен пробив в мрежите на българската държавна администрация. Според него нападателите са изнесли най-малко 130 гигабайта държавни документи. Ройтерс съобщава, че по оценка на министъра обемът съответства на около 62 милиона страници.

Какво знаем — и какво не знаем

По данни на властите неоторизираният достъп е започнал през 2021 г. Засегната е инфраструктурата за обмен на документи между институциите. Изнесената информация обхваща дейността на правителството, доклади и кореспонденция между министерства и държавни органи.

Това не означава, че всяка държавна база данни е била отворена, нито че знаем съдържанието на всеки изнесен документ. Числото за страниците е оценка за обема, а не публикуван опис на 62 милиона отделни листа. Не знаем и кой точно е използвал информацията и за какво.

Според министъра зад операцията се предполага, че стоят няколко международни хакерски групи. Засега обаче няма убедителни публично представени доказателства за връзка с конкретно чуждо правителство или разузнаване. Геополитическите предположения не са заместител на доказателства.

„Няма установени“ не означава „няма риск“

Властите казват, че проверките досега не са установили компрометиране на лични данни на граждани. Това е важна информация, но формулировката има значение: тя описва резултата от проверките до момента, а не гарантира, че подобни данни няма да бъдат открити по-късно.

Държавен документ може да бъде чувствителен и без да съдържа нечие ЕГН. Кореспонденция между ведомства, работни доклади и информация за държавни решения могат да разкрият намерения, слабости или начина, по който институциите реагират.

Но въпросът за личните данни остава особено важен. Ако разследването установи, че сред изнесените документи има данни на граждани, засегнатите хора трябва да бъдат уведомени своевременно и да получат ясни указания какво да направят.

Като специалист по киберсигурност: това не е достатъчно

Като специалист по киберсигурност намирам за възмутително колко малко конкретна информация държавата предоставя за пробив с такава продължителност. След пет години неразрешен достъп обществото заслужава не само уверение, че известните канали са прекъснати, а и подробен отчет за това как се е стигнало дотук.

Как нападателите са проникнали първоначално? Кои институции и системи са засегнати? Кой е отговарял за тяхната защита през годините? Имало ли е предупреждения, които са били пренебрегнати? На какъв етап е разследването и какво още не е установено?

Никой не иска от властите да публикуват пароли, уязвимости, които още не са отстранени, или подробности, които биха помогнали на следващия нападател. Но между това и оскъдно публично обяснение има огромна разлика.

Да ни кажат, че са изнесени огромни количества документи и че известният достъп вече е прекратен, не е достатъчно. При такава липса на прозрачност няма основание да приемаме уверенията на доверие. Нужни са проверими факти, независима оценка и редовна информация за напредъка.

Какво може да последва за гражданите?

Към момента няма публично потвърждение, че лични данни от този пробив са откраднати или че изнесените документи се продават в тъмната мрежа. Не бива да представяме тези неща като установен факт.

Но ако лични данни бъдат открити сред компрометираната информация, последиците могат да се влачат с години. Такива данни могат да бъдат продадени или използвани за измами: престъпници могат да се представят за друго лице, да изпращат убедителни фалшиви съобщения или да опитат да открият услуги и сметки от чуждо име.

Това не е повод за паника. Повод е институциите да кажат ясно какво проверяват, какви рискове са установили и как ще предупредят хората, ако се окаже, че са засегнати. Не е работа на гражданите да гадаят каква част от самоличността им може да е попаднала в чужди ръце.

Какво могат да направят хората още сега?

Дори без потвърдено изтичане на лични данни, няколко предпазни мерки са разумни:

  • Следете банковите си сметки и известия. При непозната операция се свържете незабавно с банката чрез официалния ѝ телефон.
  • Бъдете внимателни със съобщения за „проверка на данни“. Не отваряйте съмнителни връзки и не предоставяйте пароли, кодове или копия от документи на непроверени лица. Свържете се с институцията по номер от официалния ѝ сайт.
  • Използвайте различни пароли за важните си профили и включете двуфакторна защита, особено за електронната поща и финансовите услуги.
  • Проверявайте за неочаквани известия за нови регистрации, договори или опити за достъп от ваше име. При съмнение се свържете със съответната организация.
  • Следете официалните съобщения и, ако бъдете уведомени, че сте засегнати, поискайте да узнаете какви категории данни са засегнати и какви конкретни действия се препоръчват.

Ако подозирате измама, сигнализирайте на полицията и на съответната банка или институция. При въпроси за нарушение на личните данни можете да се обърнете и към Комисията за защита на личните данни.

Вратата е затворена. А отчетът?

Според министъра пробивът е открит след въвеждането на нова национална система за киберсигурност. Подозрителната дейност е засечена през август. В разследването участват служби за сигурност, полиция, Министерството на отбраната, експерти и международни партньори.

Властите твърдят, че засегнатата среда е изолирана, връзките на нападателите са прекъснати и зловредният софтуер е премахнат. Според Dir.bg инфраструктурата ще остане под засилено наблюдение 90 дни.

Това са необходими мерки. Дали са достатъчни, трябва да се установи с последващи проверки, а не с тържествено съобщение.

Министърът е сезирал прокуратурата за действията и възможните пропуски на институциите. Необходими са също независим технически одит, ясни срокове за отстраняване на слабостите и парламентарен контрол.

Дигиталните услуги могат да спестят време и разкарване. Но удобството не отменя задължението държавата да пази поверената ѝ информация. Ако пет години чужди очи са чели служебната кореспонденция, новата ключалка е начало. Истинският изпит е дали институциите ще обяснят защо старата е останала отключена — и ще предупредят хората, ако техните данни са изложени на риск.